Ковачки затъва. Продава "Открит въгледобив"

Затварят "Брикел", сърбите му конфискуваха фабриките, съдът му запорира имотите, все още свободните никой не ще да купи.
 
Състоянието на Христо Ковачки се е стопило, той е натрупал колосални загуби и дългове, твърди агенция "БЛИЦ". Смятаният доскоро за третия по богатство българин в момента се бори с правосъдието и наблюдава всеки ден как собствеността му буквално изчезва. Последната лоша новина за него дойде преди Великден. На работна среща на съвета за тристранно сътрудничество в Стара Загора областният управител Йордан Николов съобщи, че след две седмици може да бъде затворено "Брикел" ЕАД. Дружеството експлоатира единствената в България брикетна фабрика край град Гълъбово и най-старата ТЕЦ в комплекса "Марица Изток".
 
Това ще бъде тежък удар за Ковачки. Неговият бизнес пострада драстично от 2008 година насам, а сега вече стои въпросът как да оцелее.
 
Икономически експерти изчисляват, че с дата април 2010 година Ковачки има пасиви за 500 милиона лева. Става въпрос за натрупани загуби, необслужвани кредити, огромни поети , но неизпълнени ангажименти за инвестиции и екопрограми, неразплатени суми с контрагенти и неизчистени данъци. Огромни са и дълговете на неговите фирми към «Булгаргаз". Само за година тяхното състояние се влоши до степен на фалит. Този огромен масив от дългове може да предизвка верижен фалит на почти всички негови компании.
 
Бизнесменът търсил наскоро голям кредит от германска банка. Той предложил да заложи цялата си собственост срещу кредитна линия от 400 млн.евро. Заемът обаче му е бил категорично отказан. Ковачки намалил исканата сума на 200 млн.евро, но и тогава банкерите му отказали и дори заявили, че няма да поддържат повече корпоративна кореспонденция.
 
Така че Ковачки е изкарал на тезгяха цялата си незапорирана още от съда собственост. Но и за нея няма кандидати заради икономическата конюнктура и огромните дългове. В енергетиката той притежава четири ТЕЦ-а, 6 въгледобивни мини, 5 топлофикации. Има още много търговски фирми и е най-големият собственик на търговски площи в България (по негови изявления). Собственик е на предприятия за фина механика и оптика. Участва в "Общинска банка" - София и "Общинска застрахователна компания" - София. Справка във фирмения регистър показва, че името му фигурира в над 180 различни фирми и дружества.
 
От 2006 г. е собственик на химически и каучукови предприятия и въгледобивна мина в Сърбия, мелничен комбинат в Македония и др. В Сърбия обаче Ковачки удари греда с приватизацията. Правителстото му национализира всичките приватизирани преприятия заради неизпълнени ангажименти.Той се беше ангажирал да инвестира 20 милиона евро и да запази работните места в купените от него фирми, обаче не изпълни подписаните ангажименти. За разлика от българските закони, сръбските - освен че са изключително строги по отношение на изпълнението на приватизационните договори - се и прилагат реално. Така четирите фабрики на Ковачки набързо бяха върнати на държавата, а той бе обявен за некоректен работодател.
 
Така че империята на Ковачки е колос на глинени крака, който може да се срути всеки момент.
 
Възходът
Христо Ковачки е роден в Самоков през 1962 година. Висшето си образование завършва през 1988-а в СССР в Санктпетербургския университет по физика и оптика. Започва бизнеса си с търговия. Според публикации в медиите през 2000 година той притежава няколко базара, супермаркети и малки фирми за производство и пакетиране на храни и месни продукти. Никой никъде не е коментирал откъде натрупва толкова капитал, за да започне големите си инвестиции. Влиза в енергетиката през 2000 г., когато при първата по-голяма приватизационна сделка в енергетиката купува ВЕЦ каскадата «Искър". Почти всичките му следващи инвестиции се финансират от българската Първа инвестиционна банка.
 
През 2002 г. Ковачки печели конкурса за приватизация на мини «Чукурово". Купува ТЕЦ-ове и топлофикации с лекота, като наддава с необичайно високи суми. За небрежното отношение на Ковачки и до днес разказват негови конкуренти от енергийните среди - дошъл на търга за приватизацията на «Биркел - Гълъбово", обут с джапанки, докато всички други били официално облечени. Участвал чрез подставено лице - 23-годишна студентка, която наддавала неограничено и накрая спечелила. По този повод някои от другите енергийни играчи коментират: «Никой не може да се надцаква с мръсните пари на Ковачки. В един момент изчезва всякаква икономическа логика човек да наддава".
 
Според самия Ковачки произходът на парите му е само от банкови кредити. Говори се, че има заеми в размер на стотици милиони лева към Първа инвестиционна банка, които не изплаща редовно. Въпреки това банката му отпуска нови огромни кредити заради роднински, приятелски и бизнес-връзки с ръководството й, коментират хора от бизнеса. Различни информации свързват Ковачки с бивши структури на ВИС-2. Старателните опити на Ковачки да изчисти имиджа си на мутра не успяха и заради поредица от акции на негови хора и фирми срещу обикновени граждани, служители и клиенти.
 
Когато Бойко Борисов стана кмет на София през 2005 година, гръмко се похвали, че вече е намерил къде да депонира сметта - в мини «Чукурово" на Христо Ковачки. Двамата се разбрали, но жителите на село Габра (близо до мините) не бяха съгласни и излязоха на протест. В отговор отряд от здравеняци, за които се говори, че са изпратени от Ковачки, успяха да пребият достатъчно протестиращи, преди полицията да ги арестува. В свидетелските показания биячите писали, че случайно се разхождали в района и изобщо не познавали бизнесмена. Спонтанно решили да защитят правото му да депонира боклука на София в мините, но се стигнало до бой с местните.
 
Служители на Ковачки в различни дружества също си изпатиха.
 
Те изплакаха пред медиите, че Ковачки ги принуждавал силово да си сменят пенсионния фонд и да се записват в неговото пенсионно-осигурително дружество «Топлина". Неговата абмициия беше този фонд да обедини всички заети в секторите от енергетиката. Няколко пенсионно-осигурителни компании подадоха жалби в Комисията за защита на конкуренцията срещу този силов подход за набиране на клиенти.
 
През 2003 година Ковачки спечели публичния конкурс за приватизация на «Атоменергоремонт - Козлодуй". Тогава австрийският вестник «Формат" излиза с информация, че той е свързан със скандалния български бизнесмен Константин Димитров - Косьо Самоковеца. Той е от родния град на Ковачки, приблизително на същата възраст. По това време Косьо Самоковеца е описван в българските медии като едър наркотрафикант и организатор на контрабанда през българските митници.
 
До средата на 2005 г. Ковачки приватизира ТЕЦ «Марица 3″ - Димитровград, фабриката за брикети, към която има и ТЕЦ - «Брикел Гълъбово", мините «Черно море", «Бели брег", «Балкан 2000″ и «Открит въгледобив-Перник", «Топлофикация - Враца", «Топлофикация - Велико Търново", «Топлофикация - Габрово", «Топлофикация - Плевен" и «Топлофикация -Бургас". Опитва се да участва и в първата приватизационна процедура за ТЕЦ-овете "Варна", "Русе" и "Бобов дол" през 2004 година, но фирмите му не са допуснати до конкурсите. След като бяха избрани инвеститорите в трите електроцентрали (съответно ЧЕЗ за ТЕЦ "Варна", руската РАО "ОЕС" за ТЕЦ "Русе" и гръцката PPC за ТЕЦ "Бобов дол"), бяха организирани миньорски протести. Много от мините на Ковачки снабдяват ТЕЦ "Бобов дол" с въглища и протестите на работници и синдикати помогнаха преговорите с избрания купувач (гръцката PPC) да се провалят. По време на предишното правителство Ковачки изкупи частния рудник «Ораново", който има концесия за добив на въглища от Мини «Бобов дол". Неговата Мина "Черно море" снабдява с въглища «Топлофикация-Сливен" и придоби и 100% от акциите й. През юли тази година Ковачки най-после успя да си купи и ТЕЦ "Бобов дол".
 
Във финансовия сектор, благодарение на свои хора в Столичния общински съвет по времето на предишния кмет на София Стефан Софиянски, Ковачки придоби миноритарни дялове в общинските дружества Общинска застрахователна компания (20%) и Общинска банка - (26%), по-късно увеличи участието си. «Топлофикация - Враца" бе купена от Ковачки по времето, когато дружеството още се субсидираше от държавата. Тогава противниците на сделката твърдяха, че бизнесменът ще получи повече субсидии, отколкото е платил за акциите.
 
През 2008 година «Булгаргаз" заплаши, че ще спре подаването на газ за топлофикациите на бизнесмена в Бургас, Плевен и Враца заради натрупани дългове за гориво. Тогава Ковачки контрира, че моментът е изключително удобен държавата да се издължи на «Топлофикация-Бургас" за 7-те млн. лв. неизплатени субсидии до 2004 година. В резултат държавната «Булгаргаз" разсрочи дълговете на бизнесмена и отмени заплахата да му спира газа. Бизнесменът няколко пъти заяви интерес и към приватизацията на Топлофикация - София. Ковачки е един от участниците в търговията с електроенергия. Неговата ТЕЦ «Марица 3 - Димитровград" кандидатства и получи от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране лиценз за търговия с ток.
 
Паралелно с енергийния си бизнес през годините Ковачки продължи да купува и да развива компании от различни сектори. Той придоби магазини за хранителни стоки, консервни заводи, месокомбинати и др. Според някои наблюдатели Ковачки е в тесни бизнес и политически връзки с ДПС и Ахмед Доган, които по-късно се опитва да прикрие от обществото чрез учредяването на коалиция с ВМРО и ЗНС, а също и на партия ЛИДЕР.