Голямата брадва за малкия бизнес остава непроменена - осигурителните прагове

В условията на криза минималните осигурителни прагове трябва да отпаднат за бизнеси с под 30 служителя! Този бич за микро и малкия бизнес направо го убива. Държавата трябва да позволи на по-малките да имат свобода да назначават служители при по-свободни трудово-правни норми. Синдикатите и работодателите предпочитат да се увеличат ваучерите за храна и да се направят промени в трудовото законодателство. Със символичен ефект за доходите на работещите приключва договарянето на минималните осигурителни прагове за 2014 г., показват предварителните сметки. Вече са постигнати споразумения между синдикати и работодатели за 48 икономически дейности от 82. В 20 от тях обаче договорката е да няма увеличение, а средният ръст е повече от символичен - 1.8%. Това означава, че профсъюзите са се съгласили с доводите на бизнеса, че икономическата ситуация ще доведе по-скоро до свиване на заетостта и фалити в дадени сектори, отколкото до по-добри доходи за работещите. В секторите с постигнати споразумения работят малко под 1.2 млн. души, но за над 260 000 от тях ръст на минималния осигурителен доход няма да има. През 2013 г. имаше 57 споразумения от 85 сектора със среден ръст на минималния доход от малко над 4% за 1.4 млн. души.

Само в 5 дейности през 2014 г. увеличението надхвърля 5%. Най-щедри догодина ще бъдат в преработката и консервирането на плодове и зеленчуци, където осигуровки вече ще се внасят средно върху минимум 437 лв. вместо върху 387 лв. Ръстът е с 12.9%. Секторът обаче осигурява хляб на по-малко от 6000 души. Според разпоредбите социалният министър трябва да реши какво се случва с праговете, в които няма договаряне, като практиката преди кризата беше те да се увеличават административно със средния ръст на споразуменията. Подобен подход обаче доведе до сериозно свиване на осигурените и закриване на работни места. Затова бившият вече социален министър Тотю Младенов използва компромисни варианти, като веднъж ги увеличи с ръста на средния осигурителен доход, само с инфлацията, а за т.г. ги замрази. Наследникът му Хасан Адемов още не е решил как ще процедира. "Ще взема решение, след като го обсъдим със социалните партньори", коментира той за "Сега".

От становищата на браншови организации пък става ясно, че те използват договарянето, за да предложат радикални промени в законодателството. От Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил, която твърди, че представя интересите на над 113 000 заети, са категорични, че ръстът на осигурителните прагове не увеличава доходите на хората, а само увеличава данъчноосигурителната тежест и на служителите, и на работодателите. Според браншовата организация те ще бъдат много по-добре подпомогнати, ако ваучерите за храна се увеличат от до 60 лв. на месец поне на 80 лв. или на 100 лв. Това означава, че работодателите са склонни да дават повече средства за социални плащания, тъй като ваучерите са за тяхна сметка, но не и да се увеличава осигурителната им тежест. "На този етап без промяна в осигурителната система ръстът на минималните прагове не води до положителен резултат за никого", гласи становището им. Те настояват да се направят редица промени в трудовото и осигурителното законодателство, свързано с почивните дни, с извънредния труд, с наемането на временни работници. От асоциацията искат да отпадне ангажиментът на работодателя да плаща първите 3 дни от болничните, както и да се премахне правото на платен годишен отпуск за жените в майчинство.

Работодателите в здравеопазването са категорични, че няма как да вдигат доходи, докато от МЗ и здравната каса им плащат по-малко за извършените медицински дейности от реалните разходи. Те настояват да има преговори за по-високи заплати, едва когато се увеличат цените на клиничните пътеки. От браншовата организация твърдят, че все повече болници съобщават, че нямат средства да покриват дори сегашните стартови заплати и се увеличават разходите им за осигуровки, докато в същото време падат доходите на работещите. Дори при по-ниски заплати бизнесът е длъжен да внася осигуровки върху минималните прагове.

Българската асоциация "Почистване" пък твърдят, че 80% от разходите в сектора са за труд и ако се вдигнат минималните прагове, това ще им пречи да предлагат достатъчно ниски цени, за да печелят обществени поръчки. Според данните 98% от около 10 000 работещи в сектора са нискоквалифицирани работници, които работят на минималната заплата.

В разпределението на топлинна и електроенергия са категорични, че промените в закона за енергетиката и новите регулации не само не им позволяват да увеличават заплатите, но ще ограничи възможностите им и за инвестиции в нови технологии и ремонти, както и в безопасните условия на труд.

ОБЕЩАНИЯ

Социалният министър Хасан Адемов обеща да започнат активни преговори между работодателите и синдикатите за нов начин на договаряне на минималните възнаграждения, тъй като в момента двете страни са на коренно противоположни позиции. Според бизнеса необоснованото им увеличение, което не е обвързано с икономически показатели, води само до повече разходи за труд, а оттам до съкращения и фалити. Синдикатите обаче твърдят, че така се изсветляват доходи. От БСК напомнят становището на Европейската комисия, че "трябва да бъде преразгледана системата за определяне на минималните осигурителни прагове, за да се постигне баланс между необходимостта недекларираният труд да намалее и необходимостта да се гарантира, че наемането на нискоквалифицирани работници не е прекалено скъпо". В същото време обаче от управляващата партия БСП настояват за поредното административно увеличение на минималната заплата, която в момента е 310 лв., още от 1 октомври.

Източник: segabg.com