От Разпни го до Осанна

Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? (Йоан 11:25-26)
 
С тези думи се обръща Спасителя към Марта, сестрата на възкресения Лазар. Чудото, извършено пред очите на народа станало причина мнозина да повярват в Христа и да викнат „Осанна". То и днес ни уверява в божествената сила на Бог Син, в Неговото възкресение, и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите. Но какво знаем днес за това и дали тази вяра ни води в храмовете и дали не сме сред тези дето крещели „Разпни го" .
 
По Великден заради модата и незатритата традиция много народ се стича в храмовете. Виждали сме или сме чували за пияни младежи, които със свещи в ръце обикалят църквата подир свещеника, без да знаят какво и защо правят.
 
А чудото с Лазар би трябвало да ни кара да мислим за себе си и да осъзнаваме, че от Господа ни е възложено послушание да освобождаваме ближния от веригите на духовната смърт и да се молим за спасението на душата му. Така, както Господ приканил обикновените хора да Му помогнат при възкресението на Лазар.
Две десетилетия се оказват недостатъчни да оценим пораженията, нанесени от годините на войнстващ атеизъм в духовната област. Изглежда, че все още не ни е дадено да осъзнаем какви тежки беди за 45 години е нанесъл атеизмът.
9-ти септември заварва българите не в най-силната им вяра, но традициите и почитта към църквата се пазят във всяко семейство и се предават на децата. Истината на Бога се учи и в училище. Новият режим прави всичко възможно да изкорени вярата и да я замести у част от хората със своята квазирелигиозна идеология, но в по-голямата част остана само празнотата на неверието.
Най-вероятно тъкмо затова у новите управляващи и даже в десните политически сили липсва духовен порив към вярата. Църквата просто е една от многото институции в обществения пейзаж. Духовната пустота, религиозното невежество и липсата на визия за национална сигурност, основана на ценностите, остоявани от Българската православна църква и през годините на безверие,  доведе  до т. нар. разкол и делата на духовници срещу държавата в Страсбург.
Годините на пехода преминават за управляващите и за народа без най-важния морален съюзник, а отношенията между Църква и държава са повече куртоазни, отколкото същностни. Някои от десните управляващи даже открито влязоха в конфликт с традиционната църква на дедите си. Сигурно и Църквата носи своята вина за това положение.
 
В момента България е в чудовищна духовна катастрофа, много по-опасна и дълбока от икономическата криза и от обърканата политическа система - десните вярват в нещо, незнайно точно какво, а левите влизат в храмовете, палят свещи за пред камерите и се осеняват с кръстния знак без да са кръстени.
 
Дали само годините на успешния атеизъм са причината да се подценява значението и ролята на Църквата и вярата и колко време ще е нужно да извървим нашия път към Възкресението?! Има ли водач, който да ни води 40 години през пустинята, за да забравим робството и да прогледнем за Истината и за „Осанна" за Този, който дойде да обнови човешката природа и да спаси погиналато.