По писани и неписани правила от много години 8-март е възприет като Ден на жената - повод да се засвидетелства внимание на дамите - майки, съпруги, любими, колеги. Някои и го имат за празник, а щом е празник, значи има повод и за почерпка. Затова нито дамите протестират - има ли жена, която ще откаже цвете и внимание, нито мъжете го пропускат - поводът за наздравица, който даже и за  дамите е приятен.

И все пак някои жени не харесват този ден, в последните години с мотива, че е социалистическа отживелица и със сериозния аргумент, че Ден на майката според българската православна традиция е Благовещение - 22 март.

В календара 8-ми март

го записват като Международен ден на жената. Мнозина са забравили или не знаят, че това е станало за първи път през 1909г. по идея Американската социалистическа партия, а поводът е състоял се на 8 март 1857г. в Ню Йорк протест на шивачки и работнички от текстилни предприятия против лошите условия на труд и ниските заплати.

На следващата година, през 1910г. немската социалистка Клара Цеткин предлага в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност в борбата за равноправие с мъжете във всички сфери на живота.

Чак през 1965г. в Съветския съюз 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената и по съветски почин този ден става част от проазничния календар на всички социалистически страни.

И така до днес - от ден на жената-работничка по нашите ширини, 8-ми март се е превърнал в празник на всички жени. Но първообразът му се е запазил, защото най-ухажвана на този ден сякаш е тъкмо работещата жена. И понеже напоследък по някакви граматически правила е модерно тя да се нарича колега, а не колежка, а и денят е повод да се черпят колеги - и дами, и мъже, за да се нарекат нещата със собствените им имена, време е 8-ми март да се обяви за Ден на колегата.