Маскират с обир кражбата на Режанското съкровище?

Подозират, че апашите търсели ментета, за да скрият липсата на оригинали
 
9 януари 2010 г., събота, 2,15 ч призори. В дежурната на пернишката полиция писва алармата на СОТ от сградата на местния исторически музей. Към мястото тръгва патрулка. Още не стигнали, ченгетата виждат как няколко силуета се мятат в БМВ Х3 и джипът отпрашва с мръсна газ. Полицейската кола погва бегълците, но те успяват да се измъкнат. Входната врата на музея е разбита, изтърбушен е и директорският кабинет, а огнеупорната каса в него е срязана, отворена и празна. Крадците са търсели безценната колекция от златни монети от IV век преди Христа, открити край с. Режанци, обяснява по светло същия ден директорът на музея Симеон Мильов. Бандитите обаче са си тръгнали с празни ръце. По думите на Мильов съкровището е било съхранявано не в касата му, а в трезор. Друго от сградата не е изчезнало.
Неуспелият опит за кражба на антики слага не точка на случая, а начало на трудно разследване.
 
На пръв поглед обирът в Пернишкия исторически музей е досущ като повечето апашки удари от 2000 г. насам из хранилищата на културни ценности. А те следват хронологично като по график - археологическият институт с музей в София е обран през 2001 и 2002 г., музеят във Враца - през 2003 г., в Ловеч - през 2004 г., във Велико Търново - през 2004-а и 2006 г., в Стара Загора - през 2009 г.Пернишкият случай обаче се откроява от останалите. Този път в него вероятно не са замесени вътрешни хора, тъй като едва ли от монетите щеше да остане следа, обясняват разследващи. По-странното е, че дни преди среднощната атака в Перник в столичната Съдебна палата и в Министерството на културата идва сигнал, че част от монетите от Режанското съкровище вероятно са подменени с копия, а оригиналите са изнесени в чужбина. Имането се съхранява именно в Перник. Почти по същото време столичен вестник публикува статия, в която се сочи, че съкровището на практика е безценно.
 
Странното съвпадение насочва разследващите в две посоки. От една страна, допускат, че е възможно кражбата да е поръчана от колекционер, който се е поблазнил заради публикацията. Подобни случаи в досегашната криминална практика има не един и два. Не по-малко възможна обаче изглежда и другата версия - че обирът е бил инсцениран, преди да тръгне прокурорската проверка и с изчезването на копията от музея да се скрие подмяната им.
 
Странностите не свършват дотук. Опитът за обир на пръв поглед изглежда хлапашки, но според ченгетата е дело на професионални касоразбивачи. "Бандата на колекционерите", както я наричат полицаи, действа "по часовник". Професионални са и маниерите й, и техниката, с която работи, твърдят ченгетата. Подгонени от полицаите, апашите зарязват апаратура за заглушаване на СОТ и впечатляваща американска горелка на кислород и бензин, с която за секунди са отворили директорската метална каса. За да заличат следите си, крадците опожаряват автомобила, с който се придвижват. Ден след обира джипът БМВ Х3 със софийска регистрация, който полицаите засичат, е намерен край с. Боснек, на 4-5 км от главен път Е-79, напълно обгорен. Справка показва, че колата е открадната на 7 януари - 2 дни преди бандата да влезе в музея. Ударът очевидно е старателно подготвен и добре финансиран, убедени са участници в разследването.
 
Още един необичаен факт подсилва мистерията - на мястото на разбития патрон на външната врата самите престъпници поставят нов. Сякаш с идеята, ако не намерят онова, което търсят, да се върнат за него следващата нощ, срещу неделя.
 
"Хора, които се интересуват от монети, не разбиват врати и каси. Те поръчват доставката на предмета и плащат хонорар на изпълнителите", коментира пред "Стандарт" магистрат, ангажиран с разследването. Той и колегите му са убедени, че в пернишкия случай са се сблъскали с организирана и специализирана в крупни обири престъпна група. Опитват се да свържат действията й с други удари в трезори и банки.
 
Колекцията от Режанското съкровище е част от експозицията на пернишкия музей от 40 г., предавана е от човек на човек, като през голяма част от времето е пазена в сейфове и каси заради липса на подходящи условия за съхранение в музея. Ако наистина е извършена подмяната, това може да е станало преди години./Стандарт
 
Дали наистина част от монетите са изнесени, ще покаже експертиза. Според археолози и музейни работници обаче това може да стане само ако въпросните експонати са описани по надлежния начин, а албумните им снимки са достатъчно качествени. В повечето музеи в страната това не е така и евентуалната подмяна на оригинали трудно може да се забележи. Точно заради това още преди 4 месеца зам.-министърът на културата Тодор Чобанов поиска пълна инвентаризация на музейните експонати и нова експертна оценка за всеки от тях. Случаят в Перник потвърди тезата в полицейските анализи, че повечето музеи в страната се охраняват неправилно, без каквито и да било камери, няма и установени критерии, по които да избират охранителните фирми. Това прави експонатите лесна плячка за апашите, а ниските заплати на музейните работници са условие за корумпирането им.*Божидар Димитров