Столова стана дом за болен сирак от Перник

Болно момче намери истинското си семейство едва след навършването на 20-ата си година. Илиян Момчилов от Перник си стъпи на краката и започна да живее пълноценно благодарение на общинската трапезария. Преди три години държавата му подава ръка, намирайки му работа и плащайки заплатите му. Младежът започнал в столовата на кметството некомуникативен, свит, без пукната пара в джоба си. Сега от стария Илиян няма и следа. "Тук са моите приятели, тук е животът ми", признава 23-годишният перничанин, който от малък е с церебрална парализа. Приказката обаче ще свърши без хепиенд само след няколко месеца. От октомври болният Илиян ще е отново на улицата. Програмата за подпомагане на хора с увреждания е спряна. Общината пък няма възможност да плаща заплата за общак, защото трябва да свие анктикризисно персонала.
 
"Не зная какво ще правя. Страх ме е!", споделя Илиян. Той вече е опитал от лошия живот на самец, който никой никъде не иска. Шляел се е по улиците, затворен в своя собствен свят. Лъган е от хулигани, на негово име се трупали чужди дългове. За три години животът му се преобръща. Разбира какво значи да имаш до себе си хора, които се грижат за теб и те обичат.
 
"Чувствам се като бял човек. Надявам се да намерят начин да ме оставят. Когато опиташ от хубавото, трудно е да се върнеш назад. Не ме чака нищо добро, сам няма да се справя", споделя болното момче.
 
Въпреки недъга си, Илиян успял да вземе две тапии. Едната е за шивач, която получил в пансион в Пловдив. Втората е за помощник-готвач, която му е дадена в центъра за хора с увреждания в Перник. Като завършил обаче, никой не го искал за работник. Започнал за кратко в частен ресторант в кв. "Изток" като общ работник. Собственикът не му плащал и накрая напуснал. Живее в двустаен апартамент в кв. "Иван Пашов" с баща си. Майка няма. За него се грижи комшийката Спаска Манова, която е готвачка в столовата на общината. Тя разбрала за програмата за временна заетост на хора с трайни увреждания, която се предлагала чрез Бюрото по труда. Записала сирака и му уредила място в трапезарията."Дойде при нас през октомври 2007 г. Отначало беше трудно. Не можехме да се разберем, той се сърдеше за всяка задача, която му поставяхме", разказва касиерката в общинското предприятие "Столово хранене" Искра Климентова. Момчето обаче бързо влязло в крачка. "Следяхме дали си пие редовно хапчетата и промяната бе осезателна. Сега се справя отлично. Помага за всичко в кухнята, сам реди безалкохолните напитки в хладилните витрини. Като наше дете е", признава Искра.
 
"Работата не ми тежи, защото съм сред близки хора. Това са моите истински приятели, други нямам", хвали персонала Илиян. Сиракът става всеки ден в 6 часа и веднага тича в трапезарията. Там мие продуктите, реже ги за гозбите. След това през ръцете му минават мръсните съдове. "Много ни помага", поощряват го готвачките.
 
Целият персонал стриктно следи какво прави момчето и след работно време. Те му взимат заплатата от 240 лева и я разпределят по дни за месеца. За трите години работа успели дори да му спестят пари, за да обзаведе дома си. Илиян си купил печка, хладилник и телевизор. Всяка сутрин прави списък на необходимите продукти за вкъщи. Колежките му го поправят и допълват, като осребряват цената.
 
"Нужна му е грижа, иначе трудно се справя. Наскоро тарикати го бяха измамили със СИМ карти. Бяха го накарали да подпише два договора на негово име с по две карти и му бяха наговорили куп пари. Когато разбрахме, се намесихме. Веднага спряхме ваучерите и предупредихме мобилните оператори да не му продават нищо без наше знание. Сега си има свой GSM и внимава с разходите", разказва Искра. Тя и колежките й се страхуват за съдбата на Илиян. Категорични са, че за хората с увреждания е нужно внимание. Нямат надежда, че ще издействат оставането на момчето в кухнята, защото самите те трябва да правят съкращения. Ядосват, че държавата не е продължила програмата, която се оказала единственото спасение за такива като Илиян.
 
"Къде ли ще си намеря препитание в тази криза? То за другите няма свободни места, та за болни като мен ли ще има?", чуди се Илиян. Надява се поне да оцелее до края на годината. Сестра му живее и работи в Испания и всяко лято си идва за малко в Перник. "Ще ми остави някакви пари, а после ще го мисля", крои планове момчето. То обаче е сигурно в едно - ще идва всеки ден да помага на приятелите си в трапезарията. Ей така безплатно, за удоволствие./ Стандарт