Ускоряват финансирането на проекти от европейските фондове

Ще организират първа голяма среща между банките, бизнеса и правителството, за да бъде ускорено финансирането на проекти от европейските фондове. Този ангажимент пое издателят на вестника Венелина Гочева на третата регионална среща “Региони в растеж”, която се проведе в Русе.

Над 200 души препълниха голямата зала в Доходното здание в града.

“Има нужда от по-добра комуникация и се надявам, че Фондът на фондовете ще може да помогне в тази посока”, съгласи се и регионалния министър Лиляна Павлова.

В новия програмен период през Фонда на фондовете са заделени средства, които банките и бизнесът трябва да утроят като инвестиция.

Парите ще са налични

под формата на

по-евтини и

достъпни

кредити,

обясниха на срещата регионалният министър Лиляна Павлова и шефът на Фонда на фондовете Валери Белчев.

Все още обаче не са избрани мениджърите на фондове, не са определени и списъци с проекти. Проектите при качествена подготовка могат да се финансират веднага след избора на банки мениджъри, което обаче ще стане до края на годината, обясни Белчев.

Условията за отпускане на тези средства все още са неясни, няма яснота и какви точно трябва да са проектите, които могат да бъдат финансирани, бяха забележките на бизнеса на срещата.

“Банките и в момента са свръхликвидни, но няма никакъв ръст на кредитирането. Което се дължи на недостатъчно добрия рисков профил на проектите”, заяви шефът на финансова къща “Елана” Камен Колчев. Той попита Лиляна Павлова дали не е възможно фондовете за градско развитие да се структурират така, че бизнесът да може да ги ползва като подчинен дълг и по този начин да подобри рисковия си профил.

“По “Джереми” нямаше почти никаква разяснителна кампания. Банките трябва да убедят бизнеса, че застават зад него. Нужна е по-голяма разяснителна кампания”, заяви Петко Бойчев, представител на 123-годишната русенска фирма “Труд” АД.

Първите процедури от Фонда на фондовете ще бъдат именно за градско развитие, обещаха Павлова и Белчев. А шефът на Фонда на фондовете обеща да разгледа идеята евросредствата да могат да формират подчинен дълг на бизнеса.

Възмущение от някои от условията за финансиране на проекти, които личали и в лошия опит с програма “Джесика” от миналия период, изрази собственикът на “Приста ойл” Пламен Бобоков.

“Впечатлен съм

от конкретиката

на тази среща

Ние имаме поне 3 проекта, които биха попаднали в обсега на фондовете. За съжаление, имаме лош опит с “Джесика”, обясни Бобоков на министър Павлова.

“Как можеш да изграждаш градска среда, като нямаш модерен хотел с над 100 места и конферентни зали. Финансиране обаче за такива проекти не се предвижда, въпреки че Русе например няма такъв хотел”, посочи като пример Бобоков.

“Основната идея на фондовете за градско развитие е да подобряват градската среда, но и да създават работни места и развитие. Така че, ако хотелът допринася за развитието, ако има конферентни зали или експо част, не виждам пречка при добре подготвен проект да бъде финансиран”, каза Павлова.

Наложи се министърката да отговори и на въпроси, свързани с граничната инфраструктура с Румъния. Първо Валентин Петров от “Рубикон Шипинг” поиска от нея да увеличи пропускателната способност на ГКПП Дунав мост. Това е работа на МВР и митниците, отговори му обаче кметът на Русе Пламен Стоилов, но похвали Павлова, че се работи по модернизация на инфраструктурата около моста, така че да има повече място, където камионите да изчакват.

Трети мост над

Дунава при

Силистра ще има при интерес на инвеститор за публично-частно партньорство, защото европейски пари за това няма, отговори Павлова на въпрос на кмета на Силистра Юлиян Ангелов. Това важало и за другите предвидени мостове между България и Румъния, включително и разширения на сегашния или втори при Русе.

“Нуждата от мост Силистра - Калъраш не подлежи на коментар, той е приоритет по Дунавска стратегия”, каза ѝ Ангелов. Въпрос за мостове и хидровъзли зададе и Михаил Мичев от фондация “Идея за Русе”. Получи отговор, че планираните хидровъзли между България и Румъния са опасни и скъпи и България предпочита да строи мостове.

Гаранционните фондове

осигуряват евтин ресурс

за стартиращия бизнес

Гаранционните фондове на ЕС и Фондът на фондовете, с които работи СИБАНК, позволяват да се даде евтин кредитен ресурс на бизнеса дори и когато е стартиращ и не му достига обезпечение. Това обяви регионалният мениджър на банката Тинка Станчева на дискусията “Региони в растеж”, организирана от в. “24 часа” в Русе.

СИБАНК ползва 21 инструмента за обезпечение на кредити и подпомага бизнеса, който е в началото на своето развитие и не му достига обезпечение, обясни тя. Има одобрени вече кредити за 34 проекта в Северен Централен район на стойност 3,7 млн. евро, допълни тя.

Първите проекти по фондовете за градско развитие могат да започнат да се финансират веднага след назначаването на мениджъри на трите фонда. Това съобщи изпълнителният директор на Фонда на фондовете Валери Белчев.

Съвсем скоро трябва да бъдат подбрани мениджърите на трите фонда и те да започнат работа, допълни той.

Лиляна Павлова:

Пътят до Велико

Търново ще превърне

Русе в мотор

на региона

Русе е един от градовете мотори на Северна България и заради това е изключително важно да отворим града с пътна инфраструктура, заяви регионалният министър Лиляна Павлова на форума “Региони в растеж”.

Тази година ще започне проектирането и строителство на пътя Русе - Велико Търново, като засега проблемната точка е при Бяла, обясни Павлова.

Моторите на Северна България ще са Русе и Велико Търново, а около тях ще се развиват и сателитните градове като Габрово, Севлиево, Бяла. Тези добри градове мотори отличават Северния Централен регион от Североизточния, където трудно се намира такъв град, каза Павлова.

Тази година ще започне и проектиране на пътя София - Видин, съобщи още министърката на регионалното развитие. Тези два пътя заедно с ключовата магистрала “Хемус” ще отворят Севера и ще го направят привлекателен за бизнеса, смята Павлова.

По думите ѝ програма “Региони в растеж” цели да отвори Русе към Дунава и да превърне града в перлата на реката. Павлова похвали кмета на Русе Пламен Стоилов за добрата подготовка на проектите в неговия град.

“Над 1000 детски градини, университети и училища са подпомогнати по предишната оперативна програма, над половин милиард са дадени за градски транспорт. Първият програмен период даде възможност за много добра инвестиция в развитието ни, но вече искаме не само промяна на облика, но и растеж, повече заетост, бизнес, по-голям БВП”, каза Павлова.

“Заложихме на доверие в общините да реализират тази инвестиция в 39-те града, но целим и по-голямо участие на бизнеса и частния сектор. За това заделяме 12,5% от 3-те млрд. лв. от програмата. Искаме да се финансира така, че да няма бели петна на картата и да не стимулираме миграцията към големите градове”, заяви тя.

6 млн. за оборудване на професионалните гимназии в Русе ще даде програма “Региони в растеж”, така че бизнесът да разполага с подготвени кадри, допълни министърката.

Тя уточни, че са предвидени 270 млн. лв. за фондовете за градско развитие.

Преди конференцията, организирана от “24 часа”, Лиляна Павлова обясни пред медиите, че все още не може да бъде даден конкретен срок за начало на строителството на магистралата Русе - Велико Търново.

“Зависими сме от процедурата по одобрението на ОВОС. След това да се направи парцеларният план и да започне процедурата по отчуждаването на земите”, каза тя. Идейният проект за магистралата вече е готов, избран е точният маршрут и е направено съгласуване с общините по трасето. Работи се върху максималния мащаб на проекта с обща дължина 105 км.

Кметът на Русе Пламен Стоилов:
Видимата промяна в Русе
е и заради програмата
“Регионално развитие”

Искам да изкажа огромна благодарност към в. “24 часа” за организацията на този изключително полезен форум. Много е важно тези мерки да стигнат до всички. Така кметът на Русе Пламен Стоилов се обърна към гостите и организаторите на срещата “Региони в растеж”.

“В Русе се случва видима промяна, градът възвръща позициите на лидер, а това се случва в огромната си част с финансови средства по ОП “Регионално развитие”, каза Стоилов и изрази огромната си благодарност към министър Лиляна Павлова.

“Започнахме трудно, но благодарение и на г-жа Павлова е налице тази видима промяна в Русе. Тя подаде ръка на моя екип и резултатите се виждат”, каза Стоилов.

Според кмета изключително е важно планирането, а след това идва и усвояването на средствата: “През първата година създаваме екипите, планираме действията си, за да бъдем успешни до края на периода. Очаквам до края на 2018 г. да се справим с усвояването на заложените за Русе 56 676 890, 56 лева. Според правилата на програмата, ако успеем да се справим в срок, ще можем да реализираме и подготвените от нас 3 резервни проекта за допълнително още 28 млн. лева.

17 млн. лв. са предвидени само за “обръщането” на Русе към реката. Те са по направление “Градска среда” и с тях ще се изгражда нова кейова стена, която ще позволи по-високо ниво на обслужване на акостиращите кораби. Близо до нея ще бъде яхтеното пристанище, което трябва да се превърне в перлата на дунавския град. Проектът предвижда обновяване на пешеходните алеи, панорамна велосипедна алея, сцени на открито, 3 детски площадки и 2 площадки за фитнес на открито.

Вече е готов и проектът за благоустрояване на територията. Стремежът е крайбрежната зона отново да се превърне в любимо място за разходка, отдих и спорт.

В тази приоритетна ос е включена и дългоочакваната рехабилитация на Парка на младежта. Ще се полагат нови настилки по алеите. Русенци ще имат лятна естрада в парка и читалня на открито. За спортуващите са алеи за джогинг, а за любителите на колоезденето – нови велосипедни трасета и байкпарк.

Розариумът също ще промени изцяло облика си, ще продължи изграждането на детски и фитнес площадки.

По “Интегриран градски транспорт” ще бъде направен надлез между кварталите “Родина 3” и “Чародейка” и пешеходна зона по ул. “Чипровци”. Предвиждат се рехабилитация и реконструкция на пешеходния подлез при математическата гимназия “Баба Тонка”, зоната за обществен отдих по крайбрежната ивица.

Русе предвижда и проект за изграждане на социални жилища за настаняване на малцинства и социално слаби, които не могат да се ползват от условията на жилищното настаняване на общината.

Четвъртият инвестиционен приоритет е “Образователна инфраструктура”. По тази ос ще бъде извършен основен ремонт в целодневните детски градини “Пинокио” 1 и 2 и в “Русалка 2”, а две от най-старите и големи русенски училища ще бъдат изцяло ремонтирани – МГ “Баба Тонка” и СОУ “Христо Ботев”.

“До края на 2016 г. трябва да имаме избрани изпълнители. Надявам се, че Русе отново ще бъде отличник в усвояването на средствата по европрограми”, каза Стоилов.

Източник: 24chasa.bg