Не е шега - в радомирското село Долни Раковец са наумили да започнат да правят Фестивал на чесъна. Не бързайте да ги обявявате за луди, защото това не е случайно. В годините преди китайският чеснов лук - мутант да завладее българския пазар, селото се славеше с производството на най-добрия чесън в страната.
Както всички картофи по зеленчуковите пазари ги кръщават „самоковски" или за всеки едър боб се твърди, че е от Смилян, така и всяко бабе, нарамило венче чеснов, за да припечели дребни пари за несретата си старост, казваше, че лукът е от Долни Раковец. Нещо като запазена марка. По времето, когато земята беше в ТКЗС по плодородното поле около селото се засаждаха декари от този зарзават със специфична меризма, от която бяга даже дявола.
Старата слава не е забравена, макар че сега в Долни Раковец засаждат чесън само за лична употреба. Сортът не се е загубил, запазени са и вкусовите му качества - знам го опит. Скоро приятелка ми подари няколко ценни главички с дребни като мъниста скилидки, щото ми трябваше истински чесън за лекарство. Известно е, че ако го хапваш редовно, не само ще пазиш встрани от себе си Сатаната, но и грипа ще те заобикаля, а и кръвното ще ти е в норма. Така че покрай фестивала, в Долни Раковец могат да му мислят и за свързана с чесъна индустрия в много посоки.
Новината за фестивала се появи тези дни, когато сдружението „Местна инициативна група Радомир-Земен-Ковачевци" (МИГ) се събра, за да съобщи за резултатите от целенасочената работа по създаването на Стратегия за местно развитие на територията и населените места в трите общини. МИГ-ът е създаден по оста „Лидер" на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. Този модел работи от години във всички страни на Европейския съюз, има натрупани, както се казва, много добри практики и още по-добри резултати, които са реално измерими и видими.
За жалост у нас МИГ-овете едва сега порохождат, лишени са от реална подкрепа от държавата, защото макар проектите да са одобрени, да има сключени договори, няма финансиране - нито авансово, нито междинно.
Така в Радомир, който е избран за център на този МИГ, са се събрали група ентусиасти, повярвали са си и напредват към увличане на повече хора зад идеята, че местното развитие и просперитет зависи от инициативността на хората. Консултантът на проекта Иво Костов формулира философията на тази идея много просто - по-малко държава, повече гражданска инициатива.
Екипът на МИГ-а е повече от насърчен, защото в срещите с хората в по-големите села от региона и по време на проведените два обучителни семинара са се родили страхотни идеи. В Долни Раковец освен да се прославят с чесъна мислят и за СПА център, защото селото е заобиколено от 9 минерални извора, лекуващи артрит, ревматизъм и болни стомаси. СПА-центрове може да има и на базата на лечебната кал в Байкал, и заради витамина В-комплекс в бозата - емблема на Радомир.
Мисли се не само за фестивал на лука, но и за серия от фестивали в региона, които да са обединени от общ календар и да са в синхрон, а не в конкуренция. Има вече три готови, изкристализирали идеи, по които се работи активно. Освен атракцията, те включват и създаването на къщи за гости в селата, малки занаятчийски работилници за маски и сувенири, малки предприятия за преработване на картофи в Диканите и на мрамор в Друган. На хората им се иска да възродят и традиционните места, където някога са се правели излети, събори, родови срещи, и да ги благоустроят.
Всичките идеи, разписани като проекти, ще станат част от Стратегията за местно развитие. След нейното одобрение, те ще получат и финансиране. И това няма как да не стане, ако си вярваме, ако го правим по правилата, защото в Европа то вече се е случило, убедени са хората от екипа и техните последователи, които са повече от 60 - представители на читалищата, местни предприемачи, земеделски производители.
По оценката на експертите, хората от МИГ- Радомир-Земен- Ковачевци са убедени в полезността на това, което правят и имат реалния шанс да успеят, защото подготвяната стратегия съдържа смислени проекти, зад които стоят заинтересовани хора. Не става дума да се налеят 100 х. лева в ремонта на читалище, където влизат пет човека, а за истинско превръщане на местните ресурси в маркетингови продукти, обяснява експертът. Той дава много прост пример - защо да не се възстанови междуселския транспорт, така че всяка баба да знае че в определен час ще може да се качи на микробуса и да отиде на гости при приятелка в съседното село.
Всичкото това не е утопия, а възможност. Възможност, която може да позволи отново бозата и киселото мляко да прокисват, т. е. да са истински и чесънът да не е китайски.
iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!
Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!
Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!