Димитър Огнянов: Много съм грешен, че досега не съм се кандидатирал за кмет

"Не съм приватизирал и едно паве.  Не съм участвал в никакви ремонтно-строителни „проекти“, които често пъти са като мръсна дума за обикновените хора.  Не съм подвел и излъгал нито един приятел", изповяда в интервю за Градски вестник Димитър Огнянов - Джими, кандидат за кмет на Перник от РЗС.

- Г-н Огнянов, как стана така, че след 10 години колелото на съдбата се завъртя и Ви върна отново в Перник?
- Да, колелото на съдбата занимава хората от най-дълбоки и древни времена и се знае, че всички сме качени на него. Това са неразгадани и вечни тайни, занимаващи човешката мисъл отдавна. Подобни тайни са неразгадани и за мене, аз не съм изключение, но най-простото обяснение е, че корените на човека отново го връщат към родното място.

- Наричат Ви Стара муцуна, непослушното момче на демокрацията. По-мъдър ли е днес Димитър Огнянов в сравнение с този, когото познавахме през 90-те?
- В политиката се назовават стари муцуни само тези, които са износени в задкулисни игри и маневри. Като непослушно момче запазих устойчивост по отношение на играта „взел-дал“, „дал-взел“. По-ясно казано, по вътрешна нагласа нямам манталитет на човек с неутолим материален ламтеж. Дори не познавам и какво се крие зад понятието ламтеж. И от 90-те години до 2011 г. аз продължавам да нося съзнанието и духовната нагласа, повече да помагам, но по-малко да търся лични ползи. За мен блага в излишък са непознато явление. От тук и отликата ми от мнозина, от тук и невероятните ми проблеми с мнозина. В този смисъл, ако се търси определението мъдър, то може би насоката е натам, че за 20 години разбрах с кожата си, че неравенството е в основата на всяко човешко общество, и в този смисъл се чувствам примирен.

-  Какво се промени в държавата през последните 20 години?
- В държавата протичат процеси в социално-психологически план, които доказват само едно, пълно израждане на нравите. Окончателно вече се убедихме, че в условията на българска демокрация християнската религия е заменена със стоково-паричната религия. Българинът болезнено е изместен от естествената добродетелно нравствено-етична система. Срамно са загърбени устойчиви, с години създавани йерархични ценности. Българинът е попаднал в една хаотична орбита на свирепа гонитба за залъка. Това вече можем да го разглеждаме като отказ на идентичност, деформация на психиката, пълен разпад.

-  А в Перник?
- Бях се откъснал физически от Перник близо 10 години, но следя с особена емоционалност всичко, което се случва. При нас явленията са често пъти по-изострени и болезнени, отколкото в други градове. Но тук живее и все още се надява жилав народ. Тук имаме стратегически географски позиции. Откроиха се солидни, доказани и отговорни бизнесмени, които мислят социално, които мислят за бъдещето и които си обичат града. Това са хората, които с особен интерес сега ще участват и на изборите. Но на другия полюс имаме и много бедни, за които трябва да направим всичко възможно и да ги приобщим към надеждите за нов живот.

- Противно на очакванията, качествените хора и в политиката и в управлението стават все по- дефицитни. В какво сгрешихме българите?
- Това е обективен процес, защото най-дръзкото и можещото търси по-добър терен за изяви в чужбина. И субективен, защото политическите ледове вече над 20 години сковават умовете и съвестите на по-малко социално адаптивните хора. Това, разбира се, не са грешки в обикновения смисъл, това са почти геологически размествания на пластовете.

- Какво разбирате под оптимизъм?
- Под оптимизъм най-вече разбирам и се сещам за многобройните вицове. Оптимизмът и песимизмът са двата полюса на човешкия живот. И тук най-характерен е примерът за половината пълна и за половината празна чаша. По-скоро трябва да се абстрахираме от подобна психологическа раздробеност, а да мислим за една духовна устойчивост. Самата тя има всички характеристики на оптимизъм. Освен това е основен фактор за човешка сплотеност, за обединена енергия, за общи цели. Някъде от тук ще се опитам да внуша на моите съграждани, че кметската власт би могла да играе ролята на духовен обединител.

- Бил сте спортист, преподавал сте литература, имате опит и в политиката. Как се съчетават тези неща?
- За мен съчетанието на спорт, литература, философия, политика са най-хармоничното съчетание за изграждането на една личност. От дебелите книги сме учили, че това са фактори за личното усъвършенстване. Така се формират характер, душевно благородство, хуманизъм, защо не жертвоготовност и аристократизъм. Никога няма да отстъпя от истината, че всеки, които излиза на политическата сцена трябва да притежава подобен „сертификат“. Кой не знае и не е чел за мъдрите философи като Платон, чийто идеал е бил държавно управление от умни и достойни мъже.

- Познаваме ви като човек на крайностите- освирквали са Ви и са Ви възхвалявали. Скандалите не са ви непознати. Влизали сте даже и в ареста. Чувствахте ли се виновен там?
- Усещането за вина във всеки човек е евангелско понятие. В този смисъл цялата история на човечеството протича в изкупване на вината от грехопадението си. В живота на всяка личност има моменти на възхождане и снизхождане. Личността с единия си полюс е потопена в несъзнателното, емоционалното и в другия в съзнателното, разсъдъчното. Има житейски ситуации, в които всеки би могъл да се „спъне“ в капана на определени институции. Много често законът, съдещият са по-греховни и по-несъвършени от самия съгрешил. Но това не оправдава никого, всеки трябва да да живее по правилата. Аз съм обикновен човек, случвало ми се е да греша, но след това много дълбоко преживявам и изкупвам греховете си.

- Можете ли да си признаете и други грехове?
- Ами може, в грях е заченат самият човек. Има места, писани в десетте божи заповеди, които по един или друг начин волно или неволно съм съгрешавал. Това в интимен план. Но спрямо обществото, държавата си, града си, аз се приближавам дори до светостта. Не съм приватизирал и едно паве. Не съм участвал в никакви ремонтно-строителни „проекти“, които често пъти са като мръсна дума за обикновените хора. Не съм подвел и излъга нито един приятел. Но съм грешен, много грешен, че досега не съм се кандидатирал за кмет. Усещам потенциал не за монашеско смирение, а за силна, справедлива и честна кметска десница.

- Излизали ли сте на ринга срещу мутри?
- Грешно е да се мисли, че мурата е само мускулестият насилник. Много по-страшни са тези, които носят таланта на умни злодеи. В този смисъл съм излизал срещу всякакви мутри. А по-суров ринг от днешния няма. За съжаление спортистът е благороден, а тези, които се изправят срещу него далеч не се съобразяват с правилата на един мъжки двубой.

- Бил сте и от двете страни на барикадата. При сините, в редиците на либералите, сега отново сте от дясната стана. Ренегат ли сте?
- Ренегат в България, когато политическите пластове, настроения, интереси непрекъснато се местят като подвижни пясъци е едно от най-нелепите обвинения. Какво значи ренегат, та самият български народ на всеки следващи избори сменя позициите си. Народът ни ренегат ли е? Разбира се че не, защото следвайки съвестта си, той вижда в различни политически формации истината, която защитава. Човек следва принципите си, идеите си и никога не се страхува да посочи формации, които отговарят на тях. Знаем онази максима, че само глупакът не се променя.

- Вицовете за Перник, или т.н. Черен пиар за града ни разсмиват ли Ви или Ви дразнят?
- Вицовете за Перник в началото ми бяха интересни, но сега вече перничанинът трайно уляга в една карикатурна матрица. Хъшлашката напомпаност, уличната тарикатщина, дребнавата душевна изпостялост създават един образ на перничанина като за човек, който е аутсайдер, като за човек, който е затънал в бездарност и безкултурие. Това трябва да се пресече, защото младите перничани утре ще берат горчиви плодове от грозната реклама.

Димитър Огнянов е зодия „Овен“. Роден е в радомирското село Долни Раковец. Завършил е Софийски университет, специалност „Българска филология“. Работил е като учител, директор на училище, бил е председател на ОбС в Перник, пиар в „Стомана“, директор на Двореца на културата, зам. председател на Агенцията за бежанци.
Оглавява областната структура на „Ред, законност, справедливост“ и е кандидатът за кмет на Перник от РЗС.
След връщането си в политиката и заради предстоящите местни избори и участието си в тях, сам напуска едно от най- елитните столични училища- 123-то СОУ, където е бил директор.

Градски вестник