Християнските ценности и Европа на нациите

Във връзка с престоящия в Перник Дискусионен форум "Християнските ценности и демократичната държава" препечатваме интервю на дългогодишния депутат в Европийския парламент от Австрия д-р Ото фон Хабсбург, който е един от най-активните радетели за изграждането на обединена Европа на нациите, основаваща се върху традиционните християнски ценности..
Веднъж казахте, че единственото, което сме научили от историята е, че въобще не познаваме историята?
- За съжаление, ако погледнем какво правят днешните политици, особено от позицията на един 88-годишен човек като мен, ще видим, че те действително нищо не са научили от историята. Аз самият съм в политиката още отпреди Втората световна война, преживях и студената война, която на практика бе Трета световна. И когато виждам, че и днес се допускат същите грешки, както в миналото, това ме обезкуражава. Историята се повтаря.
 
Неведнъж сте заявявали, че християнските ценности са ни по-необходими сега, от когато и да било. Какво разбирате под това понятие, и кои от тези ценности са ни особено нужни днес?
- Най-важните християнски ценности са честността, верността и, не на последно място, любовта към ближния, които са подложени на ерозия от нашата бюрократична система. Необходимо е да се върнем към Църквата, да общуваме с Бога, и това е нужно не само на отделния индивид, но и на нацията като цяло.

Какво могат да направят обикновените европейци за да възродят християнското лице на Европа?
- Трябва да се борим за да запазим вярата си, да поставим отново християнската концепция за света в основата на всичко. И нека използваме всяка възможност да говорим за това. Да не преставаме да разпръскваме семената на нашата вяра. Някои ще отидат на вятъра, но много ще пуснат корени и ползата от това ще е огромна.
Вие сте преживял две световни войни, както и всевъзможни политически сътресения. Вярвате ли, че европейците действително са си направили някакви изводи от собствения си ужасен опит през ХХ-ти век. Или съществува опасността нашите деца и внуци да повторят същите грешки?
- Страхувам се, че не мога да ви дам оптимистичен отговор на този въпрос. Чрез образованието, което получават днешните млади хора, им се налагат очевидно погрешни интерпретации на събитията от миналото. Зад гърба си имам дълъг живот и, когато понякога включа телевизора (нещо, което правя рядко, поради липсата на време), оставам смаян, как се описват неща, в които и аз самият съм участвал. Ние действително трябва много сериозна да се вгледаме в миналото си. Иначе днешните млади хора, ръководейки се от погрешната си представа за същото това минало, могат да направят и погрешен избор за бъдещето.Истинският демагог обикновено е човек, който държи огледалото на онзи, който управлява. Така че решението на проблема е в това да се откажем да се вглеждаме в огледалото на историята под определен, изгоден за самите нас, ъгъл, а да погледнем истината в очите.

Вие сте роден в сянката на императорския трон. Вярвате ли, че един ден Вашите синове или внуци отново ще бъдат австрийски императори?
- Не бих дръзнал да правя прогнози за това. Най-важното е онези, които идват след мен, да поставят над всичко идеята да служат на своя народ, да продължат да защитават духа и традиционните ценности на Европа.

Имате седем деца и деветнайсет внуци. Ако Ви попитам, как можете да обърнете едно дете с лице към християнската вяра, какво бихте отговорили?
- Опирайки се на собствения си опит, бих казал, че в този случай голите проповеди не са от особена полза. Начинът на живот в семейството и не на последно място личният пример, са тези, които формират едно дете. Няма нищо по-опасно от това, да саществува пропаст между онова, което родителят казва и което върши. Мисля, че възпитанието на децата опира повече до възпитанието на родителите. Иска ми се да окуража читателите Ви повече да се опират на своята християнска вяра в бъдеще. Необходима ни е повече вяра в Бога, каквато, за съжаление, все повече липсва в наше време. Трябва да сме готови да защитаваме онова, което смятаме за правилно, дори ако в конкретния момент няма надежда да успеем да го наложим. Покойният ми уважаван колега от Европейския парламент д-р Хайнрих Айгнер веднъж ми каза, нещо, което има голямо значение за мен: "Всеки европееец, който не вярва в чудеса, просто не е реалист". Струва си да го имаме предвид.
 
Д-р Ото фон Хабсбург е роден през 1912 в австрийският град Райхенау. Той е най-големия син на ерцхерцог Карл, който през 1916 става последният император на Австро-Унгария. След абдикацията му, през 1919, семейството живее в емиграция. През 30-те години Ото фон Хабсбург е сред участниците в съпротивата срещу нацизма, помагайки на над десет хиляди евреи да напуснат Райха. След 1945 пък е сред най-активните противници на комунизма, ангажирайки се в битката на източноевропейските народи срещу тоталитарната диктатура.До сериозната катастрофа, която претърпя през 1999, Ото фон Хабсбург в продължение на десет години бе депутат в Европейския парламент от консервативния баварски Християнсоциален съюз.