Безработните, на които не им достига една година, ще могат да се пенсионират по-рано

Безработните, на които не им достига една година до пенсия, ще могат да излизат в пенсия предсрочно от догодина, като това е едно от предложенията на Министерството на труда и социалната политика за промяна на социално-осигурителната система.

В момента всеки трети търсещ препитание е в предпенсионна възраст, показват данни на Агенцията по заетостта. „За всеки недостигащ месец пенсията им ще се намалява с 0,4%”, обясни социалният министър Ивайло Калфин при представянето на идеите на ведомството му за пенсионна реформа.

През 2014 г. средната възраст на пенсиониране е била 57,4 г. Това се дължи на големия брой инвалидни пенсии и на ранно прекъсващите работа военни и полицаи.

От следващата година възрастта за излизане в заслужен отдих за всички категории труд ще се увеличава плавно. За жените от най-масовата 3-а категория труд годините

ще се повишават по-бързо в сравнение с мъжете

От 2016 г. възрастта за прекъсване на работа при жените ще нараства с по 2 месеца до 2029 г. От 2030 г. до 2037 г. ръстът ще бъде с по 3 месеца на година. Така през 2037 г. дамите ще се пенсионират на 65 г.

За мъжете пенсионната възраст ще се увеличава с по 2 месеца до 2017 г., а след това с по месец до 2029 г., когато за излизане в заслужен отдих ще са им нужни 65 г. От следващата година до 2037 г. осигурителният стаж и за двата пола ще се увеличава с по 2 месеца. „След това изравняване ръстът на пенсионната възраст

ще се обвърже с продължителността на живота”

уточни още вицепремиерът по социална политика.

Плавно увеличение на пенсионната възраст се предвижда и за категорийните работници. От догодина до 2029 г. нужните години за излизане в заслужена почивка за мъжете от 1-ва и 2-ра категория труд ще нарастват с по 2 месеца. От 2030 г. до 2037 г. нарастването ще бъде с по 3 месеца. Така през 2037 г.

миньорите и летци ще прекъсват работа на 57 г.

а професионалните шофьори на 62 г. За жените от 1-ва и 2-ра категория труд от догодина пенсионната възраст ще расте с по 4 месеца. Така след 22 г. дамите, упражняващи тежък физически труд, ще прекъсват работа на 57 г. и на 62 г. „Мерките, които предлагаме, са дългосрочни. Мисля, че имаме основа за консенсус по тях и следващия месец ще ги обсъдим със социалните партньори”, обясни Калфин. Синдикатите са съгласни с предложенията за плавен ръст на пенсионната възраст. Работодателите обаче предлагат увеличението за 3-та категория да бъде с 6 месеца на година. Социалните партньори ще обсъдят и при какви условия ще се пенсионират служителите на МВР, МО и ДАНС. „При всички случаи ще има минимална възраст. Ще има разграничаване и на чиновническата работа и на тези, които работят при висок риск”, обясни Калфин. От МВР синдиката обаче ще настояват за 2-3 години гратисен период.

Таванът на новоотпуснатите пада след 2019 г.

От 2019 г. таванът на новоотпуснатите пенсии ще отпадне. Това предвижда проектът за пенсионна реформа на социалното министерство. Според Кодекса за социално осигуряване ограничението на парите за старини трябваше да отпадне още през 2014 г. Заради липса на средства обаче таванът остана и тази година. В началото на юли тази година максималната пенсия ще се увеличи от 840 лв. на 910 лв. Въпреки това около 30 000 българи ще останат ощетени от тавана, защото ще получават по-малко от това, върху което са се осигурявали.

„Има вариант пенсионерите да получават сумите, за които са се осигурявали, но при положение, че размерът им не надвишава 2600 лв., колко е максималният осигурителен праг”, обясни зам-министърът на труда и социалната политика Николай Николов. Именно от максималния осигурителен праг зависи размерът на тавана на пенсиите. Сега той е 35% от най-високата сума, върху която работещите внасят осигуровки. „От 2019 г. таванът на старите пенсии ще бъде 40% от максималния осигурителен доход”, заяви социалният министър Ивайло Калфин.

Премиерът писа “отличен” на Калфин

Премиерът Бойко Борисов оцени работата на социалния министър Ивайло Калфин като отлична. “От няколко месеца работи много усърдно. Като премиер му давам отлична оценка”, заяви Борисов по време на представянето на пенсионна реформа. Министър-председателят изрази надежда социалните партньори от тристранката и парламентът да приемат предложенията на Калфин, преди да излезе в лятна отпуска. Борисов призна, че предложенията не били съвършени, но изрази надежда да може правителството да ги изпълни.„Надявам се дълги години да служим, докато изпълним цялата пенсионна реформа и тя стане факт”, заяви Борисов по повод промените, които се предвиждат до 2037 г. Борисов заяви, че било трудно да работи с хората, които били политически опоненти, но всички управляващи имали желание реформите да се случат.”

Отпадат трите години преди 1997 г.

От 2019 г. бъдещите пенсионери няма да посочват период от 3 г. преди 1997 г., нужен при изчислението на пенсията. Това предлага Министерството на труда и социалната политика. В момента това е периодът, който осигурява по-високи пари за старини на излизащите в пенсия. Според ведомството това ще улесни трудещите се, които сега трябва да представят УП2 от работодател, при който са работили преди 1997 г. От догодина до 2019 г. пенсиониращите се ще могат сами да избират дали да включат 3 г. преди 1997 г. във формулата за изчисляване на парите им за старини.

Друга идея на екипа на министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин е да се увеличи тежестта на година осигурителен стаж при формулата на изчисление на пенсиите. Сега всяка година трудов опит има тежест от 1,1 при определяне на бъдещия размер на парите за старини. От социалното министерство предлагат, когато в бюджета има излишък, държавата да изчислява по-голяма тежест трудов стаж на всички възрастни. Това ще доведе до увеличаване на пенсиите всяка година извън планираното нарастване според швейцарското правило.

Осигуровките за старини нагоре с 0,5%

Социалният министър Ивайло Калфин представи предложенията си за пенсионна реформа.

В следващите 12 г.

Военни и полицаи ще местят парите си от частните фондове в НОИ

Осигуровките за пенсия скачат с 0,5% от догодина. Това е една от 30-те мерки на социалното министерство за пенсионната реформа. Този ръст се отнася само за осигуровките, които се внасят във фонд „Пенсии”, които сега са 17,8% за родените преди 1960 г. и 12,8 на сто за родените след това. Съотношението при плащането на осигуровки между служител и работодател ще остане без промяна. Това означава, че за служителите, които се осигуряват върху 1000 лв., увеличението на осигуровката за старини ще им струва 2 лв., а на началника им – 3 лв.

От министерството предвиждат от 2017 г. вноската за фонд „Безработица” да се увеличи с 0,2 на сто. Това ще струва допълнителни

2 лв. на всяка фирма

която осигурява служителя си на 1000 лв. Идеята на вицепремиера по социална политика Ивайло Калфин е до 2027 г. увеличението на двете вноски да се редуват всяка година. „По този начин пенсионната система ще се стабилизира и ще стане по-автономна”, аргументира се Калфин.

На фона на увеличението за осигуровките в Държавното обществено осигуряване, от социалното и финансовото министерство не предлагат ръст на вноските за втора пенсия. От догодина трудещите, които се осигуряват в частен пенсионен фонд, ще могат да избират къде да внасят пари за втора пенсия – в НОИ или във фонда. Да има нов избор, не е национализация. Според социологическите данни около

2% не искат да се осигуряват в пенсионни фондове

заяви министърът на финансите Владислав Горанов. Идеята на финансист номер едно парите на тези, които решат да преместят партидите си от частните фондове в НОИ, да се събират в Сребърния фонд. Военни, полицаи и служители на ДАНС също ще могат да преместят личните си партидите в НОИ. Всяка година трудещите се ще могат да променят решението си, като последното местене на средства ще е 5 г. преди навършване на пенсионна възраст. От комисията по финансов надзор пък предлагат създаване на многофондова система. Така активите на пенсионните фондове ще се разпределят в различни портфейли и да се инвестират с различно ниво на риск по избор на клиента. Това означава, че докато са по-млади, работещите ще могат да инвестират парите си във фонд с по-висок риск, което би им донесло повече печалба. „Предложенията на КФН ще бъдат взети под внимание и до юни ще затворим темата с частните пенсионни фондове”, увери Горанов.
НОИ плаща санаториума на 44 000 души

В санаториумите са осигурени отлични условия за възстановяване.
44 000 души ще ходят на санаториум, платен от НОИ, съобщиха от осигурителната институция. Изпълнението на програмата за профилактика и рехабилитация за 2015 година започна от вчера. За тази програма са предвидени 17 683 185 лв. в Закона за бюджета на ДОО за 2015 г. Програмата е с продължителност от 10 дни като НОИ поема цената на нощувките и частична помощ за храна в размер на 5 лв. за всеки ден от престоя. Всяко лице за сметка на бюджета на ДОО има право да ползва до четири основни диагностични и терапевтични процедури дневно. Вече са подписани договорите с 12 юридически лица за общо 41 заведения, изпълнители на програмата.

Първи сме по скок на заетостта в ЕС

Много от строителните фирми отново започнаха активна работа.

През февруари тази година безработицата в България е отчела един от най-силните годишни спадове в ЕС.

Според данни на европейската статистическа служба Евростат през февруари делът на безработните българи е бил 10,2%, докато година по-рано безработицата е достигала 12,3%.

Отчетено на годишна основа през февруари 2015 г. безработицата е намаляла в 22 страни - членки на ЕС, и е нараснала в шест.

Другите две държави с най-силен спад са Естония (от 8,4% на 6,2%) и Ирландия (от 12,1% на 9,9%). Най-отчетливите повишения на броя на безработните са регистрирани в Хърватия (от 17,3% на 18,5%), Кипър (от 15,6% на 16,3%) и Финландия (от 8,4% на 9,1%).

За целия ЕС безработицата се е понижила до 9,8% през февруари спрямо 9,9% през януари, което е най-ниското равнище от септември 2011 г.

В еврозоната показателят е отстъпил до 11,3% през февруари спрямо 11,4 на сто предходния месец. В България показателят е останал без промяна на месечна основа на ниво 10,2%. Сред страните - членки на ЕС, най-ниска безработица миналия месец е отчетена в Германия 4,8% и Австрия 5,3%, а най-висока в Гърция - 26% през декември 2014 г., и Испания – 23,2%.

Източник: monitor.bg