Всички ще тръгнат след него

Всички ще тръгнат след него

(разказ от Иван Тасев)

Ранобудни домакини, пътници за влака, работници от първа смяна - всички вървяха по пътеката на Стойчо, утъпкваха я за следващите, без да питат защо е толкова крива...
Странно нещо са хората! Особено пък българите. Все някой жаден за власт измамник, без ясна цел и посока, прави криволичеща пъртина, а българското стадо, с наведени глави, за да не изпусне пъртината, върви към урните. Първо гласуват, а после стачкуват...

Подранилият касапин мъчеше в "Трънска спирка" една лимонада и избягваше да гледа към бутилките на рафта. Беше му чоглаво. Вече усещаше, с цялото си пренебрегнато тяло усещаше далечното, познатото лумкане ... и не издържа. Майната им на лекарите, те какви други, освен лекари ще станат, като не са били кукери...

Започна с малки, после с големи, накрая взе цяло шише и се заклати към мазето с хлопатарите, вървейки също известно време по стъпките на спасителя с бомбето.

Кукерите се сгромолясваха върху градския площад като лавина. Това езическо войнство, тази грамада от маски, кожи, перушина и лумкаща мед смаза преспите, заличи партината и оглуши зимния ден. "Защото дядо Мицо, сурвата не е като вършитбата. Вършитбата е едно нищо, ако няма зърно, а нали семената сега набират сила. Кой ще утъпка снега, за да му е топло на семето? Кой ще прогони болестите, ако не е това лум-лум, лум-лум..."

И Стойчо, пиян, с лютиви, невиждащи очи, сам в мазето, брули бакърени гроздове от тавана - лум-лум, лум-лум, лум-лум, лум-лум. Не ги вижда, но усеща влагата на мокри хълбоци, чува шепота на изпръхваща оран, вижда ослепителния диск на залязващото слънце.

Дали пък не е медното дъно на онзи хлопатар, летия, с плетената каишка./ 1983

Бел. на редактора: Като реших да си почина снощи, докато още бях под впечатленията на поредната Сурва, посегнах към лавичката с книги, чакащи да бъдат предпочетени пред компютъра. Отдавна си мечтаех да надникна в света на Иван Тасев, събран в едно томче, което излезе от печат още през есента. И ето ти сгода. Компютърът е зает, а аз отварям наслуки страница на сборника с разкази и навели "НЛО"- Тасов дол. И попадам тъкмо на това четиво, което е публикувано по-горе. Мисля си,  хич не беше случайно, че се зачетох в тая книга тъкмо от този разказ.

Познавам Иван Тасев от има-няма 30 години, че може и повече. Голям колорит е. За тези,  които не се сещат за кого става дума, с риск да го обидя, ще си позволя да припомня, че цял Перник го знае като Тасе Келеша. Така го знаят и едни хора, които като студенти били за нещо си в култовата огромна 65-та аудитория на Университета, както тогава, а защо не и сега, се казваше на най- старото българско висше училище в София. Забравила съм подробностите на тая история. Но смисълът е,  че Тасев влиза в аудиторията и го представят като унгарски професор на име Таси Келеши. Тогава той започва лекция на унгарски, без да знае и бъкел от този труден език. Та такъв го познавам аз - като зевзек и майтапчия, но и като рядко умен и интелегентен човек. В томчето са събрани много истории и като го дочета цялото, сигурно ще разбера, че в него няма нито една измислена история, а героите му и днеска живеят между нас, ако не ги отвела вече тая с косата.

Браво, Иване! Много хубава книга...

Руми Борисова

Снимки