Можем да въведем еврото след 2020 г.

Можем да въведем еврото у нас през следващото десетилетие, стана ясно от изявление на министъра на финансите Владислав Горанов във Вилнюс преди дни.

Той бе гост на тържествата по случай приемането на Литва за 19-и член на еврозоната от 1 януари.

Българското правителство ще започне разговори с правителствата на 19-те страни от еврозоната за присъединяването ни към общата валута, съобщи Горанов. Но до влизането ни в клуба на еврото ни чака дълъг път. Първо трябва да получим покана за влизане в механизма за наблюдение ERM 2, наричан популярно чакалня, или преддверие на еврозоната. Това според министъра на финансите може да стане към 2018 г. След влизането в чакалнята страната ни ще бъде поне две години под наблюдение, като трябва да покаже, че е финансово дисциплинирана и може да поддържа стабилни равнища на инфлация, лихви, дълг и т.н. Така на практика приемането на еврото у нас не може да се случи преди 2020 г.

Приемането на еврото е част от задълженията на България по договора й за приемане в ЕС от 2007 г. Но главно поради ролята й на догонваща икономика тя все не може да покрие целия спектър от критерии за членство в еврозоната, въпреки че всички правителства уверяват, че въвеждането на еврото е важно за страната ни.

През лятото 2009 г. тогавашният финансов министър Симеон Дянков обяви, че до месеци България ще кандидатства за допускане в чакалнята за еврото. Малко по-късно обаче стана ясно, че финансите на страната са в окаяно състояние и бюджетът е със свръхдефицит, а кризата удари тежко Гърция, еврозоната и целия ЕС. А през 2011 г. Дянков дори обяви, че преди евроленд да реши собствените си проблеми, няма смисъл България да бърза за там.

Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика изказването на финансовия министър Владислав Горанов не е особена новина. "Това е откъслечно изявление, не е ясно дали и кога ще стане и дали не е само за да се демонстрира някаква загриженост. За да се случи, трябва да видим една последователна политика, а засега такава няма", коментира Стайков пред "Сега".

Пред "Сега" финансистът Емил Хърсев каза, че рано или късно България ще стане член на еврозоната, защото е задължена по договор. Проф. Христина Вучева също обясни, че мястото на страната ни е в еврозоната и това е важно за успешното ни икономическо развитие. "Не ни дебнат опасности, както някой плаши. Чувам невежи приказки, че приемането на еврото щяло да доведе до увеличаване на цените. Това са неверни твърдения", заяви тя пред БГНЕС.

С влизането в еврозоната обаче задълженията на страната ни също се умножават. "Например бедна страна като България би трябвало да участва в спасяването на закъсали държави", обясни пред "Сега" Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч".

УСЛОВИЯ

Страната кандидат трябва да държи бюджетния си дефицит до 3% от БВП, а дълга - под 60%. Според последния доклад за конвергенция инфлацията трябва да е под 1.7%, а дългосрочният лихвен процент - под 6.25 на сто.

ОПИТЪТ НА ЛИТВА

Опасенията от поскъпване сред местните жители се потвърдиха само отчасти - като изключим сферата на услугите, цените растат най-вече сезонно, без връзка със смяната на валутата. Това показват данните на Статистическата служба на Литва за инфлацията. През първата седмица от януари, откакто литовците плащат с евро, с 20% е поскъпнало гроздето, с 11% - лукът, с 9% - дамските чорапогащници, с 4.7% - праховете за пране, с 2.7% - мъжкото подстригване, с 1.2 процента - зъболекарските грижи. Има и поевтинели стоки като бензина и дизела - пак не заради еврото, а заради спада в цените на петрола.

Източник: segabg.com