Кина Къдрева: Децата имат нужда от духовни устои

От това, какво е състоянието на децата в едно общество, се съди не само за състоянието на самото общество, но и за перспективите, за бъдещето на това общество, защото децата са неговото огледало, убедена е българската писателка
 
Интервю на Десислава Конакчийска - Информационна агенция КРОСС
 
Г-жо Къдрева, защо посветихте творчеството си на децата?Днес е 1 юни. Този ден ние посвещаваме на децата. Това е международен ден, но не просто Ден на детето, както обикновено говорим, а ден за защита на детето, защото детето е бъдещето на света. Ако съм се посветила в творчеството си на децата, то е защото детската литература, работата с децата е човекоформираща. Оттам започва всяко човешко същество. Оттам зависи как ще бъде изградено, накъде ще потегли то в този живот. Зависи от това - каква ръка ние ще му подадем и накъде ще го изведем, какъв път ще му посочим в живота.
Какво е днес отношението към децата на България?Трябва да споделя своята тревога за съвременното състояние на българските деца. В годините на прехода се подходи недостатъчно отговорно по отношение на тях. По-точно бяха създадени институции, защото първият ни устрем към демокрация беше с тях да се защитят децата на България, да се защитят онези, които не са в най-добро състояние на условия за развитие. Но вместо да бъдат изведени нещата към добро, те се задълбочиха към лошо. Създадоха се институции, но те не си свършиха работата. Затова говори самото състояние на децата в България, което е много тревожно. А от това, какво е състоянието на децата в едно общество, се съди не само за състоянието на самото общество, но и за перспективите, за бъдещето на това общество, защото децата са неговото огледало. Ако днес ние се сблъскваме с положението, че почти 50% от младото население е неграмотно и полуграмотно, че дори децата в четвърти клас излизат полуграмотни и продължават своя път в една полуграмотна среда, че отпадат деца от училище, че броят на децата, които не ходят на училище са стресиращо голяма бройка, че те влизат в живота неподготвени, това е изключително тревожно. Тук искам да обърна внимание на това, че всяко поколение, време, всеки народ, който е устремен към бъдещето си, анализирайки настоящето си винаги е хвърлял много грижи и то резултатни грижи за децата си. След Освобождението на България, първото министерство, което се създава е на образованието. Изготвя се една великолепна програма, след която излиза едно забележително поколение от интелигенти. В страната ни се създава скаутската организация /неподходяща за българите/, създава се движението „Юнак", въздържателното движение и други, които да могат да насочат поколението към определени цели, към друг смисъл в неговия живот, към други посоки на неговото изграждане. Това, че българските деца масово се разграждат, че нямат цели, че нямат смисъл, че след като бяха твърде много обгрижвани, което не беше лошо в едни по-стари времена, независимо от грешките, които се правеха там, от еднопосочността на възпитанието, което се даваше и не беше в плюс на развитието на възпитанието, на интелекта на българските деца, се получи този страхотен спад, който не зная как и с какви сили да балансираме и да отстраним. Не може да се позволим толкова деца да се раждат извън семейството, да бъдат изхвърлени, да бъдат нежелани деца. Не е въпросът да ги върнем в семействата, а така да направим, че семейството да бъде годно да отглежда децата си, да бъде недопустимо да ражда деца и да ги изхвърля на улицата. Това дори животните не правят. Всичко това е много страшно. Затова и написах книгата си „Децата и ние - изкуството да си родител". БАН я издаде през 2006 година, тиражът свърши, но за огромно мое съжаление тя не свърши своята обществена задача, защото стигна до много малко читатели. Не бяха подети някои практики и идеи в обществените организации, защото училището ни е далече от семейството. Дори учителят не посещава днес децата вкъщи. Децата са отделени от семействата. Ние се съобразяваме с препоръки на чужди институции, но ние не изхождаме от личните си нужди. Добре е, че създадохме Агенция за закрила на детето, но тази агенция не си свърши работата. Не може да се занимаваме само с един тип деца и то някаква тясна група и както се вижда недобре се и справяме с това, след като от домовете за деца излизат маргинали, след като не сме подготвили тези деца за живота. Домовете за деца трябваше да станат Колежи за децата. Децата, които са обществено отглеждани би трябвало да бъдат в по-добро състояние, отколкото тези в семейството. Лошото е, че децата в семейството бяха оставени и са оставени сами на себе си, което е недопустимо.
 
Вие сте била редактор в „Детска редакция" на телевизията. Какво е значението на предаванията за деца и има ли връзка между тях и образованието, и възпитанието на децата?Бях поканена да работя в Националната телевизия. Имах задачата да изведа на друго равнище програмите по времето, когато Леда Милева беше директор. По-късно, когато ми беше поставена задачата да създам програми за детските градини, работех с министерството за едни синхрон между програмите на телевизията и програмите на детските градини, за да може това, което се предлага като нови идеи, като нови практики да влезе в детските градини, които трябва да признаем, че бяха като едни малки замъци и условията бяха много добри, а учителите добре подготвени. Тогава се хвърлиха много усилия и имаше конкретни резултати от тази работа. Направих така, че да може да бъде изведена културата на децата на друго равнище. Купиха се пиана навсякъде, подготовката на детските учители беше изведена на друго равнище. Бяха заложени програми за интелектуалното развитие на децата. Идеята беше, че културата трябва да влезе отрано в децата - културата на възпитанието, културата на духа, на мисловността, на взаимоотношенията, на поведението. Това съществени неща, които сега са толкова занемарени, че децата излизат без да бъдат ориентирани в поведението си, в своята насоченост, цели и няма залагане на онази цялостност във възрастта до 7-годишна възраст. Не е само да отхраниш детето си, както го възприемат много от родителите - да го облече, да го нахрани. Не е това. Родителят трябва да създаде на детето духовния комфорт, духовната нагласа, устои, с които то да поеме в живота и да върви към самозащита и към саморазвитие, в което взаимно да си помагат децата и родителите, за да не се получават трагедии, за да не се получава пад в пубертета. Децата, които остават без насока, без цели, без да виждат перспектива попадат и в наркомании, и в пиянства, и в проституция, което е нещо недопустимо за което и да е общество. Тези и други неща, показват колко зле сме в момента. Министерството на образованието има своите програми, някои неща се направиха при министър Вълчев и се коригираха се някои негативи, но главните проблеми останаха. Какво значи при новата програма за обучение в училище трудът да бъде форма за наказание? Може ли да си представите - най-силната форма за възпитанието на един човек, неговото отношение към труда, към работата, което всъщност е отношение към живота, към себе си, към другите - да стане наказание за детето. Това е безумие и говори за пълна непедагогичност, за неразбиране - нито на детето, нито на живота, нито на възпитанието. Другата идея е да не се поставят оценки на децата до определена възраст, както е във Великобритания, но при нас условията са други. Когато няма бележка /оценка/, се губи критерия. Детето не трябва да бъде стресирано с бележките. Трябва да му се обясни, че това е начин да се ориентира и дали ще бъде стресирано зависи от кадърността на педагога в крайна сметка. Защо трябва да наказваме детето? Когато детето има бележка, то може да се ориентира и в него да бъде заложено това състезателно начало, което е и в целия живот. Когато няма оценка, детето се отпуска, то няма ориентир, то престава да се състезава със себе си и с другите. Изведнъж, по-късно, в пети клас го хвърляме в други условия и то няма тези състезателни качества. Негативите на нашите деца не са в самите деца. Всички деца се раждат с Божествена благословия, но ние зле им подаваме ръка и зле ги насочваме. В това е големият проблем и голямата задача на България, на българското управление, на българската политика, защото България няма политика за бъдещето на нейните деца. Ние винаги ще имаме една група добре подготвени деца, които след това да изнесем в чужбина. Самият старт на това - бягайте в чужбина, има свобода, навсякъде вървете беше едно безумие, едно тесногръдие, едно негледане в перспектива на България и едно отечествоотрицателство, което е пагубно за народа ни, за бъдещето ни.
 
Вашето пожелание и послание към децата на днешния празник?- Искам да кажа на децата: „Вие сте дошли в живота като една радост, като една страхотна перспектива за самия живот. Животът ви е избрал да се появите на тази земя и да вървите напред, и да я направите щастлива, като вие самите бъдете щастливи. Това значи да намерите смисъла и целите в своя живот, да видите красотата на земята. Земята и България искат от вас самите да протегнете ръка с красотата си, със здравето си, с мислите си, с добрите си чувства, с всичко онова, което един човек, като една висша еманация на съществото могат да направят за своята земя, за своя народ, за своята родина и за своето собствено бъдеще. Щастлив е човек да се роди. И когато се роди и отвори очите си, той трябва да поеме към света. Понякога светът не му подава достатъчно ръце, но той в себе си има достатъчно сили за да се ориентира".Моето послание към децата е: „Гледайте красотата, стремете се към красотата. Вижте всичко онова добро и светло, което съществува в живота и вървете към него, за да бъдете сами щастливи и да направите живота си щастлив. Това е във вашите възможности, във вашите сили. Да знаете, че литературата, културата, писателите ви подават ръка за това. Потърсете съвета там. Потърсете съвета в стойностите на миналото, на настоящето и се вгледайте в стойностите и мечтата за бъдещето. Там ще откриете своето място, а пътят от сегашния ден към бъдещето става с всеки миг, с всяка крачка, с всяка усмивка, с всяко добро дело. Вървете напред, деца, и бъдете щастливи!"