Младите у нас не работят заради ниската минимална заплата

Една от причините над 160 хил. млади българи да не искат да работят е ниската минимална заплата. Тя е "силно демотивиращ фактор за работа", каза вицепремиерът Ивайло Калфин.

По данни на социалното министерство между 5 и 7 на сто от заетите у нас се трудят срещу минимално възнаграждение. То от 1 юли се увеличи с 20 лв. и вече е 380 лв. Така за първи път чистата заплата - след осигуровките и данъците - вече е по-висока с 12 лв. от линията на бедността, която за тази година е 286 лв. Според данните на ведомството на Калфин за м.г. българите, които са се трудили срещу минимална заплата, са се увеличили с над 45 на сто спрямо 2013 година и са били около 273 хил.

"Повишението на минималната заплата гарантира своеобразна долна граница за подкрепа на възнагражденията на трудовия пазар. Оттласкването на минималната работна заплата от линията на бедността започва постепенно да показва своите резултати и те в никакъв случай не са пагубни за бизнеса. Работещите трябва да получават достойно заплащане за изработеното, защото силна икономика не се прави с евтини заплати", заяви пред работодателите Калфин. Наскоро от Института за пазарна икономика изчислиха, че ръст на най-ниската заплата със 100 лв. води до загуба на около 25 хил. работни места.

Преди време пък вицепремиерът "обвини" ниската минимална заплата и за демотивацията на хората, живеещи от социални помощи, да започнат да се трудят.

Заради препоръките на Брюксел страната ни се е заела да изготвя обективни критерии за определяне на размера на минималните възнаграждения. Според Калфин до есента може да бъде изготвена формулата, която да замени административното определяне на минималното възнаграждение.

Източник: segabg.com