Дошъл ли е краят на селските училища?

Печалната новина за закрито селско училище вече не изненадва, а се превръща в норма. В селата няма деца и затварят училището. А като няма училище, закрива се и селото. Това управници на различни нива повтарят като мантра. Но въпреки всичко, връщане назад няма. Времето е неумолимо и селските училища загиват.
 
Преди 5-6 години се лансира идеята за оптимизиране на училищната мрежа с широко обсъждана държавна образователна стратегия. Една от основните идеи в нея беше създаването на средищни училища с цел повишаване на качеството на образованието. Така се появиха първите жълти училищни автобуси. И у нас като в американските филми. Децата от селата тръгнаха да учат към големия град. Лошо няма. Но не такава е българската традиция.
 
Известно е как преди векове са възниквали килийните училища. Известно е как населението е градило училищни сгради и е пращало заплатата на даскала. Всяко село е имало храм, а към храма и училище.
 
Грижата на българина за образованието на чедото е пословична. Даже до изкривяване, щото имаме една поговорка „Учи, за да не работиш".
 
Но дали наистина от грижа за добро образование или по западен маниер управници решиха и у нас да качат учениците на колела.
 
В Америка и Западна Европа децата са пътували и пътуват, защото живеят не в село, а във ферма. При нас има оформени селища и те си имат по два века традиция в просветната дейност.
 
Селата обаче обезлюдяха по времето на социализма - заради колективизацията и индустриализацията, по времето на прехода - в селата вече почти нямаше млада хора, а тези, които бяха останали, се страхуваха да раждат деца.
 
И вместо държавната политика да бъде насочена към създаване на поминък за млади хора в селата и условия за развитието им, държавата се отказа да издържа училищата.
 
Странно е обаче, че западната практика на училищни автобуси се възприема, но не се търсят и практики извън класно-урочната система, за да не говорим за маломерни и смесени класове. В годините на Интернет и модерни технологии заковаваме знанието в урок, предаден в клас. Съвремените деца, в това число и тези, които живеят на село, могат да покрият държавните образователни стандарти и с други методи, но някой трябва да допусне това.
 
Освен образователни стандарти, отдавна българските деца и целият ни народ се нуждае и от система от ценности и стандарти на ценности компетенции, но за това и дума не става.
 
И ако образованието беше наистина ценност, то едва ли щеше да се посяга на селските училища.