450 хил. лв. са стрували наводненията у нас

Наводненията, сполетели страната ни през последните четири години, са нанесли щети за над 450 млн. лева. Това стана ясно след първото заседание на Междуведом-ствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Най-много поражения имало при потопите през 2014 г., когато водата отнесе варненския квартал „Аспарухово” и Добрич, а жертвите бяха 13. Малко след това последваха Мизия, Велико Търново, Ловеч, Габровско, Враца, Монтана и Пловдив.

Във всичките тези региони водата отнесла мостове, пътища и е разрушила диги на реките. За повечето щети вече са постъпили над 2100 искания, които са за над 450 млн. лева, стана ясно още вчера.

Междуведомствената комисия вече е разпределила средства

в размер на 28 млн. лева

които са от резерва за необходими и неотложни разходи. Сумите ще бъдат предложени за одобрение и на Министерския съвет, каза вчера секретарят на комисията Людмил Върбанов.

Парите ще бъдат за отделени за ремонтни дейности в общините Бургас, Варна, Габрово, Гълъбово, Раднево, Своге, Велико Търново и др.

По думите му освен тези средства комисията разчита и на друг финансов инструмент - Фонд "Солидарност" към ЕК, парите от който са предоставени след наводненията през миналата година. Освен за нормализирането на обстановката в засегнатите райони, част от средствата имат за цел да се предотвратят

нови жертви и щети

На заседанието на МС в края на миналата година стана ясно, че язовирите, които трябва да бъдат изведени временно от експлоатация, са 78. След като са били сравнени данните от различните групи, които са ги оценявали, е станало ясно, че тези язовири всъщност са 106, обясни вчера Върбанов. Експерти направили обиколка на тези язовири и установили, че тези, които трябва да бъдат обезопасени, са 61. От тях 4 са на Министерството на земеделието и храните и вече са обезопасени, около 15 са на общини и също са ремонтирани. Така зам. земеделският министър Георги Костов пресметна, че около 40 язовира са тези, които предстои да бъдат обезопасени. Това ще стане с 500 000 лева. Държавата ще финансира обезопасяването и на два частни язовира. Когато „Напоителни системи” изведат частните или общински язовири, които носят приходи на общината, те ще направят разходи, за които после ще предявят иск да им бъдат върнати, обясни още Костов. Някои от язовирите, които не се използват за напояване, също ще бъдат изведени от експлоатация. Това ще рече, че те ще са единствено като буфер при

покачването на речните нива

Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, която вчера направи отчет на 100-те дни от стъпването си в длъжност, също посочи като важен приоритет в работата на ведомството намаляването на неблагоприятните последици от наводненията. Според нея към настоящия момент няма безстопанствени язовири. През изминалите 100 дни е изяснена собствеността на 253 язовира, а 15 язовира с неясна собственост вече се стопанисват от областните управи по места. За разрешаване на проблема с водоемите междуведомствена комисия е изготвила и промени в Закона за водите, чрез които контролът им ще премине към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Чакаме пари от Европа за водоемите

„Вече имаме една одобрена апликационна форма, по която чакаме всеки един момент да бъдат заверени сметките от страна на Европейската комисия и съответно средствата да бъдат разпределени съгласно взетото решение от Министерския съвет в края на миналата година. Ресурсът там е близо 21 млн. лева”, каза вчера Деница Николова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.

Втората апликационна форма, която е подадена в ЕК, касае областите Видин и Враца. В тази връзка се очаква в следващите месеци да бъде одобрен бюджет към ЕК. Николова обясни, че тази процедура е дълга, тъй като преминава през одобрение на Европейския парламент и се очаква развитие в следващите месеци.

„По тази апликационна форма очакваме ресурс от близо 4 млн. лева, който да бъде разпределен към тези две области. В края на февруари, предвид настъпилите бедствия към момента, готвим и събираме обобщена информация от всички общини и региони, които са засегнати от бедствията. През Междуведомствената комисия за подпомагане и възстановяване ще уточним размера на бедствията и щетите”, поясни тя. Николова каза още, че ще бъде направено сравнение доколко България има право съгласно изискванията на ЕК да подаде и трета апликационна форма, за да разчита на допълнителна подкрепа и по линия на фонд Солидарност” за възстановяване на щетите, които са причинени от бедствията в края на февруари.

Марица трови водата на Хасково

Дигата на река Марица край село Ябълково е компрометирана и реката яде брега в близост до кладенците, които напояват цяло Хасково, призна вчера управителят на областното ВиК инж. Тодор Марков. Според него това е най-належащият приоритет на дружеството му и местната власт - да се осигури финансиране, за да се ремонтира дигата. Иначе Марица окончателно ще влезе във водоизточниците и ще ги отрови с характерния си манган. Отново ерозирал бряг и компрометирана дига позволява на Марица системно да залива помпената станция в свиленградското село Момково. Тя е под вода при всяко наводнение в региона, а захранва цели 17 села. И тук се чака държавно финансиране.

В Търново ги пресушават

В Търновско през последните години няколко микроязовира бяха изпуснати изцяло, за да се избегне тяхното преливане и заливане на съседните райони. Един тях бе язовирът „Мотела”, намиращ се на входа на Велико Търново, на главния път от Варна за София. До преди изпускането му заради безхаберието на стария концесионер при всеки по-обилен валеж от дъжд или сняг съществуваше сериозна опасност водите на водоема да прелеят и да залеят главния път, по който ежедневно минават хиляди автомобили. Сега микроязовирът продължава да е празен, а дъното му е обрасло с трева и храсталаци. Общината, чиято собственост е той, търси инвеститор, който да го вземе на концесия, да го напълни отново и да го експлоатира, но спазвайки всички мерки за безопасност. Подобна е ситуацията и с друг язовир - „Вятъра”, който се намира край село Присово, на 2-3 км. от Велико Търново. След като преди няколко години беше изпуснат напълно от съображения за безопасност, сега той също буренясва и търси своя нов концесионер.

Опасност от 9 места дебне във Варненско

Девет от общо 51 във Варненска област са потенциално опасните язовири в момента. Състоянието им е добро, но те крият риск за населението, тъй като се намират в непосредствена близост до селата, твърдят специалисти от Басейнова дирекция за Черноморския регион. Язовирите се намират в близост до села в общините Дългопол, Провадия, Аврен и Долни чифлик. Именно в тези общини станаха последните наводнения и бяха причинени доста материални щети. Причина за наводненията обаче не са язовирите и тяхното изпускане, а обилните валежи в община Дългопол и непочистените дерета в Провадийско заради липсата на средства за това.

Изпразват цяло съоръжение в Свиленград

Община Свиленград започна аварийно източване на язовира си край село Левка заради реална опасност водоемът да предизвика бедствие за околните населени места. При всеки по-проливен дъжд язовирът преливал над стената, която вече е частично разрушена. В случай че бентът рухне напълно, тонове вода ще се стоварят върху землището на намиращото се в непосредствено съседство село. Затова от кметството изпратиха багери да прокопаят стената в посока на близката рекичка. Само за половин ден във вторник нивото на 20-декаровия водоем е спаднало с 60 сантиметра и продължава да се понижава. Аварийното изпускане изправи на нокти ИАРА, понеже язовирът е известен с многото си риба. От риболовната инспекция са направили организация да преместят в съседния язовир в Пъстрогор наличната щука, каракуда и шаран. Язовирът ще бъде източен почти до дъно. Подобно нещо се случи и с язовира край хасковското село Стамболийски.

Камчия заляла над 19 000 декара

Над 19 хил. декара земеделски земи и десетки улици и шосета са пострадали от прилива на Камчия в началото на месеца и поройните дъждове.

Това става ясно от доклада на назначената от кмета на община Долни чифлик Борислав Натов комисия за оценка на щетите, съобщи вчера БГНЕС. Само за възстановяването на нивите ще са необходими близо 800 хил. лева. Парите ще са за отводняване и обработка на земеделските площи, за семена и торове. Засегнатите площи основно са в землищата на гр. Долни чифлик и селата Венелен, Гроздьово, Горен чифлик, Старо Оряхово и Ново Оряхово.

Придошлата Камчия и пороите са нанесли сериозни щети на пътищата в общината, обясни шефът на местната Гражданска защита Стефан Василев. Според доклада на комисията разходите за тяхното възстановяване и за извършените аварийни дейности се изчисляват на над 900 хил. лева.

Шумен иска средства за две срутища

Пари за укрепването на две срутища и обезопасяването на проблемна квартална рекичка иска Община Шумен след обилните валежи от началото на февруари. След оглед на щетите и потенциалните опасности от кметството ще търсят съдействие от държавата за селата Макак и Новосел и арменската махала в Шумен. В Новосел в частни дворове има срутища от обилните валежи - една от улиците се е превърнала в събирателна за валежите на целия скат на юг от селото и част от дворовете буквално са тръгнали по нанадолнището. Според специалисти при наличието на по-твърди почви под навлажнените повърхности започва процес на хлъзгане.

„Само за решаването на проблема в Новосел са нужни около 900 хиляди лева” - коментира заместник-кметът на Шумен инж. Иван Йонков.

Източник: monitor.bg