Елена Темелкова: Животът е чудо

Щастлива съм, че се докоснах до един велик човек - професор Марин
Върбанов, той ми откри неизчерпаемия свят на текстилната пластика и великата сила на текстилните материали.

В началото на месец юли Елена Темелкова откри самостоятелна
изложба "Структури" в галерия "Околийска къща" в Дупница, където показа изящни пана от текстил, живопис и рисувано стъкло. През месец май тя представи изложба в галерия "Кракра" в Перник.

Елена Темелкова е завършила НХА в София в класа на проф. Марин Върбанов, специалност "Текстил и мода". Член е на СБХ. Работи в областта на монументалната текстилна пластика, живопис върху коприна, интериорен текстил, уникални рисувани облекла и аксесоари. Автор е на 16 самостоятелни изложби и 4 авторски ревюта с рисувани уникални облекла. Участвала е в много сборни изложби в Перник, София и Варна. Организатор е на Международния живописен пленер "Рударци" и е участвала в много международни пленери. Нейни картини са притежание на галерии и частни сбирки в страната и чужбина - Германия, Франция, Сърбия, Кипър и др.

- Г-жо Темелкова, какъв бе поводът за двете изложби - в Дупница и Перник?
- Изложбите винаги са предизвикателство за твореца - това е един
своеобразен "отчет" пред себе си и зрителите. В последните няколко години се занимавам с Художествена галерия - Перник и ми се искаше да покажа, че съм действащ творец и не съм се превърнала в администратор, намирам време и за рисуване. Представих творбите си в Перник, галерия "Кракра". А изложбата в
галерия "Околийска къща" в Дупница бе по любезната покана на Андрей Севдин.

- С какво Ви привлече Дупница? Работили сте в Дрен, какви са Ви
спомените от децата? От там ли са връзките Ви с дупничани?
- Доста години преподавах в средно художествено училище в с. Дрен, където се изучаваха специалности "дърворезба" и "художествен текстил". Имали сме доста ученици от Дупница и всички преподаватели се гордеем с тях. Организирахме изложби
на младите творци в София, Перник, Радомир, Дупница и другаде. Надявам се, че им създадохме добро отношение и интерес към изкуствата, дори и да не се занимават по-късно с творческа дейност. Имам доста колеги и приятели в Дупница и се чувствам
свързана и по тази линия с града. Участвала съм няколко пъти в сборните изложби "Приятели", които галеристът Андрей Севдин организира. Гостувам за втори път със своя изложба в Дупница, правих самостоятелна изложба в етнографския музей "Желювата къща" през 2011 г. Отделно се възхищавам от града като атмосфера и архитектура. Винаги ми е приятно да го посещавам и заради спокойните и усмихнати хора.

- Имате оригинален стил на работа - от къде започнахте и какво Ви накара да работите с коприна, да изработвате пана?
- От малка се занимавам с рисуване, колкото и тривиално да звучи това. Едната ми баба беше учителка и ми отделяше много време. Текстилът като материал винаги ми е харесвал - шиех рокли на куклите, а по-късно на себе си и на приятелките. Обичах да рисувам измислени от мен модели и цветни десени, декорирах сама дрехите си. Средното художествено училище, в което учих също бе в тази област. По-късно се занимавах с колекциите си за ревюта - сама ги проектирах и изпълнявах до край. Щастлива бях, че ме приеха в Художествената академия - специалност "Текстил и мода", а още по-щастлива, че се докоснах до един велик човек - професор Марин Върбанов. Той ми откри неизчерпаемия свят на текстилната пластика и великата сила на текстилните материали - вълна, коприна, козина, като изразно средство за един творец.

- В творбите Ви всичко изглежда красиво, оригинално, някак подредено... как се постига този синхрон, хармонията?
- Благодаря! Винаги се радвам, когато някой хареса моя творба, защото аз се мъча да подчертавам красивото около нас, което не винаги забелязваме. Не си поставям грандиозни цели - ще ми се да внеса малко спокойна естетика, уют и светлинка в ежедневието ни с моите уникални произведения.

- Какъв е Вашият ключ към изкуството, към красотата? Откъде идва вдъхновението?
- Природата с нейната неизчерпаема фантазия, чудесната българска традиция, широтата в човешките отношения - това ме зарежда и ме кара да правя нещо. И прозрението, че животът е чудо и трябва да го живеем достойно и с удоволствие от всеки един миг.

- Били сте в чужбина. Какво взехте от там? С какво се обогатихте?
- Винаги е интригуващо и забавно да видиш други земи, да се докоснеш до чужда култура. А за художник това е особено вълнуващо, защото той гледа с "други очи" - така казват. Екзотиката на Африка, слънчевите багри на Гърция, величествените
планини на Монте Негро, няма как да те оставят безучастен. Предполагам, че съм успяла малко от това въздействие да изкажа и в своите картини.

- Какво Ви насочи към изкуството? Има ли нещо наследено или всичко постигате в търсене и много работа?
- Не може да се отговори с една дума ... всъщност не съм си представяла да се занимавам с каквото и да било друго в живота си. Според мен всяко постижение е комплекс от даденост и труд - едното без другото е безсмислено. Така че няма "или", а само "и". Старата формула "1% талант и 99% труд" винаги е в сила. И както шеговито се казва - "Художник не е професия, а диагноза".

- Във Вашето изкуство има много багри, хармония. Какво не достига на хората да си направят живота по-красив и по-простичък?
- Малките чудеса около нас - това са неща, за които си струва да се оглеждаме и да се научим да ценим. Да бъдем креативни, да бъдем уникални, да обръщаме внимание на всичко красиво около себе си, да запазим детското светоусещане. С една дума - да сме с широко отворени очи за живота.

- Има ли нужда изкуството от подкрепата на меценати, на властта?
- За художника днешното време не е много благодатно. Днес не е лесно да се придържаш само към своите творчески предпочитания. Много колеги правят компромис в името на по-добри материални достижения и се опитват да следват масовия вкус или се занимават с коренно различни неща, за жалост. Няма как да се твори, ако обществото не отдава значение на изкуството и няма потребност от него. За това без смислена културна и образователна държавна политика не може да говорим за сериозно изкуство. Подкрепа, както и сериозни вложения в културата, са спешно необходими. На този фон в страната аз се радвам, че Художествената галерия има
пълната подкрепа на Община Перник.

- Как мислите, има ли достатъчно контакти между творците в Югозапада?
- Убедена съм, че между творците и между хората от Югозападния регион същевствува особена връзка и тя не е прекъсвала през годините. Заедно сме в изложби, пленери, празници. Знаете, че след няколкогодишно прекъсване отново се събрахме в Зонална изложба "Струма". Тя е уникална със своя замисъл, тъй като запазва и продължава контактите и традициите на големите художествени изяви в региона. Тя е ценна не само за професионалистите, но и за всички, които обичат изобразителното
изкуство. Изложбата е реалност благодарение на доброто желание и целенасочените усилия на много хора. И това доказва, че всички спорове и несъгласия могат да се преодолеят в името на общата ни цел.

- Какво не сте направили и желаете да постигнете, да намерите или откриете в творчеството си, пък и в живота?
- Искам да мисля, че имам още много за правене. Времето на един живот не стига, за да осъществиш всичките си творчески замисли, знам го. Но и да спреш - и така не става! Надявам се всички ние да открием чудото, което ще ни върне към вечните човешки ценности като доброта, доверие, съпричастност, искреност. Аз
вярвам, че хората в нашата страна ще намерим сили и възможности да реализираме своите таланти.

- Какво Ви предстои?
- В най-близък план - едно хубаво лято с гостуване на пленер с колеги. А след това нов творчески сезон за Художествена галерия - Перник с нови изложби и интересни автори.