Марко Ганчев гостува в Перник

На 23 февруари /вторник/ 2010 г. от 17.00 ч. в Малкия салон на Двореца на културата ще се състои представяне на най-новата книга от Марко Ганчев - „Последната хитрина на лисицата". Литературната вечер ще започне с прожекция на филм на Весела Методиева, посветен на писателя-хуморист, създаден по повод гостуването му в нейно предаване.
 
Марко Ганчев е писател-хуморист и сатирик, автор на детска литература, български общественик. Роден е на 13 февруари 1932 година в село Марча. Завършва гимназия в Дряново (1950) и българска филология в Софийския университет (1954). Работи като редактор във в. "Народна култура" и "Стършел". През 1984-89 г. е главен редактор на алманах за хумор и сатира "Апропо". До 1992 г. е главен редактор на в. "Литературен форум". Той е поет и преводач, автор на литература за деца. Негови са книгите: "Марсиански възторзи", "Второ пришевствие", "Всички пътища и един от тях", "Правото да бъдеш буден. Стихотворения", "Оправяне на света. Сатири", "Бягащо дърво. Лирика", "Огледало за обратно виждане", "Лирика", "Епиграми", "Кълбовидна мълния", "Професия несъгласие", "Избрани сатири", "Къси съединения". През 1990 г. става депутат от Съюза на демократичните сили във Великото народно събрание. От 1993 г. до 1999 става посланик на република България в република Беларус. През 2001 г. получава националната литературна награда "П. Р. Славейков", присъдена му от Министерството на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши, а през 2002 г. получава орден "Стара планина" първа степен за изключителен принос към българската култура.
 
Ето какво казва Георги Мишев в предговора на книгата за деца, както и за възрастни „Последната хитрина на лисицата" : „Марко Ганчев притежава дарбата на цар Мидас, който превръщал в злато всичко, до което се докосвал. Писателят може да превърне в художествено произведение всяка дума, всяка случка или неочаквано хрумване. Въображението му няма предел - от света на фараоните или динозаврите, внезапно ще ви отведе при компютрите и интернет. Някои приказки приличат на библейски притчи, други на басни или малки есета, с иронични намеци, на които възрастните казват подтекст."