За честта на един архар

Не знаех думата „архар" допреди да се заговори, че българският президент е застрелял защитено рядко животно с такова име. И сега не знам какво точно е „архар", пък и не ме интересува особено.
 
Не ме интересува и никога не се бях замисляла колко точно е богат българският президент. Във всеки случай, хич не ми е приятно президентът да е бедняк, но според неговата иделогия „чорбаджиите са изедници", макар че дружбата му с богаташи е пословична.
 
Сега вече знам, че българският президент не е млад милиардер. Той самият се постара тази теза - вярна или неварна, да се повтори почти безрой пъти.
 
Мъдрите са казали, че една повторена много пъти лъжа се превръща в истина.
 
Е, точно това направи Георги Първанов от една реплика, подхвърлена в някакво телевизионно шоу, което аз лично не гледам, а и познавам много други хора, които не го понасят.
 
Сега,
- след поисканата оставка на вицепремиер, забъркан с репликата;
- след публикувана стенограма на разговор с въпросния вицепремиер;
- след спретнат импичмънт (няма да подчертавам колко е хубава тази дума) и
- продължителна, предварително режисирана пресконференция,
 
в селската кръчма си говорят само дали Първанов е милиардер  и колко се е нагушил за 8 години. Не се интересуват даже дали е застрелял архара, а той с всичките си действия се постара да защити не своята, а  честта на архара.