Бойко Василев и Автограф за Перник

БОЙКО ВАСИЛЕВ е роден в Перник през 1970 г. Майка му е родом от радомирското село Жедна, а баща му от Стара Загора. Завършва журналистика и масови комуникации в СУ”Климент Охридски” през 1994.
Специализира журналистика в Хамбург, Германия, и социология в Софийския университет.От 1992 година е репортер и редактор, а от 2000 година води самостоятелно предаването „Панорама“ по БНТ 1. Главен редактор на главна редакция „Актуални програми“ на телевизията.

Видният журналист Бойко Василев остави снощи своя автограф за Перник, като се срещна в Двореца на културата със свои съграждани. Роденият в Перник водещ на емблематичната „Панорама” по БНТ, се връща не за първи път в родния си град. Преди години той активно се включи в кампанията за набиране на средства за изгорелия пернишки
театър, включва се в различни каузи и културни събития, свързани с нашия град.

„Горд съм, че съм роден в Перник. Намирам града за добър, а ситуацията тук за нормална за България”, казва Бойко Василев.
- Изглеждате доста уравновесен и премерен човек. Има ли нещо обаче, което искате да изкрещите, да кажете на висок глас?
- Аз далеч не съм спокоен, може би се владея. Доста съм темпераментен. Искам да изкрещя на глас, че ако нашия народ не покаже, че може да се самоуправлява, ще се срутим всички заедно. Ако не намерим начин как да се оправим ние самите, край, всичко отива на кино. Това съм искал винаги да го изкрещя, защото не ми
дава мира, дори не мога да спя от тази ненавист и омраза помежду ни. Аз лично не помня такова разделение на народа ни, още от времето на 90-те години.

- Как гледате на опитите на колеги журналисти да влязат в политиката. Вие били ли сте изкушен от това?
- Политиката винаги ми е била интересна от страни. Никога не ме е изкушавало пряко участие в нея. Няма да кажа, че политиката е мръсно нещо, напротив, смятам заниманието с политика за достойно, обаче това не е за мен. Това, което искам да кажа, го казвам, намирам начин да го кажа. Но не съм човек, който има някакви политически амбиции. Колкото до хората, които имат - никога не ги съдя за това, защото човек има право и на амбиция. Не може обаче да бъдеш хем журналист, хем политик. Така, че кой каквито амбиции има, нека си ги следва, но моя път е друг, аз искам да правя това, което
правя.

- Кой е човекът, който най-много ви впечатли през годините?
- Това е една жена, която срещнах през 1996-та година в Сараево. Тя беше загубила син по време на войната в Босна и бяха разрушили жилището й, беше загубила всичко. Ясно беше, че тя няма да спечели
нищо, ако разкаже тази история на един български журналист.
Впечатли ме това, което каза - "Знаете ли, ще ви разкажа тази история, защото вие сте добър човек". Тоест , без нахалство, може да се постигне нещо в живота и то много. Впечатли ме усета на тази жена, че трагедията не е нещо, което трябва да се скрие. Поласкаме нейното мнение за това, че тя е решила да разкаже най-трагичното нещо в живота си на един човек, който не нахалства да го запише. Виждал съм журналисти, които са казвали - "Плачете пред камерата ми и ще ви дам пари" или "Плачете пред камерата и ще спася примерно мъжа ви, който е пленен". Да се лъже е гадно. Човек понякога трябва да бъде човек, а не журналист. Тази жена, пък и истинската публика, зрителите, правят тази разлика. Виждат, че когато си човек, а не журналист задължително, има смисъл да го направиш. Когато доброволно отстъпиш, когато доброволно тръгнеш назад и не искаш да нарушиш интимния свят на човека, Господ ти дава друг шанс.

в-к Съперник