Мистериозно изчезна паметник пред храм

 
Нов паметен знак, монтиран пред храма "Св. Иван Рилски Чудотворец" в Перник, мистериозно е изчезнал в нощта между 20 и 21 януари . Това съобщи дарителят на паметника Кирил Станков, председател на сдружение "Св. Иван Рилски 2004" и на Съюза на репресираните от комунистически терор в града.
 
Мраморният обелиск беше монтиран в дните непосредствено след Богоявление. За три дни остана на показ, но след това беше завит и се извършваше подготовка, за да бъде официално открит. Идеята на дарителя беше да се отдаде заслужена почит на двама някогашни ръководители на пернишката мина, които имат заслуги за изграждането на храма.
 
Преди изясняването на случая с изчезването на мраморната плоча заедно с постамента й, Кирил Станков изрази съмнение, че вандалският акт може да има политически подтекст. Подаден е сигнал в полицията. За монтирането на паметния знак е получено специално благоволение от Епархийския съвет.
 
Около доброто намерение  чрез паметния знак да се отдаде  почит на двамата минни ръководители  има доста въпросителни, но едва ли те са причината за изчезването на плочата.
По волята на дарителя върху паметника беше изписано: "Тук са гробовете/ на директори на ДМП/ построили черквата св. ИВАН РИЛСКИ /открита и осветена 1920г./ Иван Симеонов и Георги Коняров/ дарител Кирил Станков/". Портретите на двамата някогашни директори на Мини Перник, направили много за мината, за града и специално за храма бяха изобразени графично върху черен гранит..
 
Иван Симеонов е бил директор на Мини Перник повече от 16 години - от 22 август 1900г. до 1 ноември 1916г. и от 16 февруари 1920 до 4 август същата година. Минно инжинерство е завършил в Петербург. Починал е на 4 август 1920г. по време на работа. Погребан е при минната църква.
Градежът на храма „Св. Йоан Рилски", за нуждите на мини Перник, е почнат 1910г., но поради войните 1912-1918г. е завършен 1920г., когато на 1 ноември - празникът на св. Иван,  е осветен от епископ Варлаам.
В престолното Евангелие в храма свещенослужителят Рангел Еленков е записал за Иван Симеонов: „Същият по-късно е бил погребан от южната страна на храма, между двата бора, но след 1957г. на мъртво, е обявен за фашист, костите му изровени и захвърлени в старите пернишки гробища."
 
Георги Коняров е бил главен директор на мината в Перник от 1 април 1925г. до 1 април 1932г. Образованието си на минен инженер е завършил във Фрайберг, Германия. В пернишката мина като инженер е на работа от началото на 1906г. Докато той е директор на мината, кмет на Перник е Малин Николов Боснешки и двамата с общи усилия са постигнали много за модернизирането на селището около мината. Избухнал газ грузу в един от рудниците наранява трайно инж. Коняров. Засегнати са ръцете, носа и ушите му, на които след това той носи кожени наушници. Когато той става директор в Мини Перник се въвежда автономно управление. Той е автор на уникален научен труд "Кафявите въглища в България", съдържащ 13 геоложки карти и 75 палеонтологически таблици, разработени в резултат на научни екпедиции по находищата в страната.
 
Върху паметника е написано, че на това място са гробовете на двамата легендарни минни шефове, но това не е така. Едва ли може да се постави под съмнение, записаното в престолното Евангелие, че през 1957г. тленните останки на инж. Иван Симеонов са извадени от гроба и преместени (или захвърлени) на старите пернишки гробища. инж. Георги Коняров е починал в средата на 60-те години на миналия век и е погребан в София. За да се уточни това се търси контакт с неговите наследници.
 
Ако това ще бъде надгробен камък, както е записано върху него, може би трябва да бъде позициониран според православните канони с лице на изток.
 
Инициативата за паметника е на Кирил Станков. Той го е поръчал и направил. Записал е името върху него като дарител, а в същото време търси средства и от други спомоществователи. В това число и в самия храм има касичка с надпис, че се събират средства "за възстановяване на паметника на строителите на черквата ...".В последствие Станков обясни, че събраните в касата средства ще останат за храма, за да се положи началото на традиция ежегодно да се отслужва помен в  чест на двамата инженери.
 
През тази година се навършват 90 години от освещаването на Минната църква. Ако по този повод се отдава заслужена почит на хора със заслуги към храма, не би трябвало да се забравя, че тя е оцеляла по благоволението на нашия Бог Иисус Христос, но и със земното застъпничество на Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим. Когато се изграждала съседната на храма сграда е имало решение черквата да бъде съборена.След застъпването на Патриарха на най-високо място в държавата, тя оцеляла.
 
Молим се Бог да подкрепи доброто начинание за почитане паметта на строителите и това да стане по най-достойния начин.