Службата на Боян Радев в ДС

Роденият през 1942 г. в с. Мошино(сега квартал на Перник) Боян Радев Александров е назначен като младши разузнавач (физкултурник) през февруари 1964 г. в Трети отдел на Софийско градско управление - МВР. Длъжността е по щата на Държавна сигурност. Боян Радев има завършен 7-и клас и толкоз. Произхожда от бедно селско семейство, родителите му са разведени, има 2 години по-малък брат Емил - също борец, който се „движи в неподходяща среда". От 1958 г. активно тренира борба и работи в Меднодобивния комбинат „Георги Дамянов". През 1959 г. става шампион по борба за юноши, следващата година го включват в националния отбор.След като изкарва войниклъка в спортна рота на ЦДНА, продължава спортната си кариера в „Миньор" - Перник. Това сочи справката от изучаването на Боян Радев, преди да бъде назначен като младши разузнавач (физкултурник).

От село Мошино до Витгенщайн

В сведенията, събрани за него, няма нищо забележително, като изключим изречението на партийния секретар на Мошино: „На Боян Радев не може да се поверява отговорна работа, тъй като не желае да учи". Това нежелание личи от кратката собственоръчно написана молба да започне работа в органите на МВР. Докато приложената автобиография е написана ръкописно, но от друг грамотен човек с обработен почерк.
През 1974 г. Боян Радев сключва брак с Мария Арнаудова. Интересна подробност, отбелязана в документите, е, че сестрата на бъдещата му съпруга е омъжена за „члена на БКП Бранимир Григоров Стефанов" и техен кум е Венелин Коцев. В скоба ще добавя, че техният син, кръстен на баща си, е небезизвестният сикаджия Бранимир Григоров. Криминално проявеният Бранко Григоров имаше общ бизнес с Поли Пантев, беше съдружник и с руския мафиот Герман С. Винокуров в средата на 90-те години. Простреляха го на 26 юни 2004 г., три дни по-късно почина.

Да се върнем на Боян Радев. Когато се жени, той вече е подполковник от самостоятелния отдел ІІ на ДС за външно наблюдение и проследяване. Как е протекла т.нар. му кариера в ДС до този момент? Според атестация от април 1967 г. Радев е дисциплиниран и скромен, поради активната му спортна дейност в отделението е работил само няколко месеца, като е включван в охранителни мероприятия. Липсва му опит и трябва да работи за служебната си квалификация. След това в кадровото му дело има преценка на работата му, която запознава единствено със спортните му успехи вече като треньор в „Левски-Спартак". Награждаван е многократно, включително с парични награди, повишаван е предсрочно в звание и в длъжност заради високите спортни постижения. Всъщност от документите в кадровото дело на Боян Радев става ясно, че всичките му преназначения в ДС са правени с една-единствена цел: да може да расте в длъжност и звание, получавайки все по-висока заплата. Така например налице е една ръкописна бележка с дата 6 април 1965 г., че „др. Радев е преназначен за разузнавач в УБО по нареждане на др. заместник-министър Мирчо Спасов и др. Гръбчев". След златния медал от световното първенство в Толедо през 1966 г. е преназначен на длъжност старши разузнавач в отделение за оперативно-техническа и охранителна дейност. По предложение на КДС през февруари 1967 г. му е дадено софийско жителство, предсрочно става капитан по указание на А. Солаков, а по указание на Т. Живков предсрочно е произведен през 1968 г. в майор. През 1970 г. пък специално за Радев със заповед се трансформира длъжност: до този момент е бил старши инспектор (офицер за поръчки) при Секретариата на МВР , след трансформацията става адютант на министър ген.-полк. А. Солаков със заплата 180 лв.

В края на 1971 г. правят опит да го уволнят от МВР и му предлагат волнонаемна длъжност в „Левски-Спартак", но той отказва. Така в самостоятелния Втори отдел на ДС създават отново специално за него длъжност. От април 1975 г. е началник-отделение, като длъжността е щат на неразпределените бройки на МВР, води се „с месторабота и доволствие" към отдел „Физкултура и спорт". Две години по-късно успява да издейства като заслужил майстор на спорта да получава 15% допълнително възнаграждение, считано от 1 октомври 1977 г. Заповедта е от 21 декември, но е отменена няколко дни по-късно. Целта е с новата заповед да вземе тези 15% допълнително възнаграждение за цялата година назад.

Боян Радев има една-единствена неспортна проява, за която е награден. През март 1978 г. на обществени места в столицата е разпространена анонимна „Декларация-78", която на Запад е представена като програмен документ на българските дисиденти. През май са разпространени позиви с антикомунистическо съдържание и екземпляри от декларацията. За проявена находчивост и съобразителност при залавянето на обектите по делото за оперативно издирване "декларатор" Боян Радев е награден с Медал за заслуги за сигурността и обществения ред.

Виенският период

Със заповед на Комитета за култура Радев е назначен от 5 декември 1980 г. за сътрудник ІІ степен в Българския културно-информационен център Дом Витгенщайн" във Виена. Там получава заплата 9800 шилинга и към 100 лв. в България, като заплатата му е приравнена по щата на НРБ на длъжност сътрудник със средно специално образование. Каквото той няма. Междувременно вече се води „зам-началник отдел в управление на доволствие към ПГУ". Установява, че като служител на МВР, работещ зад граница, има право да получава 45% от основната заплата в МВР. Речено-сторено. Вместо 97 лв. започва да получава извън валутната си заплата още 202 лв. Разбира се, отново със задна дата: сумирано за периода от 1.1.1981 до 1.9.1982 МВР му изплаща накуп 2100 лв.
С какво се занимава във Виена Боян Радев?

Документите, осветляващи неговата дейност там, са събрани в папка, която играе ролята на работно дело на ОР „Данков". С този псевдоним Радев изпълнява задачи на външното контраразузнаване. Макар и към ПГУ, той няма как да извършва разузнавателна работа. „Слаба страна в устройването и работата на Боян Радев тук е незнанието на езика, който той не възнамерява изобщо да започне да учи. Опитах се да му подскажа да се захване с този проблем (за кога?), но не иска и да чуе за това. Без език той няма да е пълноценен задграничен работник". Това пише ОР Попов. По тази причина хората от ПГУ решават Радев да подпомага резидентурата и да изпълнява контраразузнавателни задачи: обезпечаване на българската колония, сигурността и секретите на българските представителства, изучаване дейността, плановете и намеренията на вражеската емиграция (ВЕ), разработването на обект „Елисавета", охрана на делегации и на мероприятията във „Витгенщайн". Използват го и „за подхвърляне на наши ОР близо до мястото на оперативна среща или да прибере работник след провеждане на такава". Оказва се, че покрай взаимния им интерес към изкуството „Данков" отдавна познава „Елисавета" - българка, женена за чужденец, племеница на известния художник Бенчо Обрешков,. „Елисавета" е обект на резидентурата заради местоработата й, но до появата на „Данков" няма подходящи лица, които да я разработват. Ето откъс от сведение на „Данков" за „Елисавета" (правописът е запазен): „...говорим си за нейните блиски в София, за картини колекции, но тя няма отношение към искуството, интересува я само парите и е много стисната. Прес цялото време е мила и внимателна с мен, когато пие алкохол - водка почва да става по свободна в разговорите с мен...". Сведението завършва с: „По същата съм исхарчил 1500 австрийски шилинга". По този повод има резолюция на Соколов: „В бъдеще осъществявайте контрол по изразходваните от Данков суми!". Впрочем по-нататък има „расписка за 5000 шилинга за испълнение на задачи" по „Елисавета". А и цяло друго тесте с разписки за получени от Радев суми за изпълнени задачи. Прикритието му плаща половината застраховка пълно каско на личния мерцедес, а ПГУ пък покрива разходите по ГСМ...

В началото на 1982 г. Радев установява контакт с обект „Лагериста", представляващ оперативен интерес емигрант. Спечелва доверието му и успява да го обработи да не предава мемоарите си за своя престой в ТВО „Белене" на ИР Петър Семерджиев. „Лагеристът" започва да сътрудничи на ДС в лицето на „Данков" и му предава повече от 100 страници собственоръчно написани сведения за дейността и състоянието на вражеската емиграция и нейните лидери.

От писмени показания на трети лица, които се намират сред документите, става ясно, че срещу услуги от различен характер Боян Радев получава картини като подарък. Също и че изпраща валута в България по пътуващи българи, „за да му я съхраняват".
След като веднъж удължават престоя на Радев във Виена с една година, в началото на 1986 г. отново се прави опит за отлагане на връщането му в България. Написана е страшно хвалебствена докладна относно ОР „Данков" с предложение да остане още минимум 1 година. На документа е поставена обаче резолюция, че е докладвано на ген. Васил Коцев и становището му е отрицателно.

Междувременно се правят няколко срещи, докато Радев пребивава в София с водещи офицери от ПГУ. Целта е да се обсъди и оцени работата му във Виена. Всичко, споделено от Радев за обектите, по които е работил, и за неговите информатори, намира място в кратка справка. Оценката е положителна. Затова е озадачаващо защо все пак не му удължават престоя във „Витгенщайн". Документите не дават еднозначен отговор, но пък има един детайл, който позволява да се изгради хипотеза. В последния доклад на ОР Венцислав Константинов от 15 юли 1986 г. той цитира какво му е казал Боян Радев при една от срещите им: „...знай, че играят ли някъде пари и разни сделки, няма начин човек да не съгреши и да не спечели нещо...". Радев е обяснил на оперативния работник, че му е известно, че в касата на бившия началник на ПГУ ген. В. Коцев след смъртта му е намерен неподписан материал за него. ОР Константинов не го пита откъде знае за това. Но в контекста на цитираните думи на Радев за парите и съгрешаването може да се допусне, че срещу него е имало компрометираща информация в касата на ген. Коцев и това е причината да бъде върнат от Виена.

Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА (http://www.glasove.com/article-7590.php)