Есен направи от своя Перник културен център

Oткакто Перник обяви, че иска да има свой университет, вицовете за града се увеличиха. На никого не му се вярва, че едно висше училище може да превърне минен регион в процъфтяващ културен метропол. А може.
 
Пример за това е европейската столица на културата за 2010 г. - Есен, и градовете от Рурската област, пише в-к "24 часа". От гърне с въглища, както наричат региона на местен диалект, то за няколко десетилетия се превърна в център на търговията, културата и индустриалния дизайн. Именно благодарение на университетите си.
 
В Рурската област се крие ключът към съдбата на Германия. Най-големите мини в Европа преобразяват съдбата на страната неведнъж. Те я превръщат в индустриална сила на континента, но и я въвличат в две кървави световни войни. Смята се, че стоманените барони от Рур са сред основните подпалвачи на Втората световна война, намирайки така необятен пазар за оръжия. Заради мините край река Рур земите в тази част на страната са буквално изпепелени в края на войната, но съюзниците оставят непокътнати фабриките, за да ги използват за своята икономика. Същите тези мини отново вадят Германия от националната й катастрофа и пак я превръщат в индустриалния и икономически гигант на Европа.
 
В разцвета на въгледобива, когато към Есен, Дуисбург, Дортмунд и Бохум се стичат стотици хиляди гастарбайтери от Южна Европа, германците не лягат на лаврите си, а мислят с няколко хода напред. Изчисляват, че въглища ще има до 2018 г. И решават да започнат навреме структурната промяна на региона - от работнически да го превърнат в център на услугите и образованието. За целта децата и внуците на миньорите трябва да бъдат образовани.
 
И започва масовото строене на университети. То се случва най-вече при правителството на социалдемократа Вили Бранд. Висшите училища в Бохум, Есен и Дуисбург, Дортмунд, музикалната академия "Фолкванг" във Фелберт възникват през 70-те г. Университети продължават да се строят и разширяват и сега.
 
Днес времената, в които домакините край Рур мият прозорците на къщите си по два пъти на ден, за да може да прониква светлина през сипещия се въглищен прах, са окончателно отминали. Благодарение на провеждана години наред програма за връщане на екоравновесието край Рур въздухът е кристално чист, в реките отново има живот, а бившите шахти са превърнати в музеи, театри, ресторанти и центрове за почивка.
 
Рурската област днес означава култура, образование и търговия.
 
През 60-те г. в региона работят 470 000 миньори. Днес те са едва 34 хиляди. От общо 141 мини, които в края на 50-те г. добиват по 125 млн. тона въглища годишно, са затворени 134. Въпреки това дори и досега Рур произвежда една четвърт от нужните на ЕС каменни въглища.
 
По същия начин изглеждат нещата и в стоманената индустрия. В края на 50-те г. за нея работят 300 хиляди души, днес - само 57 000. Въпреки това "Тисен и Круп" си остава един от най-важните производители на стомана в световен мащаб. Добивът на каменни въглища обаче ще бъде окончателно прекратен през 2018 г. Тогава ще отпаднат и плащаните в момента субсидии за въгледобивната индустрия. Миньорите няма да бъдат нужни. Затова и от десетилетия не се обучават миньори, а се изучават инженери.
 
Първият университет в региона е този в Бохум. Построен е в началото на 60-те г. Днес конкуренция му правят още 6 големи университета, 9 висши технически училища, прочутата музикална академия "Фолкванг", в която преподава българският виртуоз на цигулката Минчо Минчев, както и първият в Германия частен университет във Витен-Хердеке. През 80-те години започват да се изграждат и технологични паркове и центрове.
 
Технологичният център в Дортмунд е водещ в Германия. По негов пример ще се изгражда подобен и в София.
 
Какво става обаче с десетките затворени мини, които се издигат като стоманени “Кремиковци” край подстъпите на всеки град в областта?
 
Символът на региона - "Цехе Цолферайн", е обявена през 2001 г. за паметник на културата от ЮНЕСКО. Сградите и шахтите са запазени, като всеки може да разгледа музеите в тях.
 
Същевременно постройките помещават и множество бюра на дизайнери, една художествена академия, офиси на творци. Няколко уютни ресторантчета също са намерили място в бившите работнически помещения.
 
В шахтите се намира едно от най-луксозните казина в тази част на Германия. Има киносалон, лятна къпалня, зимни пързалки, изложбени зали.
 
Всички мини в областта могат да се обиколят по Маршрута на индустриалната култура - отсечка от 240 км с десетки забележителности по пътя си. Най-важните са 24 архитектурни бижута, които пазят спомена на индустриалната епоха.
 
В Есен се намира и един от най-красивите и богати музеи в света - "Форкванг", основан през 1902 г. Конкуренция му правят още 200 музея в съседните градове. В местността се провеждат общо 45 редовни фестивала на музиката, киното, театъра. И ако се погледнат статистиките, то може да се каже, че политиката на Вили Бранд наистина е успяла. Днес в Рурската област две трети от хората работят в сферата на културата и услугите, а само една трета в индустрията. Мините продължават втория си живот./ 24 часа