Бой за последната червена крепост - Ковачевци

Майорът от запаса Стаменко Николов набива рязко спирачките пред кръчмата в Светля, навива прозореца, разперва три пръста и се провиква: "Ееей, Славчо, номер 3 - да не забравиш!" По обяд пивниците из Ковачевската община са пълни с хора, които прочистват гърлата си с 60-градусова джанковица. В отговор мъжете вдигат чаши и изревават: "Ние сме номер 1". 58-годишният о.з. офицер е кандидат-кмет на коалиция ВМРО-ЗНС за частичния вот на 17 април. Той води агитацията главно по този начин по няколко причини - няма пари за кампания, а и не си пада по масовите събрания.
 
Има особено дори за граовския край чувство за хумор. Запознанството ни тръгна с думите: "Ако тегля някоя псувня, ще излезе ли във вестника? Да не ме караш да идвам после с пушката в "Стандарт"? "За 20 години ни върнаха половин век назад. Ковачевци е изключително лява община и е почти невъзможно някой друг да пробие тук", клати глава той. Няма как и да е иначе - в този край е роден вождът и учителят Георги Димитров, а също и настоящият президент Георги Първанов - в близкото Косача. Въпреки всичко Стаменко е същински вулкан от идеи, който залива местните жители. Някои от тях са революционни - да построи язовир върху родното си село Чепино, за да напои околните пустеещи ниви. Да изгради водна писта от Радибош до стената на язовир "Лобуш", където да тренират бъдещите ни гребци. Дори е тропал на вратата на местния завод да предлага капан за къртици. Настоява до побратими общината с Лайпциг и оттам да поиска линейка за селата. "Кметът ще иде в едно министерство да търси пари и ще го изгонят. Ще иде в друго. Ще го изгонят и оттам, но той ще влезе през прозореца да защити селото", отсича майорът.
 
Изборите в Ковачевци бяха насрочени, след като в края на м.г. управлявалият три мандата Йордан Стефанов загадъчно подаде оставка. Досега от името на Евролевицата и на ПДС той биеше неизменно хората от БСП, които обаче доминират Общинския съвет начело с вездесъщия си лидер Сталин Стоев. В общината влияние никога не е имал СДС, нито някоя друга дясна партия.
 
Затова сега в ръцете на кандидатката на ГЕРБ Анна Цветкова се е паднал историческият шанс да превземе червената крепост. Елегантната дама е израснала в Сирищник и Светля и дълги години е била директор на детската градина в Лобуш. От 2003 г. насам е секретар на общината. Няма да се занимавам с дребни клюки и обиди. Ние и преди това сме имали различия със социалистите, но пък в спора се ражда истината, обяснява тя. Цветкова е притеснена от апатията, обхванала 9-те обезлюдяващи се села. "Аз обикалям и моля хората да присъстват на заседанията на общинския съвет, който е избран от самите тях, за да работи за тяхното благо".Анна знае на пръсти дертовете на Ковачевската община - пустеещите земи, масовата безработица (официално - 14%), бягството на младите хора, липсата на перспектива, рушащата се канализация и проядените пътища. "Кризата не ни подмина - много от мъжете, заети в строителството, загубиха работата си. Други съвсем се отчаяха, че някога пак ще се трудят", казва кандидатката на ГЕРБ. Тук няма да срещнете какъвто и да било инвеститор - най-големият работодател е общината.
 
Единствената индустрия е съсредоточена в завода за сигнална апаратура, който произвежда домофони, звънци, сирени и енергоспестяващи улични лампи. Районът ни обаче е екологично чист - никога не е имало промишлени замърсители. А това е добро условие за туризъм и земеделие", смята Цветкова. В последната година кандидатката на ГЕРБ е работила рамо до рамо в общината с основния си противник - Васил Станимиров, който пък бе зам.-кмет.
 
Може би затова досега кампанията протича в спортсменски дух.
 
"Няма да оплювам никой от двамата си конкуренти - над политиката и властта. Нека победи най-добрият", казва човекът на БСП. Член е на партията от 1989 г., а от няколко години е общински съветник. Преди това е работил в бюрото по труда и за кратко е имал фурна в Ковачевци. 41-годишният Станимиров е потомък на опълченец. Прадядо му Тодор се е сражавал в боя на Шипка, воювал е и в двете балкански войни. Внукът позира с чашата, подарена на дядо му лично от руския император Николай II. "Нашата партийна организация е наясно колко важен е този вот за БСП. Това е моята Шипка", отсича социалистът. Васил смята, че тежките проблеми вече са затрупали Ковачевци и "ножо е опрел о костуро". Общината е застрашена от фалит. От такса смет и данък сгради постъпват около 45 хиляди лв. годишно, а бюджетът досега се е кърпил с продажбата на имоти. Пазарът на земи обаче се е сринал. Тази година е орязана и социалната програма за заетост от 30 на 8 души.
 
"Досега като зам.-кмет каквото съм обещал на някого, съм го изпълнил - било да сложа кофа за смет или улична лампа", подчертава Станимиров. Субсидията си за изборите той е дарил на детската градина - сменил дограмата, купил театрално студио и много играчки за местните хлапета. "Това е по-благородно, отколкото да дам 5000 лв за музика, бира и кебапчета", допълва той. Васил е запомнил и заръката на местен старец: "Кметът трябва да е баща на селото Да се грижи да всички, а селото пък ще му построи къща".
 
По граовските села са останали почти само старци и безработни. Страх ги е, че скоро ще бъде закрита и последната гимназия в общината. Все пак се надяват скоро да получат пари по европроекти за 11 милиона лв. - модернизация на стадиона, смяна на водопровода и канализацията в Ковачевци, модернизацията на центровете в селата Лобуш, Калища и Егълница, етнографски комплекс "Долината на маските" за кукерите, довършване на старческия дом в Сирищник. Една от заплахите за вота е купуването на гласове. През 2007 г. са били подадени 1200 заявления за гласуване на настоящ адрес, при положение, че постоянните жители са около 1500. Да гласуват се намърдали непознати хора откъде ли не - Банско, Тетевен, Хасково. Най-шокиращият случай е Светла - в селото живеят 106 души, а пришълците били 76. За изборите на 17 април заявления за гласуване на настоящ адрес са подали 445 души, които могат да обърнат резултата. Опитът сочи, че граовците са опаки хора - взимат пари от всички партии и гласуват за когото са си наумили. Фигурата на Георги Димитров тук не е предмет на политически спор. "На едни Димитров им харесва, на други - не. Но той си остава историческа личност", казва Анна. Къщата музей в Ковачевци все още приема туристи, най-много й се радват хлапетата от националния екологичен комплекс, които идват на летни лагери всяка година. Снимат се пред паметника и се чудят кой е Георги Димитров, тъй като вече го няма в учебниците по история. "Не бива да плюем вчерашния ден, защото в крайна сметка почти всички сме били комунисти", коментира и социалистът Станимиров.
Руслан Йорданов, Стандарт