iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Loading

Населението у нас все повече намалява

Населението у нас все повече намалява 11_1448464036

При най-оптимистичния демографски вариант към 2020 г. България ще има нулев или леко отрицателен естествен прираст около минус 2 промила, каза шефът на Института за икономически изследвания към БАН Митко Димитров.

Учените от БАН представиха мерки за демографска политика, поръчани от социалното министерство. Демографската криза може да се преодолее чрез активна миграционна политика за привличане на чужденци, намаляване на отрицателния естествен прираст, интеграция на малцинствата и осигуряване на високо качество на живот у нас, съветват учените.

В момента естественият прираст у нас - съотношението между родени и починали, е минус 6 промила, което е и най-високият отрицателен прираст в ЕС. Според прогнозите на БАН към 2035 г. у нас ще живеят малко над 7 млн. души при песимистичния вариант. При реалистичния българите ще са 7 млн. и 260 хил. Оптимистичният прогнозира 7 млн. 641 хил. българи след 20 години. От БАН предвиждат, че ако не действа стратегия за демографска политика, българите могат да намалеят и до 6 млн. и 260 хил. души.

Конкретните мерки, предложени от БАН, не са нови - увеличаване на детските надбавки за второ дете, ръст на помощите за деца в училище, повече детски градини и субсидия за родителите, за чиито деца няма места в тях, ако поне единият работи. От БАН предлагат промяна при финансирането на училищата, така че размерът на делегирания бюджет да зависи не само от броя на учениците, но и от качеството на обучението. В областта на образованието се иска целодневно обучение (с храна на обяд) за всички деца, за които българският език не е майчин, за децата от семейства с по-нисък от средния за района доход и на самотните родители. Предлага се и покриване на транспортните разходи и безплатни учебници от осми до дванадесети клас. Финансова обосновка на мерките не бе представена.

Вицепремиерът Ивайло Калфин обясни, че някои от мерките са доста спорни, други не могат да бъдат изпълнени поради липса на пари. Той обяви, че е интересна идеята бременните здравно неосигурени жени да се ползват с правата на осигурените по време на бременността. Министърът иска и по-големи данъчни облекчения за работещите родители, но такива засега не са предвидени. По думите на министъра трябва да се насочат усилия за превенция на високата преждевременна смъртност особено сред мъжете. "Мъжете не доживяват до пенсия", заключи Калфин.

Два основни проблема, в които откриват потенциал за подобряване на демографската ситуация, очертаха от БАН - ниската раждаемост и високата смъртност. Според учените може да се постигне умерено увеличаване на раждаемостта и по-чувствително намаляване на смъртността. Смъртността у нас е малко над 15 промила, а средната за ЕС - под 10. "У нас смъртността по възрастово разграничение надхвърля средната в ЕС, като при мъжете разликите са много осезаеми, особено от 45-46 г. нагоре. Преждевременната смъртност на мъжете оказва влияние и на икономиката", посочи Димитров. По думите му има възможност за намаляване на преждевременната смъртност у нас с 20%, което би спасило 15-20 хил. живота годишно. Учените очертават три групи болести, които причиняват 70-85 на сто от смъртността във всички възрастови групи - рак, сърдечносъдови болести, външни причини като травматизъм, катастрофи и престъпност.

Според Димитров България заедно със страните от Източна Европа няма големи резерви за подобряване на нивото на раждаемостта. "Видно е, че темповете й зависят в голяма степен от икономическото развитие - до 2008-2009 г. има тенденция нагоре, а след това рязко във всички страни отива надолу. Младите семейства трябва да имат стабилност в работата и доходите, но и перспектива пред себе си, за да решат да имат деца", коментира Димитров. Според него очакванията са, че в години с добър икономически растеж може да се очаква минимално повишение на раждаемостта с около един промил.

ЦЕЛИ

От БАН предлагат да се заложат като цели привличане на между 60 хил. и 180 хил. български емигранти обратно в родината, както и привличане на етнически българи от чужбина - между 5 хил. и 10 хил. души годишно. Трябва да се създадат условия за привличане на емигранти от страни, стремящи се да се присъединят към ЕС - от 45 хил. до 185 хил. По данните на БАН разликата между заселилите се у нас и изселилите се българи е минус 470 хил. души за периода от началото на прехода.

Източник: segabg.com

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

На тази дата в миналото

16-Декември-2015

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.