Законът за електронните съобщения (ЗЕС) няма да узакони следенето в интернет от МВР в ролята на своеобразен Биг Брадър. ЗЕС отива на второ четене в парламента с възможно допустимите компромиси за вносителите и за обществеността, настръхнала срещу него. Такъв коментар направи народният представител от Перник Петър Петров (ГЕРБ), член на Парламентарната комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Според него притесненията на гражданството за следенето в Интернет на са били особено основателни, защото принципно не става дума за достъп на органите за сигурност до съдържанието на кореспонденцията и разговорите, а само за трафични данни.
Петров смята, че е неоснователно да се прави аналогия и с използавнето на специални разузнавателни средства (СРС), които позволяват пряк достъп до разговори и електронна поща и за тях никой не иска промяна на материята.
Според него притесненията се не от прекия достъп до информацията, а от това кои и какви ще са хората, които вършат тази работа и дали може да им се има доверие да не злоупотребяват с наученото.
Граждански и парламентарен контрол върху дейността и без друго е заложена в ЗЕС, така че в тази посока претенциите са удовлетворени. Вносителят направи крачка назад и се отказа от достъпа до т. нар. интерфейс в реално време. Със санкция на съдия ще се иска информация от операторите на мобилни телефони и от интернет доставчиците. Законът ще уреди сроковете, в които трябва да се получава исканата от МВР информация, които още се уточняват.
Любопитно е, че исканата информация към момента на 98 на сто е към мобилните оператори и само 2% - към интернет доставчиците, коментира Петров. Преди второто четене на закона сроковете ще се уточнят и ще бъдат фиксирани в рамките на удобното и за двете страни. Това се налага, защото досега е имало случаи, в които при поискана от мобилните оператори информация за връзките, осъществявани от даден телефонен номер, отговорът се е бавил с месеци, обясни депутатът. Сега това ще бъде избегнато. Няма да може при заплаха за националната сигурност например, ако шефовете, от които зависи информацията, са някъде по света на почивка, да не се реагира, коментира той.
Компомисите бяха постигнати в диалог, коментира Петров. По думите му протестите са били малко странни, защото и сега личните данни са в ръцете на някакви хора, които не са отговорни пред държавата и за нашата сигурност, а само пред своята фирма. Хората обаче се противопоставиха, когато МВР поисака достъп в реално време. Обяснението е може би, че операторът може да бъде сменен, а държавата - не, усмихва се Петров. Във всеки случай той е убеден, че коването на закони става по добре в диалог с хората, които трябва да ги спазват.
iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!
Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!
Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!