Иво Иванов: Дойде време да бия Левски

В неделя вратарят на Миньор Ивайло Иванов ще излезе за пореден път срещу Левски. Юношата на ЦСКА все още търси първия си успех срещу „сините". В кариерата на Иванов има спадове, но той винаги е демонстрирал силен характер и е успявал да превъзмогне трудностите и да се върне по-силен на терена. Спортният ежедневник „Тема Спорт" потърси мнението на Иво преди срещата с шампиона. Ето какво каза той:
Иво, всеки в Перник чака неделния двубой с Левски с голям интерес. Готови ли сте за този двубой?- Вече сме мобилизирани до краен предел. Трябва да постигнем целта си - а именно да вземем трите точки. Само това ни устройва.
Звучиш доста уверено. Може ли да го постигнете?- Защо не? В България разликата между водещите отбори и останалите не е голяма. Видяхте какво направихме срещу ЦСКА през есента. Имаме сили да бием Левски. Не можем да се притесним от никой български отбор. Имаме качествата да спечелим срещу всеки.
Ще успеете ли да повторите играта, която показахте срещу червените?- Надявам се. Съгласен съм и да играем по-слабо, но да победим в този мач. До последната минута ще преследваме успеха.
 
А резултат като този от „Армията" възможен ли е (б.а. - Миньор победи ЦСКА с 3:0 като гост)?- Във футбола какво не е възможно? Разбира се, че може пак да се повтори резултатът.
Откакто Миньор се завърна в А група, няма победа над Левски...- Вече е дошло времето. Всички много силно желаем успеха.
Къде е силата на Миньор? С какво ще превъзхождате сините?- Силата ни през този сезон е в колектива. В отбора има много играчи, които знаят и могат да правят добър футбол. Събрали сме силни момчета за А група.
Въпреки издънките Левски има най-доброто нападение в България. Ще успеете ли да го спрете?- Целта ни е да завършим мача без допуснат гол. Ако го направим, ще сме свършили половината от работата си и няма да загубим. Най-много желая да завърша със „суха" мрежа.
Предимство или недостатък за вас е, че двубоят ще се играе на „Овча купел", а не в Кюстендил?- Няма толкова голямо значение къде точно ще се играе този мач. Въпросът е как ще успеем да се мобилизираме и дали ще излезем с чест от срещата.
Играл си много мачове срещу Левски, но не можеш да се похвалиш с победа срещу сините...- Прав си. Надявам се точно с Миньор да успея да ги победя. С ЦСКА имам доста мачове срещу Левски, но по една или друга причина нещата не са се получавали досега.
Кой двубой срещу сините никога няма да забравиш?- Всичките до един ги помня. Това са мачове, които не се забравят.
А кой е най-силният ти двубой срещу тях?- Ще трябва да кажа някой, в който сме загубили... Тогава какво ми е било силното, щом сме паднали? Всичките са под един знаменател, щом не съм стигнал до успеха. Разбирам да съм играл добре и да сме спечелили - веднага щях да ти кажа, но сега...
Предимство ли е за теб, че Георги Иванов-Гонзо няма да играе?- Целта на всички нападатели е да вкарат гол. Дали ще е той или някой друг, за мен е без значение. Време е да направя „суха" мрежа срещу сините.
Как си обясняваш факта, че вървите добре в първенството, но въпреки това не можете да съберете повече от 3 хиляди души публика?- Отдавам това на зимата и на лошото време. Това е моето обяснение. Иначе всеки знае колко много хората в Перник обичат отбора си. Това е причината стадионът да не е пълен. Надявам се, когато се оправи времето, феновете да идват по-масово. Голям плюс за нас е да играем пред пълни трибуни. Запалянковците ни са нашият 12-и играч. Винаги е хубаво да усещаш тяхната подкрепа. Те знаят как да ни надъхват и съм убеден, че в скоро време ще пълнят стадиона. Всеки знае какво може агитката на Миньор. Срещу Левски подкрепата им ще ни е нужна.
Как така стана любимец номер 1 на пернишката публика?- Не знам дали съм любимец номер 1, но определено усещам подкрепата на феновете, което ме прави по-спокоен. Миньор има невероятно предана публика която заслужава уважение и добри резултати.
Какви са амбициите на ръководството на отбора?- Всеки мач да бием. Не играем за никой от останалите тимове, а единствено за нас. Играем за прекрасните ни шефове, които ни подкрепят във всеки един момент. Амбициите ни са да достигнем до финал за Купата на България. Това е водещото. Приоритет за нас е да се класираме за зона УЕФА. Ще се постараем да постигнем целите си.
Не мислиш ли, че можеше да дадеш повече на родния си ЦСКА? Там някак си не се получиха нещата, въпреки че тръгна силно...- Ще ти отговоря така - толкова ми позволиха да се развия в ЦСКА. Знаеш ми престоя в този клуб, знаеш ми мачовете... Това ми позволиха, това направих.
Как се успява да се вдигне вратар, който е получил 8 гола във вратата си? (Б.а. - Иво Иванов пази при загубата на ЦСКА от Литекс с 8:0.)- Знаеш ли как се чувствах? Ако в този момент се бе отворила земята, щях първи да скоча в бездната. Такова е чувството... Но виж, че на националния отбор на няколко пъти вкараха по шест гола. Здравко Здравков и Георги Петков също са падали с по-много голове, но не са лоши вратари. Има и такива моменти във футбола! Тогава треньор на вратарите в ЦСКА бе Георги Велинов. Джони ми помогна с голяма подкрепа и много разговори. Така излязох от психологическата дупка. В следващия мач играхме с Миньор Перник и спечелихме с 2:0. Но и във футбола е като в живота - биеш, падаш, вдигаш се... Тогава, ако си спомняте, направихме и пробив в Европа. Отстранихме Белшина, Мьолде и Сервет. Накрая отпаднахме от Атлетико Мадрид. Тогава никой не очакваше подобно нещо от нас. Изиграхме по онова време 8 мача в Европа, което си бе истински успех. Това е и най-сладкият спомен от кариерата ми. Както се казва, Европа си е Европа. Там е несъизмеримо с нашата родна действителност, макар че сега първенството ни е интересно. Искрено се надявам да е така, защото малките отбори са повишили класата си, а не грандовете да са отстъпили от позицията си.
Играл си и в Гърция...- Виждаш какво е състоянието на гръцкия футбол. Пет отбора играят в евротурнирите, от тях два в Шампионската лига. В момента два състава още участват в надпреварата, а Панатинайкос два пъти победи Рома с по 3:2 и ги елиминира... Хората се развиват.
Останаха ли добри млади вратари в България?- Илко Пиргов. В него има бъдеще. Иван Караджов също е силен. Те тепърва ще се развиват. Всичко си зависи от самите тях. Ако се отдадат изцяло на футбола, ще успеят. Това е пътят - себеотрицание и раздаване до дупка. Друг път няма. С половинчати работи нещата няма как да се получат.