Именит пернишки поет получава признание от правителството

Поетът Борис Христов ще бъде награден с орден „Св. св. Кирил и Методий" - първа степен за големи заслуги в областта на културата и изкуството. Това съобщиха вчера от правителствената пресслужба.

Съвременният български поет, романист и филмов сценарист е роден е на 14 август 1945 г. в пернишкото село Крапец, което днес е под язовир „Студена". Завършил е гимназия в Перник през 1963 г., а през 1970 г. висше образование, специалност „Българска филология " във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Литературният му дебют е в сборника „Трима млади поети" (1975 г.), заедно с Екатерина Томова и Паруш Парушев. Заглавието на неговата стихосбирка е знаково - „На седмия ден".

Първата му стихосбирка ,Вечерен тромпет" излиза през 1977 г. и веднага привлича вниманието на критиката и на публиката като изключително успешна.

Първият му роман „Бащата на яйцето" е отпечатан през 1988 г. като по-късно по него е заснет и едноименен филм. Носител е на голямата награда на Софийския университет за литература (2000 г.).

Борис Христов е признат като автор на литературното поприще без уговорки и критиката, и читателите го възприемат като зрял творец с вече постигната самобитност, уточняват от пресслужбата на МС.

Кой е Борис Христов ли? Той влезе в обувките на Господ, обу ги, разходи се в литературните дебри и остана там с изумителната си поезия. Така издателката Божана Апостолова представи Борис Христов миналата година, когато през май в Пловдив той получи престижната награда "Орфеев венец", присъждана по време на празниците "Пловдив чете".

Д-р Любомир Канов, психиатър, политически затворник по времето на комунистическия режим и автор на белетристични книги описва по следния начин смисъла в поезията на Борис Христов: „При него всеки стих е закована сълза, нищо не може да бъде дописано или премахнато, защото неговите стихотворения не са написани с мисъл за престиж, те са писани, защото не е могъл да не ги напише. И затова не могат да бъдат сравнявани с други - те са породени единствено от искреността в сърцето на поета".

Но  най-добрият познавач и тълкувател на поезията на Борис Христов е може би Едвин Сугарев:

„ Едва ли някой се съмнява, че освен като автор Борис Христов присъства и като мит в литературата ни - и то един от най-силно въздействащите и най-трудно обяснимите.

Днес, когато скудоумието на соцреализма и литературната цензура отдавна забравени, читателите едва ли биха могли да оценят и да разберат докрай смайването и въодушевлението, с което бяха посрещнати неговите стихове в края на 70-те и началото на 80-те - както впрочем не биха могли да разберат и яростта на литературните ментори, че в низините на литературната общност се е появил някой, който си позволява да бъде талантлив.

Тези стихове пораждаха хвалибствия и доноси - и докато Радой Ралин приветстваше появата на Поета с главна буква, Държавна сигурност отдавна беше изплела мрежите си около него; това плетиво всъщност е започнато още от времената около Пражката пролет и последвалата я стагнация, когато Борис Христов е студент във Велокотърновския университет...

...Същностна страна на митологичния ореол около поета Борис Христов е неговият фрапиращ отказ от поезията. Той спусна резето пред думите на самия връх на славата си, напусна без церемонии и уговорки суетенето на поетическата сцена.

Един от аргументите в прощалната му поема "Честен кръст" беше следният: "Но ето че сега устата се отдалечава от сърцето." В тази поема ще намерим и една от най-безпощадните формулировки за мисията на поета, правени някога в българската литература: "Поетът е една оголена, подвижна рана,/ поезията е страдание и вик сред океана."

И поради една основна причина, която много ясно личи в стиховете на Борис Христов: автентичният човек е свободен.
А основна характеристика на поетичното аз в поезията на Борис Христов е именно - свободният човек е сам.
Тази свобода е съдбовна за човека, пребиваващ в едно общество, превърнало стадните инстикти в свое верую. Покритието между свобода и самота е практически неизбежно - няма общност - социална, гилдийна или каквато и да било, в която свободният да може да се впише без компромиси. Изкуството наистина приобщава, то руши преградите между човека и света - ала за неговата публика, не за неговите създатели. Когато е истниско, то се твори в самота, то се изплаща със самота, то превръща самотата в стълб, от който можеш да видиш това, което е недостъпно за другите.

Последната книга на Борис Христов се нарича "Книга от заглавия" - и се състои наистина само от заглавия - заглавия без текстове, илюстриращи йероглифите под кората на дърветата, изписани от дървоядите. Словото се редуцира, потъва като вода между корени и камъни. Мълчанието е по-мъдро. По-истинно и по-достойно.

Поетът напусна Перник преди доста години. Установи се да живее за постоянно в Гоцеделчевското село Лещен. Но и днес в Перник има много верни приятели и почитатели. От тяхно име и от името на всички, които го ценят: Честито признание, Боре! "Вземи балончето, сърцето му е синьо!"