Златото от Брезник може да потъне на Кайманите. Офшорна фирма кандидатства за добив на 14,4 тона жълт метал и 65 тона сребро в Брезник, показва справка в Търговския регистър. "Трейс Рисорсиз" ЕООД, която проучва находището "Милин камък", е собственост на регистрираната на Каймановите острови "Омакс Интернешънъл Лимитед". Според вътрешнофирмени документи "Омакс" е част от империята на канадската "Юромакс Рисърсиз", която през март обяви бомбастични запаси и ресурси не само в Брезник, но и в близкия Трън - 65 тона злато. През последните 10 г. "Юромакс" действа у нас чрез дъщерните си дружества "Мартерн" и "Трейс Рисорсиз". След многократни смени на собствеността през 2009 и 2010 г. и двете са прехвърлени на офшорната компания. Законодателството на Кайманите гарантира пълна анонимност на собствениците, акционерите и банковите влогове на фирмите. Освен това компаниите не плащат никакви данъци върху доходи, печалби, дивиденти, инвестиции и други капиталови операции.
"При получаването на концесия за златодобив ще регистрираме "Трейс Рисорсиз" на територията на община Брезник, ще внасяме половината от концесионната такса и останалите данъци в местния бюджет. Вече сме в процедура на пререгистрация", уточни пред "Стандарт" административният директор на фирмата Ина Михайлова.
Освен находищата в Граово, кайманската офшорка управлява и находището в струмска Иловица, Македония, където обяви невероятните 300 милиона тона мед. Като собственик и мениджър на офшорката е посочен Кристофър Серин, който е ръководител и на сръбското подразделение на "Мартерн". Управители на "Трейс Рисорсиз" пък са Марк Густафсон, който е изпълнителен директор на "Юромакс", и Димитър Димитров. Златодобивната компания все още няма нито една действаща мина по света, а "Милин камък" е най-напредналият й проект.
"Трейс Рисорсиз" ще вложи 44,5 млн. долара в Брезнишката община. Ще открием 200 работни места и ще съживим града, обяви директорът Ина Михайлова. В момента върху златния хълм пасат стотина овце и двайсетина крави. На юг от Бърдото пък са пустеещи земи, ниви с житни култури и овощни градини.
Михайлова посочи, че находището е разположено на 1500 дка, а върху останалата земя ще бъдат построени флотационна фабрика, хвостохранилище, табан за руди, депо за хумус, помпена станция, електростанция и офис сгради. Директорката на "Трейс" каза, че общата площ е 2199 дка. В инвестиционното предложение, изпратено до кмета, обаче са посочени 1336,6 дка. Според Михайлова хвостохранилището ще заема 200 декара (според официалните документи е 220 дка).
Предвижда се златният рудник да работи 16 години. Очакваният добив е 2,5 млн. тона, но в рекламните брошури фирмата е записала и възможност за увеличение до 3,6 млн. тона руда. Рудникът ще бъде на 2 км от града и на 200 метра под земята. Рудата ще се добива чрез взривяване. Ина Михайлова твърди, че ще ползват 800 кг взрив на ден. В инвестиционното предложение обаче са записани 350-400 кг експлозиви дневно.
Флотацията ще е безопасна. Няма да има цианиди, киселини и основи, декларира шефката на "Трейс".
МИНАТА Е ЗАПЛАХА ЗА ЛЕКОВИТАТА ВОДА
Мината може да затрие минералния извор Желязната вода, както и да застраши защитени птици, тревожат се местните хора. Течното съкровище на Брезник, което се намира само на сто метра от бъдещия златен рудник, е отличено със златен медал на изложението за минерални води в Лондон през 1909 г. Двайсет години по-късно изворът е каптиран от древна руднична галерия и е направена чешма. Преди 9 септември еликсирът с вкус на пирони се е бутилирал и продавал в цялата страна. Лековитата вода е богата на железни йони, калций и магнезий. Помага срещу множество стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания, включително срещу анемия.
Управителят на "Трейс" Димитър Димитров обаче е обещал да направи каптаж с ново водохващане на желязната вода. "Мината няма да засегне извора, защото той е на повърхността, а рудникът ще бъде на 200 под земята", коментира Ина Михайлова.
Спирачка пред рудника може да се окаже и световнозастрашеният ливаден дърдавец, който чурулика наоколо. Птичката обитава две защитени зони от "Натура 2000" в близост до находището. "Ще бъде направена Оценка за съвместимост с "Натура 2000", въпреки че компанията не е длъжна", каза директорката Михайлова. "Едната зона е на 5 км от мината, а другата - на 7 км", допълни тя. По документите обаче зона "Мещица" се намира на 2 км от находището, "Ноевци" - на 4,8 км. Освен дърдавеца там гнезди и друг застрашен в планетарен мащаб вид - червеногърбата сврачка.
Общинарите в Брезник също са против проекта. На 29 юли местният парламент единодушно прие възражение срещу инвестиционното намерение на "Трейс рисорсиз". "Досега Общинският съвет беше заобиколен и не е информиран за планирания рудник. Научихме за него едва от разпореждането на РИОСВ-Перник", заяви пред "Стандарт" председателят на ОбС Иван Ставрев. Съветниците настояват екологичното министерство да върне процедурата в начален етап, а също и да им изпрати всички договори, които е сключило с кайманската офшорка. Шефът на местния парламент Ставрев не крие, че е твърд противник на златодобива. "Брезник ще изгуби много неща - предимствата на курортно градче, чистия въздух и водата, а и Бърдото ще ни бъде развалено".
Същевременно в града набира сила и Инициативен комитет, който вече е събрал над хиляда подписа срещу мината. "Регионът ни ще бъде тотално унищожен. Отварянето на златната мина противоречи напълно на приетите Стратегии за развитие на общината, които залагат на туризма, чистата природа, биоземеделието и животновъдство", заяви председателят на Гражданския комитет Десислава Стоилова.
ЧАКАТ ПО 100 ЛЕВА ЗА КВАДРАТ НИВА
"Милин камък" попада върху 1906 декара земеделски земи, повечето от които са обработваеми. Находището обхваща стотина дребни парцела на местни жители, но има и общински и църковни имоти. Северната част на мината откъм билото на Бърдото е иглолистна гора на площ от 297 дка, която е държавна. Най-често задаваният въпрос от местните хора е: "Колко "Трейс" плати за нивата ти?" "Няма да купуваме, докато не получим", казва шефката на златодобивната компания. Сред местните обаче вече пълзи мълвата, че златотърсачите изкупуват земя по 100 лв. на квадрат.
Рудникът планира изграждането на помпена станция и изкопаването на кладенци по поречието на река Конска. "Не попадаме в площи на питейни водоизточници и санитарно-хигиенни зони, наоколо няма и битова канализация", обясни Ина Михайлова. Заради сушата и недостатъчните водохващания в околните села Кошарево, Гигинци и Долна Секирна се води истинска водна война.
Кайманският инвеститор се кълне, че няма да има заустване на хвостови води в реката. Хвостохранилището с обем от 2 млн. кубика пък ще бъде проектирано със земетръсна защита и снабдено със системи за 24-часово наблюдение.
Според инвестиционното предложение се очаква отпадъкът да бъде 164 000 тона годишно (в решението на РИОССВ-Перник обаче са записани 295 000 тона хвост за година). Правилната експлоатация на хвостохранилището премахва всякакъв риск от замърсяване на околните земеделски земи, твърди Михайлова.
Руслан Йорданов, в-к Стандарт