ЕК не удължи срока за работа на замърсяващият ТЕЦ Република. Какво следва?

Европейската комисия (ЕК) не разреши удължаване срока на работа след края на 2012 г. на пет топлоелектрически централи (ТЕЦ) в страната, без да е извършена съответната модернизация за намаляване на изхвърляните от тях в атмосферата вредни емисии (основно въглероден диоксид), беше съобщено в началото на май.
 
И петте централи работят с български въглища. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма изпрати в края на 2009 г. писмо до ЕК с мотиви за отлагане на срока с две години за изпълнение на екологичните изисквания при работа на ТЕЦ-овете: „Република" (Перник), „Марица 3" (Димитровград), „Бобов дол", „Брикел" (с. Гълъбово), „Сливен" - но отговорът е отрицателен.
 
От ЕК напомнят, че условието за привеждането на горивните инсталации на тези и други централи в страната съобразно екологичните изисквания е включено в присъединителния договор на България към Европейския съюз (ЕС), т.е. знае се от години, и не са настъпили, обобщено казано, извънредни обстоятелства, които да налагат удължаване на срока за това.
 
Според експерти не може да се отрече, че решението на ЕК е справедливо, защото икономическата криза сама по себе си не е достатъчен мотив за забавяне модернизацията на замърсяващите инсталации, тъй като в криза е целият ЕС. Освен това в посочените централи, особено в „Брикел" и „Бобов дол", и преди кризата не е направено почти нищо за модернизацията им.
 
Всъщност проблемът е не толкова в срока за изпълнение на екологичните изисквания, който не е малък, дори и сега да се започне с проучване и извършване на модернизация, а в намирането на средства за ремонт и реконструкция, признават от ръководствата на самите предприятия. По предварителни изчисления привеждането на посочените централи съобразно екологичните изисквания, в зависимост от настоящото им състояние, избраната технология, капацитета, вид гориво и т.н., ще струва милиони лева.
 
Алтернативите за модернизация може да се разглеждат както от техническа гледна точка, така и относно осигуряване са средства. Технически, в централите може да се построят сероочистващи инсталации или да се премине към използване на алтернативно гориво, което би могло да бъде природен газ или биомаса (отпадъци от селското стопанство или битови, отпадъци от дървообработващата и мебелната промишленост и др.).
 
Впрочем вече има и съвременни технологии, при които въглищата не се изгарят пряко, а предварително се обработват по определен начин, за да се получи вид газ, който се използва за гориво, и така се отделят по-малко вредни емисии.
 
Освен това ТЕЦ „Република" например, който основно произвежда топлоенергия (а и електричество чрез когенерация), се намира в близост до газопроводната мрежа, така че би било лесно - поне що се отнася до достъп, да премине към работа с природен газ, който е екологично чисто гориво. Друг е въпросът, че при този вариант трябва да се инвестира в инсталации за работа с газ.
 
Вариантът за използване на биомаса като гориво също има голяма перспектива, коментира за Investor.bg бившият зам.-министър на енергетиката Илко Йоцев. Биомасата е особено подходяща като гориво за захранване на топлофикации в сравнително малки населени места, може да се използва и при когенерация (производство на топлина и ток) и др. Според направените разчети, уточни Йоцев, периодът за възвръщане на инвестициите в една инсталация за когенерация е средно шест години.
 
Неслучайно, наскоро експерти и представители на бизнеса отбелязаха по време на конференция, че вариант за изпълнението на изискванията на ЕК за производство на 16% енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) до 2020 г., без това да е прекалено скъпо, е широкото използване на биомаса. Според различни оценки възможностите на страната ни за производство на енергия от биомаса са 500-800 мегавата инсталирана мощност. Беше изказано становище, че би трябвало да се помисли за преференции при производството на енергия от биомаса - било то преки субсидии или данъчни облекчения, за да може този вид производство на енергия да се стимулира.
 
В частност всеки от петте ТЕЦ-а трябва, след финансово-икономически анализ, да избере подходящия за себе си вариант - дали да строи сероочистващи инсталации, да сменя технологията на работа и/или вида гориво. Би било добре, според финансовите възможности на съответната фирма, да се избере най-модерната технология при избрания вариант, тъй като се предполага, че така коефициентът на полезно действие (КПД) ще е по-висок и срокът на експлоатация - по-дълъг.
 
Независимо от технологията и вида гориво, който ще се използва при производството на електроенергия и топлоенергия от посочените пет фирми, ще трябва да се направят значителни (за български фирми по време на криза) инвестиции. Освен традиционния начин за осигуряване на финансиране чрез кредити, отпускането на които от банките сега не е лесно, би могло се търсят средства и чрез оперативна програма (ОП) „Околна среда". Още повече че по нея евентуално одобрените и отпуснати средства по даден проект са безвъзмездни.
 
Но мерките по ОП „Околна среда" са насочени най-вече към финансиране изграждането на пречиствателни станции в средни и големи населени места и към строежа на депа за битови отпадъци. Това означава, че евентуално би трябвало да се иска специално разрешение от ЕК за пренасочване на средства за други дейности, т.е. за модернизиране на горивни инсталации на ТЕЦ, която процедура е бавна и не е сигурно, че отговорът ще бъде положителен. Въпреки това, ако и други горивни инсталации в страната, които са от обществено значение за даден регион, имат неотложна необходимост от средства за екологична модернизация, би могло Министерството на околната среда и водите да започне съответната процедура.
 
А какво ще стане, ако се окаже, че в края на 2012 г. и петте ТЕЦ-а не са успели да изпълнят екологичните изисквания за намаляване на изхвърляните в атмосферата вредни емисии и трябва да спрат работа?
 
Например, при евентуално затваряне на ТЕЦ „Сливен" и ТЕЦ „Република" (Перник), съответните два града остават без централно парно. Ако знаят за това поне година по-рано, потърпевшите граждани биха помислили за алтернативен начин на отопление, включително с природен газ. При затваряне в последния момент обаче вероятно повечето домакинства ще използват електрически уреди за отопление, което ще претовари през зимата мрежата в част от сградите, т.е. възможни са чести аварии.
 
До внасяне на електроенергия от чужбина заради евентуално затваряне и на 5-те ТЕЦ-а едва ли ще се стигне, тъй като до 2012/13 г., според икономисти, трудно бихме стигнали докризисните темпове на растеж на икономиката.
 
Важна е и социалната страна на въпроса - при спиране експлоатацията на 5 големи за страната ни предприятия, заетите в тях остават без работа. В този случай под голям въпрос би била и работата на мините, снабдяващи с въглища ТЕЦ-овете, освен ако, в случай че позволява пазарната конюнктура, намерят други пазари в страната или чужбина.
 
Все пак, поне към момента, вариантът за затваряне и на петте проблемни в екологично отношение ТЕЦ-а е малко вероятен. Но той би имал неблагоприятни икономически последствия за група населени места, затова отсега трябва да се мисли в перспектива за предотвратяването му.