Хор Добри Христов" - традиции и история

Със своята повече от 80-годишна история хор „Добри Христов" е неотменна емблематична част от културния облик и история на Перник.
Предлагаваме статия за историята на дълголетния певчески състав от Милена Симова, главен експерт в Териториален държавен архив - Перник.

Началото си днешният хор "Добри Христов" води от есента на 1928 година, когато група ентусиасти начело с инж. Евстати Александров обединяват интересите и усилията си в името на песента.

На 19 юли 1929 г. се учредява музикално дружество в гр. Перник. Сред поканените са инженери и чиновници в Мината и техните съпруги, директорите на гимназията и на основното училище, учители, лекари, съдии, диригенти. В протокола от събранието основателите заключават:"..след станалите разисквания дойдохме до убеждението, че нуждата от основаване на музикално дружество в града ни е належащо и съществуването му е възможно..."
За председател е избран директорът на гимназията Стефан Бръчков.

Още през август същата година ръководството на дружеството пише до композитора Добри Христов писмо, в което се казва, че учредителното събрание единодушно е взело решение да го избере за свой патрон, ценейки неговите големи заслуги в областта на родната музика. Съвсем скоро е получено и съгласието на композитора.

Съгласно устава, към дружеството се образуват хор и оркестър. Пръв диригент и ръководител на хора е инж.Евстати Алескандров. Той оставя името си не само като един от основоположниците му, но и като автор на музиката на обичания „Рудничарски марш" по текст на Тодор Петков.

Първите хористи са предимно минни служители, минни работници и техните семейства. В началните години трудностите са неизменен спътник на самодейците. Във финансово отношение те разчитат на благотворителни концерти, вечеринки и на субсидии от Мината. В един от отчетите си настоятелството констатира: "..резултатите от вечеринката закрепиха вярата в обществото, в хористите и дружествените членове, че ний можем да имаме един постоянен хор..."

Почти веднага след основаването си хорът получава една чудесна легитимация - в заседанието си от 28 декември 1929 г. централното управление на Съюза на народните хорове в България (по-късно преименуван в Български певчески съюз) приема новообразувания народен хор при музикалното дружество "Добри Христов" - Перник за свой редовен член.

Девизът на Съюза е "Родна песен нас навек ни свързва" и той присъствува и до ден днешен като мото на всички хорови изяви.

До 1944 г. на диригентския пулт след инж. Александров последователно застават Димитър Маринов, Асен Карастоянов, Христо Манолов, Иван Кайтазов, Иван Калчев, Любомир Пиперов, Панайот Димитров. Професионализмът на диригентите е изключително висок - Ас. Карастоянов и Хр. Манолов са и диригенти на минния симфоничен оркестър, Л. Пиперов е диригент на минната музика, Иван Калчев е диригент не само на тамбурашкия оркестър, но около десетина години дирижира железничарския хор, а през 1938 г. е награден с орден от Българския певчески съюз за дългогодишна обществена дейност. Христо Манолов специално написва и поставя песента "Жетвари", която става част от постоянния репертоар на хора. Репертоарът включва песни на Добри Христов, Емануил Манолов, Петко Стайнов, Георги Спасов, Александър Морфов, народни песни.

Хор "Добри Христов" е не само домакин на хорово-сценични прояви, но и често гостува в други градове по покана на тамошните хорове, близки са връзките с хорове от София, Русе, Кюстендил, Дупница, Горна Джумая. Един кратък поглед върху дейността на хора ще ни убеди, че той работи всеотдайно за изпълнение на важна цел - „..организиране на всички музикални сили и повдигане на музикалното дело в Перник.."

След 1944 г. хорът не прекъсва дейността си, първите му прояви се инициират от диригента Панайот Димитров.

От 1945 г. хор „Добри Христов" под диригентството на Петър Поппетров се обособява като смесен миньорски хор към дирекцията на Мината, а от 1946 г. приема името на Темелко Ненков. С това име ще свързваме десетилетия наред художествените му успехи и постижения.

От 1946 г. на диригентския пулт застава Димитър Бъчваров, а художествен ръководител е Боян Бояновски. През 1953 г. за художествен ръководител е привлечен Ангел Манолов. Маестро Ангел Манолов е създател и ръководител на представителния академичен хор, който след 1944 г. поема шефство над миньорския хор. Благодарение на работата на известния хоров диригент се повишава музикалната култура на хора, колективът се издига на високо художествено ниво - изпълнява с успех най-забележителните творби на българската и световна хорова литература. Над три десетилетия Ангел Манолов посвещава на хор "Темелко Ненков".

Постоянният състав на хористите е около 120 - 130 души. Всяка година хорът е на традиционни турнета не само в близките Радомир, София, Трън, Кюстендил, той е желан гост в Маришкия, Родопския и Черноморски минен басейн, в Габрово, Търново.

През 1955 г. хорът е удостоен да представи българската песен, музикалната ни култура и равнището на профсъюзната художествена самодейност заедно с танцовия състав в Полша. Концертите във Варшава, Вроцлав, Краков и редица минни градове преминават с голям успех. След първата международна изява следват турнета в Чехословакия, Унгария, Югославия, Словения, Германската демократична република, Русия.

От 1963 г. хор "Темелко Ненков" става част от новосъздадения Профсъюзен дом на културата на миньорите и този факт без съмнение допринася за изключително високото организационно равнище на колектива.
Нижат се годините на неуморна работа и повишаване на професионализма на хора, трудът на всички е възнаграден. Хор "Темелко Ненков" е лауреат на всички републикански фестивали на художествената самодейност, носител е на златни медали, удостоен е с почетни грамоти и дипломи. През 1958 г. хорът е удостоен с орден "Кирил и Методий" - І степен. През май 1965 г. - с "Кирил и Методий" - II степен, през 1970 - отново с "Кирил и Методий- I степен. През 1978 г. за петдесетгодишния юбилей „Темелко Ненков" получава високото държавно отличие - орден "Георги Димитров"! Хорът израства като художествен ансамбъл с доказани качества и високо изпълнителско майсторство, който стои достойно на концертния подиум. Той става един от водещите хорове в страната, отговарящ на изискванията на съвременното хорово изкуство.

За името и авторитета на представителния миньорски хор "Темелко Ненков" може да се съди и по гостуващите изтъкнати наши певци - солисти в неговите концерти: н.а. Илка Попова, н.а. Надя Афеян, н.а. Николай Гюзелев, з.а. Александрина Милчева, з.а. Павел Герджиков, з.а. Димитър Йоцов, артистите от Държавната хорова капела, Виргиния Цекова, Елисавета Даскалова, Милка Тошева и Йордан Мицов, и много други.

Хор "Темелко Ненков" има радиозаписи в радио "София", радио "Варшава", радио "Любляна", а през 1977 г. "Балкантон" издава негова дългосвиреща грамофонна плоча.
До средата на 80-те години художествен ръководител е Ангел Манолов, диригент е Димитър Бъчваров, пианистка - Дора Иванова, гласов педагог е оперният певец Петър Петров. След това за кратко художествен ръководител и диригент е з.а. Петя Павлович, пианистка е Анна Иванова -Тодорова, Иван Топалов остава диригент на хора за една година, от 1988 до 1991 г. диригент е Константин Патронев. Настъпилите социално-икономически промени се отразяват върху условията на съществуване на хора, рязко намалява числения му състав, нещатни са художествения ръководител и корепетиторът, диригентът и пианистът са на хонорар. Все по-малко са средствата за издръжка, не е така богата концертната дейност. Репертоарът е разнообразен, с широк диапазон от кантати, художествени песни от български композитори, обработки на български народни песни, творби от световната класика и предкласика. Хорът участвува редовно с концерти от църковно-славянски песнопения в църковните служби на големите християнски празници, участвува в почти всички културно-масови прояви в града и региона. През 1995 г. се представя отлично на Международния хоров фестивал в Солун. През 1994 г. хорът прави съвместен концерт с хор "Ален мак" от Благоевград, а следващата година - с хор "Родна песен", през 1996 г. изнася съвместен концерт в НДК.

На 2 април 1996 г. на Общо събрание на Дома на културата на миньорите е взето решение и хорът възвръща името от своето основаване - хор "Добри Христов".

През 90-те години като диригенти на хора работят гласовата педагожка Антоанета Георгиева и младият Евгени Коларов. От края на 1996 г. художествен ръководител на хора е Иванка Миланова, а корепетитор - Таня Делчева. В началото на 1998 г. хорът наброява 35 души.

Диригент на хора до кончината си беше неуморният Димитър Бъчваров- носител на завидни награди - лауретски звания от I и III републикански фестивали, златни медали, дипломи за високи художествени постижения, ордените "Кирил и Методий" I и II степен, орден "Червено знаме на труда" за заслуги в развитието на хоровото изкуство.
Днешният хор "Добри Христов" с диригент Иванка Миланова се състои около тридесет хористи, които репетират всяка седмица в минната дирекция.

От 2005 г. хор "Добри Христов" е действуващо звено в състава на Народно читалище "Миньор" - гр. Перник - достоен приемник на традициите на Дома на Миньора.

Снимки