С панахида почитаме жертвите на комунизма

Панихида в памет на жертвите на комунизма ще бъде отслужена в неделя, 14 февруари 2010г., от 13 часа в църквата "Света София" в София. По същото време панихида ще бъде отслужена и в български църкви по цял свят - във Франция, Холандия и други страни.
 
Църковната служба е посветена на 65-тата годишнина от произнясянето на 140 смъртни присъде от т. нар. Народен съд. В следобедните часове на 1 февруари 1945 г. цяла България стои вцепенена пред радиоапаратите и слуша монотонния глас, който чете имената и присъдите: смърт, смърт, смърт... и така 140 пъти. Мнозина припадат. Никога вече няма да видят синовете, съпрузите, бащите, братята си.
 
Още същата нощ край бомбена яма в Централните софийски гробища са разстреляни 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 народни представители и 8 царски съветници.
 
Рекапитулация за цяла България:
 
подсъдими - 10 919смъртни присъди - 2618изпълнени - 1046на доживотен затвор - 122620 години затвор - 2815 години затвор - 94612 години затвор - 4110 години затвор - 6278 години затвор - 1347 години затвор - 1346,5 години затвор - 16 години затвор - 485 години затвор - 10064 години затвор - 73 години затвор - 3321 годинa затвор - 7248, 6 и 4 мeсеца - 51 година условно - 652прекратени преписки - 104починали - 202на фронта - 1
 

Фактите, обобщени от сайта "Декомунизация"
 
След навлизането на съветските войски в България, по заповед на Георги Димитров от Москва и на местното ръководство на БКП без съд и присъда са избити над 30 000 души - полицаи, кметове, учители, чиновници, индустриалци, едри и дребни собственици, магистрати, лекари, офицери, духовници, журналисти, учени.От 20 декември 1944 до 29 април 1945 г. е проведен незаконният противоконституционен Народен съд.
 
"Народните обвинители" се назначават от Министерския съвет, а "народните съдии" се избират от областните комитети на Отечествения фронт, доминирани от комунистите, без да се изисква задължително юридическо образование или квалификация. Присъдите също се определят от централното и местните ръководства на компартията. Произнесени са 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 доживотен затвор.
 
Оценката на министъра на правосъдието, комунистът д-р Минчо Нейчев, е че основният съкрушителен удар върху старото държавно устройство е бил нанесен от първите два централни процеса.
 
"От всички регенти, министри, царедворци и народни представители, всичко на брой 166 души, нито един не биде оправдан, а 103 от тях бяха осъдени на смърт. Не по-малък бе ударът срещу полицаите и военните престъпници."
 
Към края на Народния съд Георги Димитров дава заповед за нова вълна репресии спрямо близките на подсъдимите. С радиограма до Трайчо Костов от 19 април 1945 г. разпорежда:
 
"Обсъдете с Югов необходимите срочни мероприятия за изселването на тези хора в подходящи за целта райони. Част от тях трябва да бъдат изпратени на принудителни работи. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля."
 
Още преди началото на Народния съд голяма част от близките на обвиняемите са изселени, сега това сполетява още стотици семейства.
 
По данни на Дирекция на народната милиция, предоставени на Секретариата на ЦК на БРП(к) към юли 1945 са изселени са 4325 семейства на "наказани от народната власт" с 11 875 членове.
 
Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП(к) от септември 1944 до май 1945 всички изселени лица в страната са 28 131 души.
 
За периода 1945-1953 г. броят на политическите процеси надхвърля цифрата 106.
 
Концентрационните лагери са създадени на 20 декември 1944 г. с Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица. Според неокончателни данни в периода 1944-1962 г. през концентрационните лагери са минали над 250 000 души. Концентрационните лагери продължават да съществуват и след 1962 година. От края на декември 1984 до 1989 г. в тях без съд и присъда са изпращани български турци, които са се съпротивлявали на смяната на имената. Все още няма сигурни данни за загиналите в нечовешките условия на лагерите.