Те ти булка, Спасовден

Днес светата ни Църква празнува Възнесение Господне (Спасовден).
 
Четиридесет дни след Славното Си Възкресение, Господ Иисус Христос се явявал многократно на Своите ученици. Разяснявал им за царството Божие, просвещавал ума им, за да разбират Свещеното писание.
 
На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина. Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял, Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец.
 
Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка. Заедно с апостолите била и Света Богородица, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.
 
Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Йерусалим, където с трепет в сърцата си очаквали идването на обещания им Утешител Дух Светий.
 
Празникът Възнесение Господне се празнува от църквата още от IV-V век, той е един от големите Господски празници. С възнесението Си Иисус Христос завършва делото на спасението. За всички повярвали в Него, Спасителят открива небето, за да могат всички да станат участници в Неговия живот и да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден - Денят на Спасителя.
 
Почти във всяко населено място има местност, наречена на празника, но от Спасовден народът е нарекъл тези места „свети Спас", без да има такъв светия. Храмовете също се казват „Възнесение Господне", но хората упорито ги наричат незнайно защо „Св. Спас"- на името на Спасителя.
 
Обикновено на тези места от древни времена са същесвували некрополи - там има погребения, почитат се мъртвите и се дават курбани.
 
Тази традиция се спазва старателно и на днешния ден в много села ще има курбани, храмови празници и традиционни народни събори:- в пернишките села Дивотино, Студена, Кладница, Големо Бучино, Лесковец, Расник, в гр. Батановци и в кв. Църква; - в трънското село Милкьовци;- в радомирските Байкалско, Бобораци, Борнарево, кв Върба, Горна Диканя, Д. Раковец, Кошарите, Жедна, Житуша, Касилаг, Кондофрей, Негованци, Николаево, Поцърненци, Прибой, Радибош, Стефаново, Углярци;- в ковачевските Калища Светля; Егълница Лобош
С този ден е свързана и една много популарна народна поговорка. Когато нещо се е случило внезапно, изненадващо и е сварило човек неподготвен, хората казват: „Те ти, булка, Спасовден". Малцина знаят обаче, че това е краят на българска еротична народна приказка, а тези, които я знаят рядко я разказват, защото е срамотна. Достатъчно е само да се каже, че според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.