Проф. Михаил Константинов, член на ЦИК и съ-учредител на Университета в Перник: САМО ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ ЩЕ СПРЕ КУПУВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ

Местните избори и вотът за президент да са 2 в 1
 
- Проф. Константинов, защо отново се повдигна дебатът за изборното законодателство и какво налага промените в тази толкова чувствителна за обществото ни област?
- Промени се налагат, защото у нас от 1991 г. насам фактически се използва една и съща изборна система. С течение на годините се констатираха някои нейни недостатъци, които е време да бъдат отстранени. Но веднага искам да отбележа, че едно от уродливите явления в българската изборна практика - търговията с гласове, не се дължи на изборната система. Аз препоръчвам на българските политици от всички партии, които днес шумно се възмущават от изборния алъш-вериш, просто да спрат да купуват гласове. Тогава и циганите ще спрат да ги продават. Впрочем гласовете си продават не само циганите. А даже според едно проучване на Запад много европейци също биха продали гласа си. Ако има кой да им го купи и ако даде добра цена. Исторически погледнато, това явление е познато от времената на Римската република, т.е. преди повече от 2000 години. То май затова е загинала и републиката, но това е друга тема.
 
- Как ще коментирате идеята да бъдат изпробвани регионални преброителни центрове, като по този начин се прекъсне контролираният вот?
- За тези центрове вече чух доста противоречиви предложения. Едно от тях е в центровете да се броят отделно гласовете от секциите. Но така се губи основната цел на центровете - да се прекъсне контролираният вот в отделните секции. А ако броим примерно по стотина секции едновременно, ще се разруши една безценна база данни за това, как са гласували 12 000 изборни секции в продължение на 20 години на 17 национални избора, някои от които в два тура. И откъде е сигурно, че 50 души преброители в даден център ще броят по-точно от 1000 членове на секционните комисии? И дори да е така, то все още остава да убедим в това избирателите. Представяте ли си какво ще се случи по места, когато урната замине за центъра, а някой местен луд (или пък обикновен провокатор) се провикне "Смениха урната!"? Ще се случи това, че ще се взриви доверието в изборния процес. А без доверие изборите нямат смисъл. Не е ясно също така колко ще се забави преброяването в центровете в сравнение със сегашното децентрализирано броене. Едно забавяне също е фатално за доверието. Така че най-добре е тук да се опита с пилотен проект, примерно една община с не повече от 10 000 избиратели.
 
- Този пилотен проект в голям град ли трябва да бъде, или да се опита в малка община?
- При пилотен общински проект преброителният център, естествено, ще е в центъра на общината. Но това все още е предложение и няма единно мнение за тях.
 
- Какви варианти за електроннo гласуване могат да бъдат изпробвани?
- Интересно е само дистанционното електронно гласуване в неконтролирана среда, примерно от интернет терминали, включително от "умни" цифрови телефони. При това идентификацията на избирателя може да става чрез електронен подпис, чрез смарт карта или чрез специален ПИН за гласуване. Най-достъпен изглежда третият вариант. При него обаче е голяма опасността от пряк контролиран вот. Той, вотът, няма даже да се контролира, а просто тарторът ще събере ПИН-овете на избирателите от гетото и някой от компютърно грамотните му сътрудници пъргаво ще гласува вместо тях. На Запад също признават, че срещу този вид гласуване (там му викат family voting) няма ефикасно противодействие. Но рано или късно ще се върви и към електронно гласуване, успоредно с гласуването по традиционния начин с хартиени бюлетини
 
- Защо се налага промените да бъдат изпробвани, а не пуснати направо?
- Защото винаги има опасност от издънка. При глобална промяна и издънката ще бъде глобална. Това никое правителство не може да си го позволи. Няма по-страшно нещо от това, да провалите едни национални избори. Освен война или тежко земетресение, да не дава Господ. И по отношение на преброителните центрове, и по отношение на електронното гласуване трябва да се започне с пилотни проекти. Тогава животът ще ни покаже от кое дърво става свирка и от кое не.
 
- Какви трябва да са промените в Закона за Конституционния съд?
- Било чрез промени в Закона за Конституционния съд, било чрез подходящи текстове в подготвяния проект за Изборен кодекс трябва да се формират ясни и бързи процедури за оспорване на резултатите от национални избори. Най-добре е конституцията да се пипне по-сериозно и оспорването на парламентарни, президентски и европейски избори да става чрез системата на административните съдилища, както е сега при местни избори. Тези съдилища имат и капацитет и опит за решаване на такива дела.
 
- Един въпрос с близо 20-годишна давност - кога и как могат да бъдат изчистени "мъртвите души" от избирателните списъци?
- Това е въпрос главно на политическа воля. И на малко пари, разбира се. Съществуват няколко технологии да стане това. Иска ми се да вярвам, че пренебрегването на този проблем през годините се е дължало на мърлящина, а не на зла умисъл и желание да се лови риба в мътните води на българския политически преход. Впрочем с трогателно единодушие въпросът със списъците не беше решен и при червени, и при сини, и при жълти правителства. Защо ли?
 
- Какви са най-фрапантните нарушения на изборния процес, които могат да бъдат преодолени с промени в законодателството?
- Трябва да се търсят прости и ефективни законови противодействия на изборната търговия. Но само със закони тази работа не става. Трябва един път завинаги българските политици да се откажат от вредните си навици и от дълбокото си убеждение, че с пари може да се купи всичко. А което не се купува с пари, се купува с много пари. И че ако работата и тогава не стане, то парите все пак не са били достатъчни. Докато разсъждаваме така, ще продължаваме да бъдем формална демокрация. Време е също така да се уеднаквят начините на гласуване, използването на преференции и другите технически характеристики на изборния процес. Трябва да се премине към създаване на постоянно действаща изборна администрация, включително на областно ниво. Изобщо трябва да започнем да решаваме много тежкия проблем с подготовката на изборните комисии. Които особено на ниво секция често са направо трагични.
 
- Трябва ли да бъдат направени кардинални промени в изборния процес?
- Кардинални - определено не. Изборната машина се характеризира с голяма инертност и не обича големите промени. А и няма да е честно спрямо хората, дето напоследък на всеки нов избор ги сюрпризираме с някоя нова дивотия. Типичен пример бяха последните парламентарни избори, в които БСП силово наложи някаква псевдомажоритарност. От която самата БСП загуби катастрофално. Но така е винаги, когато някой се прави на много хитър. Искам да поздравя народните представители за сериозните усилия, които полагат напоследък по определяне на параметрите на новото изборно законодателство.
Дано само не се провалят, както при предишни случаи. Във всеки случай е време да приключваме с приказките и да почнем да пишем Изборния кодекс. Защото догодина ни предстоят два национални избора - президентски и местни. И още една тема за размисъл - тези два избора са в края на месец октомври и просто е задължително да се произведат едновременно. А това предполага една и съща изборна администрация и общо законодателство. Именно тези две неща може да ни даде Изборният кодекс.
 
.ВизиткаМихаил Константинов е професор по математика
Преподава в Университета по архитектура, строителство и геодезия
Бил е член на Централната избирателна комисия за парламентарни, президентски и местни избори, зам.-председател на ЦИК за парламентарни и за местни избори 2003-та и др.
Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE) и международен координатор на организацията
Сътрудник на Международната фондация за избирателни системи (IFES)
Координатор на ЕС за България по електронно гласуване (2002)