Църквата почита св. равноапостолни цар Константин и царица Елена

Константин (274-337) царувал в Рим и Византия - Цариград. По негово време през 313 г. се обявява свободата на християнската вяра. През 313 г. цар Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия.
 
Царуването на император Константин е едно от най-важните в историята, понеже при него християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в обширната му империя.
 
В 325 г. той свикал Първия вселенски събор против ереста на Арий. Починал в 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата "Св. апостоли" в Цариград.
 
Майка му, царица Елена, живяла благочестиво и по неин почин бил открит Кръстът Господен на Голгота. Тя отива на поклонение по местата, където е живял Христос и като открива кръста, на който е бил разпнат Исус, царица Елена построява няколко манастира.
 
Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова императорът и майка му са канонизирани за светци.
Имен ден празнуват Константин, Елена, Костадин, Костадинка.