Дневник: Кукерска фиеста

Последната събота на януари. Къде другаде, ако не в Перник. Преодолявайки калта и дупките по пътя - попадам в стълпотворението от коли и хора.
 
Градът този ден няма нищо общо със сивотата и плашещите изоставени огромни соц сгради със счупени прозорци. Днес няма унили и намръщени хора. И навярно няма хора по домовете. Всички са в сърцето на града.
 
"Сурва" - международният фестивал за кукери и сурвакари, който се провежда за 19-и път, е събрал тази година 103 групи от страната и чужбина - около 6000 души. И незнайно колко зрители.
 
Над централния площад и търговската улица се носи изкушаващ аромат на кебапчета, примесен с мирис на тамян, разпръскван от маскирани попове. Стотици гласове на чанове и тъпани подреждат първоначалния хаос от звуци в ритъм, който преминава в желание да не спира.
 
Гледката от костюми и кукерски маски е завладяваща. За пръв път очите ми не изпитват умора от наблюдаване на хора и цветове. Не знам дали злите духове и орисници са прогонени, но си мисля, че са привлекли само добри хора там.
 
Докато обикалям и се чудя къде точно да се промуша, за да мога да виждам чакащите своите 5 минути слава групи, ме заговорва 70-годишна стюардеса от Ленинград, която знае повече от всеки друг наоколо за кукерите и живота и ме накара за миг да се замисля кой е по-голяма атракция - тя или маскираните хора...
 
Няма групи, в които да се дублират костюмите. Малките детайли, изпипани до педантичност, са знак за познаване на обичаите. Дори лицата под маските са изрисувани. Сред стотиците кукери и сурвакари се прокрадват и пародии на актуални герои от политическия живот и всекидневието.
 
Познавачате знаят, че има разлика между кукери и сурвакари. Характерно за сурвакарите е разиграването на ритуална сватба, за разлика от кукерите, които ритуално заорават. Според традицията само мъже се накичват с кукерските маски и изпълняват и всички женски роли. Но на пернишкия карнавал желанието за участие кара и жени, и ветерани над 70 години, и деца да нарушат традицията.
 
Магически танци, ритмични стъпки, етюди със сценичен вариант с основни герои кукерите се разиграват пред журито на площада. Уж е вид състезание, с вкус на битка- но усещането за толерантност, уважение към съперници и зрители и желание да се харесат е над стръвта за победа.
 
Човек, облечен като дявол (или смърт) с чинели плаши публиката, друг, с надпис "грип" на гърба тегли мнима свиня, вероятно иска да уплаши свинския грип, жена, с накит от капачки за буркани, танцува под звуците на чанове и тъпан, мъж, преобразен в ролята на медицинска сестра, "преслушва" наблюдаващите го (срещу заплащане, разбира се, явно са му свършили направленията), дядо поп, на когото вече му е все едно дали ще стигне до площада, кади с тамян и ухание на вино, кукер, който е свалил тежката маска и си пийва водка... Роля и същност се сливат... Магия - пъстра, многоцветна и завладяваща. Градът е превзет от желание за спектакъл, от настроение, смях и безотказно желание да се позира пред стотиците фотоапарати и камери. Дали маскираните сурвакари изгониха злото, не знам, но заразиха и последния зрител, отишъл на фиестата със съмнения и преднамереност...
 
Пътят обратно до София вече е друг - със звън от чанове в ушите.../ДНЕВНИК, Венера Тодорова