42% от младите не успяват да си намерят работа след програми и мерки за заетост

Проучване сочи, че 42% от младежите до 29 г. не успяват да си намерят работа, след като са участвали в програми и мерки за заетост, а от тези, които остават на работа, около 40 на сто са при същия работодател.

Ефективността в другите възрастови групи е дори по-ниска. Малко над половината - 52 на сто от участвалите в субсидирани заетост и обучения между 30 и 50 г., успяват да се реализират на пазара на труда след тях. Най-неефективни са мерките сред хората над 50 г., защото едва всеки трети е работил след приключването им.

Най-високият нетен ефект - разликата между цената на мерките и ползата им за обществото, е именно при младежите до 29 г. (16.3%), при общ нетен ефект на програмите и мерките от 13.2%. "Това означава, че стимулирането на най-младите участници на пазара на труда води до много голям ефект чрез сравнително бързата им последваща реализация. Ефектът намалява с нарастване на възрастта". Това пише в доклада на социалното министерство за изпълнението м.г. на Европейската гаранция за младежта 2014 - 2020 г. Гаранцията изисква всеки млад човек, на възраст от 15 до 24 г., да получи качествено предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж до 4 месеца след като остане без препитание или напусне образование. Тя ще се изпълнява до 2020 г., като ще има и мерки за всички до 29 г. До 2020 г. са планирани 235 млн. лв. от Брюксел. За м.г. само за младежки програми и мерки по Закона за насърчаване на заетостта са изразходвани близо 9.8 млн. лв. - 11.5% от общото финансиране за подобни мерки.

Към края на м.г. без работа са близо 59 хил. младежи. На първичния пазар работа са започнали над 43 хил. По програми, мерки, финансирани с национални и европейски пари, са включени над 15 600 млади българи. Около 1000 от тях са роми. Квалификации са преминали 4262 млади хора, а работа след това са си намерили само 29 на сто. 4081 млади са се регистрирали безработни в бюрата по труда до месец, след като са приключили субсидираната заетост с наши и европейски средства.

За ограмотяване на неграмотни българи над 16 г. са похарчени малко над 16.1 млн. лв. за близо 16 400 души от 2012 г. насам. До края на миналата година 11 700 са завършили успешно курсовете. За учебната 2014/2015 г. във вечерни училища учат 6600 ученици. В задочна форма са записани над 12 700 ученици, а над 200 ученици учат индивидуално по здравословни причини. 4845 българи са пожелали да започнат процедура за признаване на уменията им, придобити извън системата на професионално образование и обучение. Това е възможно по проект на образователното министерство "Нова възможност за моето бъдеще", по който се тества система за валидиране на знания и умения, придобити чрез неформално или самостоятелно учене, за което хората не притежават документ. Въвеждането на системата за валидиране ще даде възможност на безработни, включително младежи, на отпаднали от образователната система или заети, които искат да "легализират" уменията си в различни области, да получат държавно признати документи за съответната професионална квалификация. Най-голям интерес към тази възможност имат хората между 35 и 44 г. (30% от всички), а 25 г. и 34 г. желаещите са 28.5%.

КОНТРОЛ

ЕК следи изпълнението на гаранцията. Препоръките за м.г. са за разширяване на прилагането. Като предизвикателства са посочени закъснението на реформата в образованието, недостатъчното прилагане на програми от типа "втори шанс", намаляване дела на рано отпадналите от училище.

Източник: segabg.com