Калин Христов: Ще се търсят все повече банкноти

„Отрицателните лихви, или по принцип все по-ниските лихвени проценти върху депозитите, водят до това, че алтернативната цена за държането на банкноти е по-ниска. Резултатът от това е, че фирмите и домакинствата търсят и задържат все повече банкноти". Това каза подуправителят на БНБ Калин Христов в интервю.

Според него, очакването за развитието на лихвените проценти в еврозоната и България ще води до по-силно търсене на банкноти. Действието на този фактор ще води до растеж на международните резерви на БНБ”. Христов смята, че вторият фактор е размерът на депозита на правителството в БНБ, като посочи, че начинът, по който то си е структурирало емисионната политика за догодина, предполага допълнително увеличение на фискалния резерв в баланса на БНБ. Подуправителят отбеляза, че третият фактор, който ще работи в обратна посока, т.е. за вероятно намаление на резервите, ще бъде решението на банките как да реалокират свръхрезервите си, при условие, че имат намерения да направят това. „Предвид слабото търсене на кредити и факта, че всички инструменти на европейския паричен пазар със срок до 1 година са с отрицателна доходност, не виждам големи възможности банките бързо да реалокират тези свръхрезерви от баланса на БНБ без това да води до поемането на значителен кредитен, лихвен или валутен риск. Не очаквам да има бърз и значителен ефект към намаление на резервите от това решение”, категоричен бе Христов.

Според него, в средата на декември може да се очаква Фед да вземе решение за увеличение на целевия лихвен процент по федералните фондове, което ще постави начало на възходящ лихвен цикъл в САЩ. Този процес на увеличение на доларовите лихвени проценти ще оказва значително влияние на всички правителства, фирми и домакинства, които имат задължения, деноминирани в долари. "Българската икономика до голяма степен е изолирана от директния ефект поради това, че няма значителни доларови кредитни експозиции (в сравнение например с Бразилия, Турция и други развиващи се икономики). В икономики, където доларът не е национална валута, а фирмите и домакинствата нямат приходи и доходи в тази валута, но имат задължения деноминирани в нея, поскъпването на американския долар ще ги изложи едновременно на валутен и лихвен шок", обясни Христов. Според него ние по-скоро можем да получим позитивния ефект от политиката на Фед. Поскъпването на долара означава обезценяване на еврото, което до някаква степен ще внася инфлация в еврозоната, в това число и в нашата икономика, където още изпитваме дефлационен натиск. Така че българската икономика следва да бъде повлияна положително от възходящия бизнес и лихвен цикъл в САЩ, смята Христов.

Христов посочи, че при приемането на Наредба №21 БНБ предвижда да прилага размера на лихвата по депозитното улеснение на ЕЦБ, а не да има право да решава каква ще бъде лихвата. „Концепцията на тази промяна е основана на философията на паричната политика в България. БНБ провежда пасивна парична политика, основана на фиксиран курс на лева към еврото в рамките на режима на паричен съвет. Това означава, че трябва механично да пренасяме в нашата икономика паричната политика на централната банка, емитираща валутата, към която сме фиксирали нашата валута, и която се явява резервна валута в нашия паричен режим. Това се реализира чрез трансмисията на лихвената политика на ЕЦБ към банковата система в България”, посочи подуправителят на БНБ. „Поради факта, че от средата на миналата година има отрицателни лихвени проценти върху свръхрезервите, които банките поддържат в ЕЦБ, тази част от паричната политика в еврозоната трябва да я пренесем в политиката на БНБ. Решението на Управителния съвет на БНБ е автоматично, без право на дискреция, да пренасяме лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, когато той е отрицателен, като лихвен процент по свръхрезервите на банките”, уточни подуправителят. Според него, този въпрос е стоял пред всички централни банки, които са имали подобна на нашата парична политика, основана на фиксиран валутен курс към еврото. „Различието в нашия подход е, че БНБ директно прилага нивото на депозитното улеснение на ЕЦБ, докато Датската и Швейцарската централни банки например имат по-отрицателни лихви. Той обясни,че целта на Наредба №21 е да се пренесат монетарните условия от еврозоната в България, имайки предвид това, че имаме фиксиран курс и паричен съвет. "Вторичният ефект е за търговските банки, които сами трябва да преценят как да ребалансират активите си", уточни той.

Източник: 24chasa.bg