Българките искат дете, дори и без партньор

Всяка пета жена от българките, които все още не са станали майки, е готова да има дете, дори и без партньор до себе си или собствено семейство, става ясно от проучване за репродуктивните нагласи сред 703 жени на възраст между 18 и 43 години, което беше представено вчера.

На това мнение са предимно жени със стандарт над средния. Те са на възраст между 36 и 43 години, когато

ценността на майчинството нараства неимоверно.

Почти тройно повече обаче – 59%, са дамите, които признават, че не биха искали да раждат, ако нямат постоянен партньор до себе си.

За болшинството от анкетираните жени – 81%, раждането на дете е по-важно от кариерата. На противоположното мнение са само 9% от попитаните. Това са предимно дами от столицата, които следват висше образование, обясни социоложката Лидия Йорданова, която представи проучването вчера.

Резултатите показват още, че кариерата и финансовата нестабилност са основните спирачки за българката да стане майка.

Въпреки че поставят семейството пред кариерата обаче 47% от жените все пак се опасяват от финансова нестабилност и зависимост, ако станат майки. Такива са страховете на младите жени, предимно студентки или дами, които

живеят с много трудности и са наети на временна работа

От анкетираните 36 на сто пък твърдят, че в емоционален план и те, и партньорът им не са подготвени да имат дете. Така отговарят най-младите жени, студентките, живеещите в столицата и упражняващите свободни професии. 35 на сто от жените пък изразяват притеснение, че при евентуално раждане на дете в момента биха могли да пострадат работата им и кариерното им развитие.

Повече от половината запитаните - 58 на сто, твърдят, че биха опитали ин витро оплождане, ако се налага. Други 14 на сто пък биха осиновили дете. Макар и малък дял, има жени, които биха продължили живота си и без рожба, показват още резултатите от изследването. Такива отговори са дали 4% от запитаните.

Основен извод от изследването е, че българките във фертилна възраст не са особено наясно кога спада качеството на яйцеклетките им, което е основен фактор за липса на поколение при отлагане на бременност.

„В рамките на репродуктивния си живот една жена отделя до 500 яйцеклетки, като количеството и качеството им започват плавно да намаляват след 25-годишна възраст“, обясни специалистът по репродуктивно здраве д-р Георги Стаменов.

В проучването са участвали жени на възраст между 18 и 43 години, живеещи в големите градове на страната. Изследването е национално представително за жените във фертилна възраст от големите градове, които имат средно или висше образование.

Решават за ин витро все по-късно

Във все по-напреднала възраст стават жените, които се решават да заченат ин витро. Такива впечатления от практиката си сподели д-р Георги Стаменов. Ако през 2013-2014 са идвали повече жени на около 35, то сега били на около 38 г. обясни той.

След 35 години рязко се влошава качеството на яйцеклетките. А от 40-ата година нататък жената губи 20 на сто от потенциала си да стане майка, който е имала предишната година.

„С изчерпването на яйчниковия резерв жените влизат в капан, в който не са подозирали, че могат да попаднат“, обясни още лекарят. След 40-ата година се увеличава и рискът от спонтанен аборт. Той допълни, че голям процент от българските жени не са намерили стабилен партньор и мотив за забременяване в най-добрите си години за износване на дете.

Именно заради тези статистически данни и наблюдения специалисти и неправителствени организации, ангажирани по темата, започват инициативата „Майка навреме“. Тя ще представлява информационна кампания, която ще цели да разясни на българските жени във фертилна възраст предпоставките, условията и възможностите за майчинство.

Понижиха компетентността на десет АГ отделения

Най-сериозно е намалението на компетентност за дейност по неонатология към детско интензивно отделение при УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна.
Министерството на здравеопазването понижи нивата на компетентност на 10 АГ и неонатологични отделения в страната. Това реши ръководството на ведомството след доклади на регионалните здравни инспекции. След инцидента с акушерката, пребила новородено в столична болница, здравното ведомство започна проверки във всички АГ и неонатологични отделения в страната. Целта беше да се провери дали лечебните заведения спазват медицинските стандарти. Резултатът от проверките е 10 отделения с намалено ниво. Най-сериозно е намалението на компетентност за дейност по неонатология към детско интензивно отделение при УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна. Там нивото се намалява от 3-то към 1-во. Понижава се и нивото в отделението неонатология в МБАЛ „Пловдив“ и вместо най-високото 3-то вече ще е 2-ро ниво. До най-ниското ниво на компетенции се занижават компетенциите в болниците „Бургасмед“, „Проф. д-р Параскев Стоянов“ в Ловеч, „Св. Петка“ във Видин, „Св. Лазар“. Промени има и в отделенията в МБАЛ „Ботевград“, „Проф. д-р Ал. Герчев“ в Етрополе и в болниците в Мездра и Омуртаг.

Д-р Румен Бостанджиев, сексолог: Социални стимули свалят възрастта за раждане

- Д-р Бостанджиев, всяка втора българка се опасява от финансова нестабилност, ако роди дете сега. Как психиатърът сексолог ще коментира този страх?

- От професионалната си позиция на психотерапевт бих направил следната интерпретация на два различни факта, които се свързват неправомерно. Ако разглеждаме данните в цялостния контекст на направеното проучване, съвсем разбираеми са притесненията на младите жени, за които поемането на родителска роля с голяма вероятност ще е предизвикателство за успешното й съвместяване с професионалната кариера и развитие. В този план, ако държавата ни е заинтересована да стимулира жените да раждат в по-млада възраст, определено следва да се предвидят социални стимули и гаранции, които да не противопоставят и правят несъвместими майчинството с възможността за устойчиво професионално и кариерно развитие на жените.

Колкото до асистираните репродуктивни технологии, които се цитират, радващ е фактът, че преобладаващата част от жените, които по медицински причини не могат да забременеят по естествен начин, днес са склонни да се възползват от тях или да осиновят дете.

- Всяка пета жена твърди, че липсата на постоянен партньор и съпруг не й пречи да има дете. Свръхеманципираност ли е това или патология?

- Ако вникнем по-внимателно в данните от изследването, ще видим, че всяка пета жена не свързва майчинството непременно с наличието на съпруг и семейство. Това трудно може да бъде определено като „свръхеманципация“. По-скоро може да приемем, че част от жените осъзнават реалния риск да успеят да отгледат децата си заедно с биологичния им баща поради очакването, че връзката с него е възможно да се разпадне. Да приемем наличието на предварителна нагласа към самотно майчинство като някаква тенденция, е пресилено. На практика по-голямата част от жените, които се разделят с бащите на своите деца, създават следващи семейни общности с други партньори, в които отглеждат децата си.

- Как жените в цивилизования свят съчетават ролите си на професионалистки и майки?

- В съвременния индустриално развит свят жената се приема като равностойна и равнопоставена на мъжа. Връзката на майката с детето, особено през първата година от живота му е изключително важна, поради което в различните страни са се установили различни модели. В България преди промените жените участват равностойно с мъжете в професионалния и социален живот през целия си зрял живот. При този модел отпуск за гледане на малко дете може да ползва и бащата. Наше проучване сред абитуриентки от Бургаска област показа, че този модел е мечтан и за не малка част от момичетата, ако партньорите им имат високи доходи.

Източник: monitor.bg