Антон Велков: Който го е страх от мечки, да не идва в Перник*

Старши треньорът на Миньор - Антон Велков даде обширно интервю тези дни, в което освен за клуба, зимната подготовка и амбициите на перничани напролет, сподели някои подробности от личния си живот, това какво прави през свободното си време, кои са неговите любими клуб и първенство, отношението му към феновете, Перник и футболната игра в България и чужбина.
 
Велков, който спечели подкрепата и обичта на феновете, не се колеба да говори и за трудните мигове начело на „Миньор", каквито изпита при подаването на оставката си. Шеговито споделя, че след тогавашната загуба от „Локомотив", той е показал сериозна доза „спортна злоба", включително и в словесния спор с част от агитката, но се радва, че сега отношенията са отлични. Велков не се плаши от темперамента на перничани, той смята, че който го притесняват феновете на Миньор, няма място в Перник. „Перничани са различни, а много хора ги е страх от това. За това понякога в публичното пространство има и такива настроения срещу града", философски обяснява обстановката в миньорския град Велков. „Пернишкият фен винаги ще си хвърля камъни, ако има тази възможност, но който има проблем с това, спокойно може да не идва в Перник!", заявява твърдо старши треньорът.
 
Според футболния специалист, не може да се говори, че „жълто-черните" ултраси са 12-тия играч в отбора. Напротив, за Велков те са много повече - 13-ти, дори 14-ти играч, а много от футболните клубове, включително и в София, могат само да мечтаят за такава подкрепа от трибуните. Велков дори си спомня възгласите „Айде Миньоро", от трибуните на тренировъчното игрище по време на пред-сезонната подготовка в Австрия - феновете следват любимците си навсякъде. За лагера в Турция, двама от тях вече са стегнали куфарите си, за да не пропуснат предстоящите контроли.
 
Тони Велков споделя, че дори и във Варна има хора, които чакат отбора, за да посетят тренировъчния процес на перничани и да се видят с футболистите. Къде на шега, къде на истина, той очаква и деня, в който Миньор ще си има фен-клубове в чужбина, както е с всеки европейски колос.
 
Тони Велков разкрива и част от „кухнята" на „Миньор". За разлика от други отбори в „А" група, тук скандали за алкохол, коли, пари, жени - няма. Дисциплината е желязна, но не защото треньорът налага правила „като в казарма", както той сам се изразява, а защото футболистите знаят какво се иска от тях и как да го постигнат - развитие и доказване с труд и постоянство. Това са условията, поставени от клубното ръководство. Велков не е сред тези треньори, които крещят в съблекалнята. Той познава футболистите си добре, знае проблемите им, знае как да ги мотивира. Научил е тези златни правила от престоя си в Германия и дисциплината, която цари там. Имал е възможност като част от отбора на „Падерборн" да се сблъска с професионализма и атмосферата около един такъв гранд като „Байерн Мюнхен", на когото днес симпатизира. И въобще, немското първенство определено го впечатлява, но признава, че а Английската Висша лига е Номер1. Той и цялото спортно-техническо ръководство на перничани искат да пренесат тук именно реда и начина по който трябва да бъде устроен един европейски отбор. „Ние още преди месеци бяхме наясно със зимната си подготовка, с тренировъчния процес и необходимото, което трябва да постигнем преди началото на пролетния полусезон - всичко е на европейско ниво при нас", споделя Велков.
 
„Ако някой ни подцени - ще съжалява!", убеден е младият специалист. Иначе и той, както всички останали свои колеги, има своите малки суеверия, които са свързани с представянето на водения от него клуб. Например перничани започнаха редовно да ходят на кино преди мач, след като при първото им организирано посещение „Миньор" постигна убедителна победа. „Не че имам против и на опера да ги отведа, но бием ли после, само там ще трябва да ходим", шеговито признава старши треньорът. „Освен това, винаги излизам преди мач със значка на ревера. Веднъж я изгубих и паднахме... От тогава  винаги феновете имат резервна в себе си, ако нещо подобно се случи", разкрива потенциалната тайна за успеха на миньорци  Антон Велков (в същия момент един от феновете вади от джоба си нова значка и му я подава, като че ли да затвърди думите на старшията).
 
За личния си живот, Велков сам се определя като спокоен човек, дори скучноват. След победа не се радва неистово, така както не прима и пораженията, изпадайки в депресия. За него крайните емоции никога не са били приемливи. В свободното си време обича да излиза от София за ден-два със семейството си, но напоследък му остават все по-малко такива възможности - превърнал се е в работохолик. В действителност, последното нещо, което би послужило за да бъде определен треньорът на перничани, е думата „скучен". По време на интервюто той не спира да се шегува. „Ако е истина това, че най-добрите треньори не винаги са най-добрите футболисти, значи ме очаква страхотна треньорска кариера", шеговито разсъждава Велков.
 
Той  не обича да гледа футбол по телевизията - по думите му би забранил на футболистите и те да го правят, защото после не може да ги отучи от акробатичните номера,  които изпробват по време на тренировките, видяни от екрана.
 
За синът си Тони Велков трудно говори. Не може да твърди, че е бил най-добрият баща. Всеизвестна истина е, че синовете на футболни треньори винаги са асоциирани с бащите си. За това Велков-старши запраща рано-рано своя син извън Локомотив София . В момента той рита за Черноморец Поморие - тимът, с който перничани ще мерят сили за купата. Бащата е категоричен, че във футболно отношение винаги би помогнал на своя син... но само след като мине мача за Купата.
 
До тогава Тони ще се съсредоточи върху подготовката на „Миньор", за да реализира една от основните идеи, които го водят в живота - „Бий, за да те уважават!"/ minyor.com
 
* В случая Тони Велков говори, не за мечки, а за камъни. Заглавието е перифраза на популярната поговорка.