Бивш служител на МВР направи зоопарк с екзотични пернати в Ковачевци

Около паметника на Георги Димитров се носят чудни трели. "Пауните на полицая пак са се залюбили", подсмихват се селяните на площада в Ковачевци. Мъжката птица е разперила 130-сантиметровите си крила и цялата трепери от страст. Женската паунка обаче не обръща внимание на серенадата и ветрилото от пъстри пера и продължава да си кълве червейчета из двора.
 
Двойката пернати, които още по времето на Александър Македонски са били пренесени от Индия в Европа, добре са се нагодили към полупланинския климат в пернишкото село. "Неслучайно на Изток считат пауните за свещени птици. Те са много кротки и привързани", казва Пламен Кирилов, собственик на малкия, но шумен птичарник в селото. Едва на третата година мъжкият екземпляр съзрява и разперва величествената си опашка в цветовете на дъгата. Заслепява с красотата си женската, която в сравнение с него прилича на семпла домакиня "В природата винаги мъжките животни са по-красиви и пищни. Само при хората е обратното - жените са по-хубави и натруфени", отбелязва 47-годишният птичар. До миналата година Кирил е работил като полицай - първо в родното си село, а после в следствения арест в Перник. След 25-годишна кариера в МВР се пенсионира и се отдава на любимата си слабост - крилатите. Бившият полицай гледа животни от малък - гълъби, джинки, кокошки, зайци. Преди трийсетина години обаче започват да го влекат екзотичните птици. През ръцете са му минали бели и императорски пауни, сребърни, златни, диамантени, седлати и кралски фазани, най-различни яребици, кеглици и гургулици. В малкото коритце на двора пък плават и се пръскат с вода няколко аристократични семейства патици - каролинки, мандаринки, бахамски и бърне. На гости в птичето царство непрекъснато идват и дечурлигата, които целогодишно идват на лагер в Националния детски екологичен комплекс в Ковачевци. Селяните също са обръгнали и когато видят някоя странна птица в двора си, знаят, че е избягала от клетките на полицая. В птичарника му в центъра на Ковачевци живеят понастоящем около 70 пернати. Мнозинството са гълъби.
 
Около главата на Пламен пърхат спортни, пощенски, къдрави, капести, карно, паунести. Той е запален член на Клуба на гълъбовъда в Перник. Понякога участва и в националните състезания на гълъбарите. Шампионатът върви по следния начин - камион с клетки със състезателите тръгва и пуска едновременно птиците от предварително уреченото място. После със специални чипове се засича коя за колко време ще долети в родния гълъбарник. У нас състезанията достигат максимум 400-450 км. Когато например пуснат пернишки гълъб край Варна, той се връща в родния птичарник за 4-5 часа. Учените още спорят как птиците успяват на огромни разстояния да намерят дома - дали се ориентират по слънцето или по земните магнитни вълни. "В Русия разстоянията са други - там гълъбите прелитат по 1200 км. Летят по два-три дни, без да кацат", обяснява Пламен Кирилов. 47-годишният мъж твърди, че не ги гледа за търговия, а за красота. Обижда се, когато някой от невежите му съселяни или гости обърка диамантените фазани с папагали или патиците с лебеди. Наскоро той си взел и два сокола, но бил принуден да ги махне, тъй като хищниците напирали да изядат гълъбите и патиците.
 
Руслан Йорданов, Стандарт