Вече ще можем да научим какъв е произходът на месото

След 1 април ще можем да научим какъв е произходът на месото, което пазаруваме. Това обаче е само ако много се интересуваме. Проверка показа, че в месарските щандове няма да има специални надписи, които да указват къде е родено, отгледано и заклано животното, въпреки че влиза в сила европейски регламент 1337 от 2013 година, който определя как да се посочи страната на произход за прясно, охладено и замразено месо от свине, овце и кози и домашни птици.

Досега подобно изискване имаше за говеждо и телешко. Информацията няма да е посочена на голям етикет или по друг видим начин, защото

това не е упоменато конкретно в европейските изисквания

а страната ни не е приела национални правила за представяне на задължителната информация на етикетиране, научи „Монитор”. „Именно в националните мерки държавите членки трябва да определят конкретни правила как да бъде предоставена информацията за страна на произход”, коментира проф. д-р Йордан Гогов, член на Експертния съвет към Асоциацията на месопреработвателите в България. „Данните трябва да се предоставят по наши правила, които не противоречат на европейския регламент, желателно е да бъде писмено и на достъпно място за потребителя и да има указания”, каза още експертът. „Ще предоставим необходимата по закон информация, за нас това не е проблем”, коментира генералният мениджър на една от най-големите търговски вериги у нас Димитър Спасов.

Приемането на този регламент не беше лесно, защото трябваше да се проучи доколко потребителят в Европа се интересува от тази информация, категоричен е проф. Гогов. Въвеждането на тези изисквания засяга много страни – раждането на животното, неговото отглеждане и клане. Трябва да се осигури изключително добра информация по веригата, за да бъде посочена в документите, придружаващи стоката, смятат експертите от бранша. Според проучване на Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазването на животните потребителите в ЕС се интересуват най-много за мястото на отглеждане на животните, а някак си

остава в сянка мястото на раждане и на клане

Регламентът засяга прясно и замразено месо, когато не е предварително опаковано - най-често свинете пристигат на трупни половинки, които се обработват, а при овцете и козите са цели трупчета, както и птиците. Тогава на самия кашон трябва да се постави необходимата информация. На етикета трябва да пише алергените, останалата информация трябва да е записана в търговските документи, но до нея потребителят ще стигне с много питане.

Няма страна в общността, която да не е решила този проблем, категорични са от асоциацията на месопреработвателите у нас. Много от държавите вече изискват от производителите да записват енергийната стойност на храните, въпреки че по регламент тази информация ще започне да се пише задължително от догодина.

Вкусът и срокът най-важни при покупката

При покупката на храни 82 на сто от потребителите посочват вкуса като определящ за тяхното решение, след това се обръща голямо внимание на срока на годност – 62%, и на външния вид – 61,3%. Цената е от съществено значение само за половината купувачи, сочи проучването на Food Chain Evaluation Consortium (FCEC). Произходът на хранителните продукти като цяло се нарежда на пето място сред разглежданите 11 най-важни аспекта, които оказват влияние върху решенията на потребителите. Освен това според проучване на GfK държавата на произход се нарежда на четвърто място сред ключовите от информационна гледна точка въпроси, от които се интересуват сред купувачите на месо. В този случай произходът е поставян след сроковете „най-добър” до 68%, цената на килограм -67%, и цената на единичен продукт - 67%.

Вероятността потребителите от ЕС да потърсят информация за държавата на произход е по-голяма при покупка на прясно месо, отколкото при покупка на продукти на основата на месо, сочат още анализите на европейските потребители. Тези констатации потвърждават сериозното несъответствие между интереса на потребителите към етикетиране на произхода и готовността за плащане за тази информация, се казва в доклада на Европейската комисия. Потребителите са заинтересовани да получават информацията с възможно най-много подробности само ако тя им се предоставя без увеличение на цената. По принцип те не си дават сметка за допълнителните разходи, свързани с етикетирането на произхода, и считат, че тези разходи се ограничават само до „цената на малко допълнително мастило за отпечатване”, оплакват се от бранша.

Три пъти седмично нагъваме мръвки

83 на сто от всички жители в Европейския съюз консумират месо най-малко два или три пъти седмично, става ясно от доклад на ЕК. Освен това 88% от потребителите в общността купуват предварително опаковано месо. По-голямата част от месото е свинско – 49%, птиче – 29%, и говеждо – 19%. Овчи и кози мръвки слагат в чинията си едва 3 на сто от европейците.

Между една трета и половината от общия обем на месото, получавано при клане, се преработва в мляно месо. Като цяло се счита, че свинското месо е 70 на сто от обема на производството на преработено месо в ЕС, като след него се нареждат месото от домашни птици, говеждото и другите видове месо. Общото производство на прясно месо е около 43,5 млн. т кланично тегло, което се равнява на 33,8 млн. т обезкостено месо.

Пишат къде е хваната рибата

Районът на улова на рибата трябва задължително да бъде посочен на етикета. Освен това трябва да бъдат записани търговското и научното наименование и производственият метод на риболов. Това се изисква от наредба на аграрното министерство. Подобни задължителни разпоредби за етикетиране на произхода са заложени и в европейския регламент №104/2000. Националните изисквания обаче не се прилагат за малки количества риба на стойност до 40 лв., продавани от рибари или производители на аквакултури директно на потребителя.

Водата в кебапчето остава „фирмена тайна”

Водата в кебапчето и кюфтето не трябва да се изписва на етикета, съобщиха за „Монитор” от Асоциацията на месопреработвателите в България. Според европейския регламент наличието на добавена вода в количество над 5% от теглото на крайния продукт трябва да е посочено само при месни продукти, които са във вид на изрезки, големи парчета, резени, порция месо или кланичен труп. В тази категория обаче не са включени заготовките от раздробено месо, към които се отнасят кебапчета. Интерес представлява в момента спорът дали трябва да се пише енергийната стойност на суровото кюфте и кебапче, понеже

никой не ги консумира сурови

а след приготвянето им много от показателите се променят.

В момента на всеки етикет за мляно месо трябва да има информация за произхода на вложените суровини. В мляното месо може да е добавена единствено сол, като нейното количество не бива да надхвърля 1%. По принцип в Европа терминът „мляно месо” е различен от това, което българите са свикнали да разбират под понятието „кайма”. На практика тя е месна заготовка, в която има добавени яйце, хляб, лук, подправки и други добавки. В случай, че посегнете в магазина към пакет, на чийто етикет пише „мляно месо”, в него не трябва да има никакви подобни добавки, но също така боя, оцветители, консерванти и други.

Междувременно евродепутатите поставиха в своя резолюция искането си и готовите храни са имат надпис за произхода на месото. Те настояват Европейската комисия да придвижи законодателството, задължаващо държавите в общността да изписват откъде идва каймата и другите заготовки в манджите. Целта е да се предотвратят потенциалните измами с храни, засечени преди години, когато в телешки колбаси

беше установено влагането на конско месо

В доклада на евродепутатите се припомня, че изписването на произхода на месото трябва да е задължително в преработени храни като например в лазанята.

Има три сценария за етикетиране на суровините в продуктите, уточниха за „Монитор” от Асоциацията на месопреработвателите в България. Първият дава възможност доброволно, който иска, да си етикетира суровината, вторият е да се изписва дали суровината е от ЕС, или от трети страни, а третият вариант е много сложен и с много високи разходи – да се изписва детайлно произходът на суровината. „Това не е приемливо, защото суровините у нас се купуват от много държави, ние можем да напишем говеждо от Англия, свинско от Полша, сланина от Дания и накрая пишем че продуктът е български”, каза д-р Светла Чамова, изпълнителен директор на асоциацията. За България категорично не е приемливо да се пише страната на произход на съставките, защото ние произвеждаме пряко сили само 20 на сто от месото, необходимо за хранителната индустрия, настояват от бранша. Европейското изследване показва, че три пъти в годината месопреработвателните предприятия сменят доставчиците, защото търсят най-добрата цена. При това положение трябва да се сменят веднага етикетите, което е съществен и неоправдан разход.

Тенденцията за разширяване на информацията продължава, следващите мерки са насочени към млякото, което се използва в преработвателната индустрия. В крайна сметка потребителите ще платят за информация, която е сложна и неразбираема.

Източник: monitor.bg