Православно християнско братство Св. цар Борис" обединявало свещеници и миряни в Перник

Оскъдни документи, съхранявани в Териториалния държавен архив-Перник и спомени на съвременници свидетелстват, че в Перник е същесвували и развило дейност Православно християнско братство „Св. цар Борис".

Малко на брой, предимно списъци на членове, протоколи на събрания, устав на братството и др., са предадени от богослова Людмил Жеков.

Информацията в един от протоколите дава сведение за годината на учредяване на братството. В протокол от събрание, праведено през 1952г., е записано като предстоящо събитие „отпразнуване на 25 годишния юбилей". Така за година на създаване се определя 1927г.

В национален мащаб православните християнски дружества водят началото си от първото десетилетие на миналия век. Тяхната дейност е неразривно свързана с религиозно просветната работа на Българската православна църква. През 1905г. са основани първите дружества в София, Бургас, Айтос и Карнобат, през 1907г. - в Нова Загора.

Повече данни за характера, целите и дейността на братството се съдържат в неговия устав, утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве през 1928г. В него за основна цел е определено развиването на нравствено-религиозното чувство у народа и оказване на помощ на нуждаещите се. Тя се реализира чрез неделни проповеди, публични беседи, сказки, утра, вечеринки и забави с религиозно-нравствен характер, подпомагане на бедни семейства, ученици и болни бедни. Братството се ръководи от настоятелство, в което влизат всички свещеници от Перник и цивилни лица - около 10 души.

По-подробни сведения за дейността има в „Упътване за работа на християнските братства в Софийска епархия". В него се дават съвети да се откриват неделни училища за деца, библейски кръжоци „за интелегентни мъже и жени", посочва се каква литература може да се ползвав работата - главно музикални и литературни сборници на Св. Синод.

Като надеждно средство за привличане на нови членове на братствата в селата в упътването се посочва създаването на детски църковни хорчета. „Така родителите ще идват в храма да слушат децата си. От храма ще влязат и в братството."

Вниманието се насочва и към благотворителната дейност - посещения в болници, затвори, приюти, откриване на безплатни трапезарии, детски градини. Братството само е трябвало да подбере кои дейности ще развива.

Няма данни за това в какъв размах се е развивала дейността в Перник. От запазените списъци личи, че то е било доста многобройно.В списъка от 1938г. фигурират 120 имена, а от 1939г. - 110.

Братството е разполагало с малък библиотечен фонд. Списъкът на книгите давани за прочит, се състои от 80 заглавия. По-късен списък от 1966г. наброява 164 книги. Освен произведения с религиозна тематика, се срещат и заглавия като „Учението на Толстой", „Чичо Томовата колиба", „Мисли за младото момиче", „Възпитание на детето", „Учението на Дънов".

Между съхранените документи има образец на покана, която братството е използвало за обявяване на темите на духовните сказки. Запазен е и списък на настоятелството от 1939г.

След промяната на обществено-политическия строй през 1944г. Православното християнско братство продължава съществуването си. В молба до МВР от 20 април 1947г. , подписана от председателя - свещеника Попцветков, се иска преутвърждаване на ръководния състав на братството. То продължава работата си, което се вижда от протоколите от годишните събрания за периода 1948 - 1953г. Към тях са приложени и заявления до началника на Народната милиция, с които се иска разрешение за провеждането им.

Пак в протокол от извънредно събрание през декември 1951г. Е отразено разглеждането и приемането на нов устав, предложен от Светия Синод. В него за ръководен орган на братството е определен Управителен съвет от 5 члена, който по закона за вероизповеданията се регистрира пред местния народен съвет.

В състава на новоизбрания Управитилен съвет от 1951г. влизат свещ. Иван Попцветков Попов, протойерей Петър Иванов Смрикаров, свещ. Георги п. Константинов, Цветко Таков Гигов и Иванка Александрова Тасева.

Братството е продължило работата си и през 60-те години на миналия век, както свидетелства най-късният запазен документ.

Православните християнски дружества ( детски, юношески, ученически, студентски, учителски и работнически) са второ помощно звено, редом с енорийските нравствени братства и религиозно-просветната и социална дейност на Българската православна църква. През 20-30-те години на миналия век те достигат подем в дейността си. На първо място причината за възхода е будното религиозно съзнание на православните християни у нас.

Инициативата за създаването на православно християнско дружество идва от самите християни, било в една енория, населено място или училище. Те са тези, които радостни в общата си вяра, се обединяват вдружество и търсят Църквата да благослови и подкрепи обединяването им. Това е и една възможност тя да присъства там, където не може един свещеник да присъства всеки ден и час, както е в храма.

Втората причина за успешното развитие на дружествата, особено на ученическите и студентските, е в съвместната работа на Църквата и Министерството на народното просвещение за постигане на една и съща цел - "пробуждане на религиозното чувство у децата и укрепване на вярата им".

Днес възстановяването на провославно-християнският дружествен живот е особено необходимо, най-вече в училищата. Православните дружества са местата, където те биха могли да развият посетите в тях семена на вярата и в бъдеще те наистина да дават добри плодове.

Милена Симова - ст. Експерт в Териториален държавен архив - Перник
(Градски вестник -21 ноември 2007г.)