Красимира Зафирова На друг език"

Там, където задъханият танц на мислите спира в неясни предчувствия за чудо ...
 
Там, от където зад полуотворената скрита врата струят тайнствените лъчи на онова светло безвремие, в което се къпе Духът - там, на самия праг на нашите сърца, пристига Красимира Зафирова със своя роман „На друг език".
 
Този език е потаен. Предупруждавам, този език е потаен, като стъпките на вятъра в тъмна, безлунна нощ...
 
Милувките му са нежни въздишки, ефирни потръпващи крила на влюбена в зората срамежлива пеперуда.
 
Това не е оглушителният звън на баналните празни псевдо интелектуални увъртания и безсмислени фрази, нито тихата меланхолична мелодия, носеща се като призрачна мъгла над реката на забравата, зовяща сенките към мрачния Хадес. Не е и Дебеляновият стон в тишината на замлъкналите зали.
 
Това е език жив и действителен, ухаещ като топлото мляко на детството и изпълващ притаените пространства на спомените с мистериозната романтика от Нощта на вси светии.
 
Онези, които знаят, мълчат. Красимира Зафирова тихо, но убедително говори за съществуването на други, непонятни за самодоволните - велики истини, познати на мистиците от всички времена. Те трябва да бъдат изстрадани.
 
Този език е понятен само за онези, които умеят да четат отвъд ограниченията на думите, в мимолетния свят на изтънчените емоции, пречистени от свещения пламък на болката.В причудливите му разновидности съзираме реминисценции от мистериозното клинописно писмо, далечен отзвук от загадъчния диск от Фестос и шепота на Кумранските пещери и индианските възли.
 
Повечето мистерийни пътеки в различните традиции по света ползват една или друга негова форма. Наричат го „сензар" - езикът на здрача. Малцина посветени познават значенията на странните знаци. Те грижливо пазят техните тайни, защото познанието може да бъде опасно. Да, словото съзидава, ала може и да убива. От вълшебните мантри, припявани от древните мъдреци в праведийски времена, през страните заклинания „вуду" и черната магия, до светлия химн на любовта в Посланието на св. Павел към коринтяните - животът възпява Божествената сила на Словото.
 
По всичко изглежда, че Красимира Зафирова владее неговите вдъхновяващи еманации. Романът „На друг език" деликатно доказва това.
 
Ще си позволя само още няколко думи за особената метафоричност на символите. Разбира се, нямам предвид онези необичайни ркостискания с лявата ръка, които отвеждат към кабала, нито мрачното съзаклятие на неведоми сили. Макар че в романа съществуват подобни посоки, тук символите по-скоро са знаци за знамение, цел и окултно явление, имащи условно значение за определена група хора. Те предоставят на мисълта свобода и простор, докато догмата я сковава и подчинява. По тази причина начертанията на съдбата понякога повече скриват, отколкото да разкриват истината или само намекват за нея, притежавайки не само едно значение. Наистина, има неща, които е по-добре да останат скрити за ума на непосветените, както казва и авторката.
 
Словото е най-окултният съществуващ инструмент. То е средство за сътворение и носител на сила. Ето защо езикът трябва да бъде използван градивно, изразявайки енергията на любовта.
 
Докато човек не схване значимостта на изречената дума и докато не използва безмълвието на висшите области, за да породи желаните резултати на едно или друго поле, той не може да бъде допуснат в тези сфери, където всеки звук и всяка изречена дума причиняват силни въздействия върху материята. Това прави очевиден фактът, че който говори само с добри намерения, пренася енергията на любовта посредством езика. Красимира Зафирова хармонично обладава тази способност.
 
Мистериите са надежден източник на откровение, но това ще стане реалност едва когато умът и волята към добро здраво се слеят, обуславяйки човешкото поведение. Световните Писания винаги са предсказвали, че краят на епохата ще ознаменува разбулването на тайните и излизането им на светлина. Тайнството на вековете стои пред разкриването си. Тази дълго завоалирана мистерия ще се открие вследствие истината за съществуването на душата, нашето всеобщо братство и същностното ни безсмъртие. Те щебъдат утвърдени като факти на природата.
 
Съчетавайки респектиращата езикова култура и разнопосочна ерудидиция с нетрадиционен магически поглед върху привидния свят на нещата, Красимира Зафирова постига дълбоко поетично мистично звучене на думите, имащо ефект на словесно орисване.
„
Големият цвят на мълчанието зесенчваше листата на думите, трептящи по клоните на странния смисъл да се протягат от ствола на явното, израсло над скрития корен на нещо, което нито се премълчава, нито изрича. Тишина и крясък, смесени в гърлото на повярвалия във всичко".
 
Дали в тези две изречения, които цитирам, можем да доловим отблясъка от невидимите скрижали на Словото, за чиято архаичност говори „другият език"?!
В отговор тихата, загадъчна усмивка на Красимира Зафирова съвсем по женски, ала с оглушителна сила ми напомня мъдростта на великата прамайка, сочеща Пъта в здрачината на времето./ Димитър Манолов
 
Романът на популярната поетеса Красимира Зафирова „На друг език" беше представен пред почитателите и публиката й в Перник през есента на миналата година. Авторката е е родена през 1957 г. в гр. Перник. Следвала е Източни култури в НБУ. Живее и работи в Перник. Автор е на книгите: "За Карлсон и другите" (1991), "Начин на живот" (1992), "Третата костенурка" (1997), "Записки върху сняг" (2001), "Правило 42" (2005) и "На друг език" (2009; роман). Получавала е националните награди "Веселин Ханчев" (1991), "Мара Белчева" (1993), "Златоструй" (1994), първа награда в Националния конкурс на Ордена на трубадурите средиземноморци (1999), първа награда в есеистичния национален конкурс на програма "Христо Ботев" на БНР (2001), Национална награда "Иван Николов" (2001), специална награда в хайку-конкурс (Благоевград, 2008). Участвала е в антологиите: "Български поетеси" (1996), "Eurydike Singt" (Kioln, 1999), "Сто години любов" (2000), "Български поети" (2003), "Женска поезия - България, Македония, Сърбия" (2003), "Лирика" (НДК) и др. Има многобройни публикации в пресата и преводи в чужбина. Член на СБП и на MENSA.