Детето ни може да не говори добре заради таблет, смартфон или трансмазнини

Кои са критичните за езиковото развитие периоди? Кои са признаците, че детето ни изпитва затруднения и трябва да се консултираме с логопед? Кога да потърсим помощ и какво включва успешната терапия? Това са отговорите на логопеда д-р Антоанета Георгиева. Тя е магистър по логопедия и по олигофренопедагогика в СУ "Св. Климент Охридски" и докторант по логопедия в катедра "Специална педагогика" пак там. От 1986 г. до 1989 г. преподава логопедия в Югозападния университет в Благоевград, а от 1989 г. досега е в Софийския университет. С деца и възрастни работи в свой логопедичен център в столицата.

- Д-р Георгиева, какъв е правилният подход при корекцията на езиково-говорните нарушения?

- Езиково-говорни нарушения за мен няма. Ние използваме езика в процеса на общуването, което е предаване и приемане на информация. Основната комуникативна единица на устния език е изречението и изговарянето му съдържа най-общо два компонента - езиков, при който извличаме от дългосрочната памет лексикалните единици, оформяме ги граматически и ги подреждаме във верига от звукове, последвано от двигателната част - говорът, изпълнението на движенията за звуковете. На всяко едно от нивата по тази верига може да се получи нарушение. Независимо дали е езиково или двигателно, то пречи на общуването, затова общото название е комуникативни нарушения. Масовата част от логопедичната корекция е силно педагогизирана. Разликата между педагогическия и терапевтическия подход е много голяма, защото педагогът на класа има за задача да поеме група деца и да ги преведе с общо темпо през учебната програма, като за индивидуална работа остава много малко пространство и време. Когато се работи индивидуално с едно дете с трудности, които не се повлияват от общия подход с другите деца, е нужен съвсем друг подход на работа. В момента практиката с ресурсните учители и логопедите е да отработват учебните задачи с детето като частни учители, но със същия подход, както в класа. В моя център работим клинична логопедия, в която няма педагогизиране. Терапията е индивидуална и фокусът е върху цялостното развитие на детето и върху дългосрочните цели. Защото не всяко дете успява да изчисти всичко в хода на терапията, зависи от степента на нарушеното развитие. Имаме случай на дете, което дойде при нас на 4 г. с няколко думи и 1-2 двусловни изречения, а сега няма никакъв проблем с граматиката. Но то е с хиперактивност и не разбира емоционалното съдържание на общуването, не може да хване преносното значение. С него приложихме логопедично ресурсно подпомагане, което означава формиране на социални умения в групата по време на общуване в педагогическо занятие и в игра. Ние практически показваме на децата защо езикът им е нужен по време на общуване и как да използват наученото от езика извън кабинета.

- По какво родителят да познае, че детето му е за логопед?

- Тревожно явление е, че децата прекарват голяма част от времето си в гледане на филми на различни езици. Има деца, които знаят по-добре английски език, или дори едновременно английски, немски и руски, отколкото български език. Те няма как да вървят с темпото на децата, които нямат подобен опит. Ако на 2-годишна възраст детето не говори или само показва с ръка и изговаря отделни срички или вместо "ей там", казва "е та", то е за логопед. Все повече идват при нас деца на две и половина - три години, които говорят с по една сричка, вместо с думи. Ако някой от родителите също е проговорил късно, детето трябва да се заведе на логопед възможно най-рано. До около 8-месечна възраст детето се научава да разпознава звуковете на родния си език, да разграничава шумовете от езиковите звукове, на 9 месеца започва разбирането на отделните думи. Между 10-12 месец децата започват да изговарят първите си думи и до година и половина говорят с по една дума. След това започват да комбинират думите и да правят изречения. Българските деца до 3-годишна възраст овладяват граматиката на ниво отделно изречение, а на 4-годишна - текста. На 5 г. се овладяват метафункциите - езикът като средство за мислене, а не само като средство за общуване. От 6-7 годишна възраст децата овладяват четенето и писането. При педагогическия подход се очаква всеки учещ сам да си извлече правилото, при терапевтичния подход то се обяснява разбираемо, без излишна абстрактност и осигуряваме нужния брой повторения за овладяването му. При индивидуалното езиково развитие може да има деца с много закъсняло проговаряне, деца без еднословен етап, които говорят с дълги вериги от звукове, от които околните не разбират нищо. Понякога късно проговарящите деца имат проблем и в невербалното поведение. Ако детето не говори, има трайни трудности с четенето и писането или с овладяването на звукове - шушкавите "ш, ж, ч", съскавите "с, з, ц" и "р" и "л", тогава задължително преди започване на училище, трябва да се посети логопед. Най-голямата грешка, която правят родителите, е да изчакват твърде дълго децата им да проговорят.

- Защо някои деца проговарят късно?

- Ако няма здравословни причини и на фона на нормално общо развитие, детето има необясними трудности, при 1/3 от случаите има наследствен фактор - роднини, които са проговорили късно или трудно са овладели четенето и писането. Приема се, че има такъв тип наследствена мозъчна организация и децата преработват по друг начин езиковата информация. Според изследванията при втора група деца е установен недостиг на омега-3 мастни киселини. Те изграждат нервната клетка и участват активно в предаването на информацията между отделните неврони. При последната 1/3 от децата не се откриват никакви причини. За мен обаче има такива. Първата причина е високото съдържание на химикали и трансмазнини в храната. Дислексията, хиперактивността и установените леки нарушения на развитието започват заедно с употребата на трансмазнини в храната ни. Но не само маргаринът, сладоледът и шоколадът са с трансмазнини. Безалкохолните напитки също не трябва да са в менюто на децата. Тази химия достига до мозъка и променя мозъчната биохимия. Другият фактор е използването на дигиталната техника. Съвременните деца имат свръхразвити умения за преработка на сензорна информация, най-вече зрителна, която се преработва в подкоровите нервни структури, и недостатъчно опит и умения за обработка на езикова информация, която е абстрактна и се преработва главно в мозъчната кора. Майка на мое пациентче сподели на диагностиката, че докато детето е гледало филмчета на таблета, е било толкова погълнато, че не я е забелязвало, не е разговаряло с нея, не е търсело играчки, не се е "държало като дете", а след като е забранила филмчетата по препоръка на лекаря, то се е променило и е започнало да се движи повече, да играе с играчки, да общува с нея.

- Как протича терапията с децата?

- Винаги в игрова форма. Но тя е само формата, в която развиваме езиковата система. Детето овладява българския език във всичките му области едновременно. Работим и за двигателните умения, чрез които децата да говорят правилно. Голяма част от малките деца, които идват при нас, или не говорят, или говорят изключително неразбираемо.

- Какво може да направят родителите у дома?

- Да осигурят на детето среда, в която да се чувства прието безусловно и подкрепяно. Стресови за детето може да са силното говорене или натовареният им график. Но не разчитаме родителите да вършат работата ни вкъщи. Предупреждавам родителите, че не искам насилие и перфекционизъм. Децата идват при нас заради това, което им е трудно. Ако детето не може да каже дадена дума или израз правилно, за мен е жестокост да го карате да я повторя до безкрайност. Родителите трябва да приемат детето си такова, каквото е. Да разберат, че не се глези, не проявява мързел, а изпитва трудност.

- Какви са последиците от ненавременното посещение при логопед?

- Децата, с които ние работим, са с най-голям потенциал, при тях може да се постигне пълна успеваемост. Ако не дойдат навреме, децата, които остават дълго време неразбираеми, създават една много характерна личностна характеристика - опитват се да контролират всичко, инатят се, избягват трудностите, проявяват защитно поведение, изразяващо се в агресивност или глезене, плач и др. Има деца, които са толкова изостанали, че в училище не могат да се научат да четат и да пишат. Дори деца в 7-ми клас имат същите трудности - едва четат, не разбират прочетеното и не се справят с разказвателните предмети. Те имат трудности в общуването със съучениците си и понякога се налага психологическа подкрепа. Перспективата за бъдещето на едно дете в такива случаи е много мрачна. То е обречено да няма самостоятелен и независим живот. Затова казваме, че променяме живота на детето, работейки с него от самото начало. Максимумът, до който може да се изчака, е 2-3-годишна възраст на детето.

- Какви са проблемите при възрастните ви пациенти?

- Една част от възрастните ми пациенти са с неврологични проблеми - най-вече след инсулт. Работя и с пациенти с рак на езика или на горната челюст. Когато са лекувани навреме, тези пациенти могат да бъдат ресоциализирани, но има трудна разбираемост на говора им. Работя и с ортодонтски пациенти, като повеждам орофациална миофункционална терапия, която подпомага ортодонтското лечение. Тя е система от упражнения, които целят да променят всички видове моторика в областта на лицевия череп. Тази терапия помага и при хъркане, проблеми с долночелюстно-слепоочната става, при проблеми със звукопроизношението и при гласови нарушения.

Източник: standartnews.com