Представят нова стихосбирка на Георги Маринов

На 22 април /четвъртък/ от 17.30 ч. в Малкия салон на Двореца на културата ще се състои представяне на стихосбирката „Животът - незатихнало любопитство" от Георги Маринов. Константин Еленков е литературният критик, който ще изрази своите виждания за най-новата книга от известния наш творец, а актьорът Илия Божилов ще прочете част от неговите стихове. Присъстващите ще имат възможност да видят откъси от филм за Георги Маринов, създаден от Любчо Костов, както и да се насладят на класическа музика в изпълнение на квартет от Камерен оркестър „Орфей".
 
Поетът Георги Маринов е роден е в град Перник през 1937г. Средно образование завършва в родния си град, след което висше в СУ "Св. Климент Охридски" във философско-исторически факултет. Започва работа като възпитател в Минния техникум. След това работи в Община Перник в отделите „Просвета" и „Култура". Дълги години е редактор в литературния алманах „Струма", след което отново работи в Общината и завършва трудовия си стаж като началник отдел „Култура". Първите творчески изяви започва още като ученик в гимназията. През това време е член на литературния кръжок към читалище „Елин Пелин". Публикувал е в почти всички централни вестници и издания. Автор е на стихосбирките: „Вечерни влакове", отличена на празниците „Южна пролет" през 1976 г. като дебютна книга; „Въглищна долина", „Медени тръби", „Въображението на пейзажа", „Летни сенки", за която получава наградата за поезия на Сдружението на българските писатели, "Тъмнозеленият цвят на нощта" , както и на книгите за деца: „Коте в часовник" и „Горещият вятър на детството" . Член е на Сдружението на българските писатели.
 
Ето какво каза самият автор за своята най-нова творба:„Самото създаване на тези стихотворения носи пълнота и вътрешно задоволство."
 
И допълва:„Ние присъствуваме в едно тотално поетично пространство, но усещането за него идва като интелектуална работа върху сетивата и първичните усети. Думите ни живеят сред много значения като включват в себе си и тишината на премисленото. В този смисъл се говори и за „вътрешното слънце" на душата. Между екзистенцията и мечтанието се ражда поетическото просветление, което аз разбирам и като усилие за постигане на чистота и духовност. Иначе ние сме обречени да дишаме талантливо и да живеем бездарно!"