Дават нови правомощия на данъчните срещу длъжниците

Националната агенция за приходите ще получи серия от нови правомощия спрямо длъжниците на хазната, като данъчните вече ще пристъпват към принудително изпълнение на неплатени в срок задължения, без да връчват покани за доброволно изпълнение на неизрядните граждани и фирми.

Те ще налагат по-лесно запори върху фирмени дялове като обезпечителна мярка. Ще бъде улеснено да извършва и публична продан на имущество. Това става ясно от публикуваните за обществено обсъждане промени в данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), подготвени от финансовото министерство.

Сред най-сериозните промени е въвеждането на служебно погасяване на задължения с изтекла абсолютна давност. Съгласно ДОПК абсолютната давност за публичните задължения е 10 години и тя настъпва независимо от предприетите междувременно мерки от данъчните за събиране на съответното задължение, стига дългът да не е отсрочен или разсрочен. И при изтекла абсолютна давност обаче данъчните в момента нямат право да заличат съответното задължение по служебен път и е необходимо изрично заявление от длъжника. Занапред задължения с изтекла абсолютна давност ще се отписват служебно. В мотивите към законопроекта няма статистика за общия размер на задълженията с изтекла абсолютна давност, но тя би следвало да възлиза на огромни суми. Само от началото на годината в НАП са получени близо 31 000 заявления за отписване на такива задължения на обща стойност 72 млн. лв. Много граждани и фирми обаче се оказват сюрпризирани от съществуването на подобни задължения при опит да се ползват от правата си и понякога се стига до доброволно изплащане на сумите.

Данъчните вече няма да се притесняват, че трябва да приключат с ревизиите за максимум една година. В момента при ревизии давността спира да тече, но за не повече от 1 година. Според МФ този срок пречел, защото ревизиите често се бавели заради започнали наказателни производства за престъпления срещу данъчната система. Не е ясно защо не се предлага по-дълъг срок, а директно отпадане на ограничението.

Проблем със сроковете възниква и покрай предложеното премахване на поканите за доброволно плащане на просрочени задължения. МФ предлага поканите изцяло да отпаднат, защото и при стартирало принудително изпълнение данъкоплатецът получава съобщение и възможност да се издължи доброволно в 7-дневен срок. Сега обаче срокът реално е поне 14 дни, защото 7-дневен срок тече и по доброволната покана. Според МФ значителна част от тези покани - 36%, се връчват служебно, което струва пари и време.

НАП няма да е длъжна да съобщава на засегнатото лице и при налагане на запор върху фирмени дялове. В момента законът задължава НАП да изпрати запорно съобщение до съответната фирма, като то влиза в сила от датата на получаването му. Занапред съобщението ще се праща директно до Агенцията по вписванията. Запорът ще влиза в сила към момента на вписването му и едва постфактум агенцията ще уведомява съответното дружество. В мотивите към законопроекта е обяснено, че така режимът по вписване на запори ще се уеднакви с този, който съществува в Гражданския процесуален кодекс. Не се обяснява защо досега се е прилагал различен ред.

Спорни са и промените в реда за изготвяне на оценки на имущество за публична продан. В момента в ДОПК е предвидена възможност длъжниците да искат контролна оценка, като при имотите и скъпите вещи тя може да се оспорва и по съдебен път. Според новите текстове НАП няма изобщо да е длъжна да уведомява длъжниците за оценката на имуществото, която става окончателна и няма да подлежи нито на повторна оценка, нито на съдебно оспорване.

Сред текстовете, които улесняват данъчните, но са в ущърб на задължените лица, е намаляването на цената при липсващ интерес към публични търгове за разпродажба на имоти и вещи. В момента вторият търг започва на цена от 80% от първоначалната. Занапред прагът пада на 75%. При трети търг директно се слиза на 50% вместо намаленията от по 10% на тръжната цена за всяка процедура, съществуващи в момента. При невъзможност имуществото да се продаде на 50% от началната цена ще може да се пуска търг с позволена начална цена под данъчната стойност на имота. В момента не се позволява падане под данъчната или застрахователната стойност.

ПРИДОБИВКИ

С промените се дава възможност задължените фирми и граждани да поискат спиране на публичната продан, ако внесат 20% от дълга си и поемат писмено задължение да изплащат по 20% всеки следващ месец до изчистването на сумата. Този ред обаче няма да се прилага, ако се продава ипотекирано имущество. Сред придобивките за граждани и фирми е въвеждането на обмен по служебен път на удостоверения за наличие или липса на данъчни задължения, в случай че тази информация се изисква от друг орган.

Източник: segabg.com