НАП ще отнема паспорти при неплатени данъци

Мярката цели ограничаване на хората с неуредени дългове
 
Задграничните паспорти на български граждани, които имат неплатени данъци, осигуровки и глоби в големи размери могат да бъдат отнети от Националната агенция за приходите /НАП/, съобщиха от ведомството.
 
Мярката е част от законовите възможности, които се прилагат срещу длъжници, неплатили в срок задълженията си към бюджета. Отнемането на задграничния паспорт се прави само тогава, когато гражданинът не прави нищо за уреждане на дълга си и отказва да влезе в контакт с приходните инспектори. Мярката цели да ограничи възможностите за напускане на страната на хора с неуредени дългове.
 
Новост от началото на годината е, че към сумата на общия дълг от данъци и осигурителни вноски, вече се добавят и неплатените глоби към КАТ и други държавни институции, събирани принудително от НАП. Само за първите месеци от началото на 2010 г. са отнети 247 документа за пътуване в чужбина.
 
От НАП припомнят случай от миналата година, при който младоженец е бил върнат от летището в София заради неплатени данъци. Семейната двойка е тръгвала на меден месец в Париж, когато се е оказало, че съпругът има големи дългове към държавата. Пътуването все пак е било осъществено, но с един ден по-късно, когато парите са били внесени по сметките на НАП.
 
Освен отнемането на задгранични паспорти, публичните изпълнители могат да запорират банкови сметки, заплатата на длъжника или колата му. Възможно е за големи дългове към бюджета да се стигне до възбрана на недвижим имот или дори до продажба на имуществото на физически лица и фирми, когато не се плащат дължимите данъци и осигуровки.
 
Тези мерки се прилагат само в краен случай, когато длъжникът отказва да обсъди с НАП различните възможности за плащане, посочват от приходното ведомство. Данъчните съветват всеки гражданин или представител на фирма, който има временни финансови затруднения при плащането на данъци и осигуровки, незабавно да се свърже с НАП. Има няколко възможности за договаряне плащането да стане на части.
 
Това са например разсрочването или отсрочването на дълга или по-актуалното по време на кризата разрешение за неотложно плащане. При него банковата сметка на длъжника се запорира, но от нея всеки месец се изтегля само определен процент - например между 10 и 20 на сто, които отиват за плащане на дълга. Останалите пари остават на разположение на дружеството, за да може то да осъществява търговската си дейност и да не се допусне фалит./ Всекиден