Картина на Златю Бояджиев ни връща детски спомени

Картина на Златю Бояджиев връща спомени от детството на много перничани от поколението на четящите деца.

Дълги години платното стои позабравено в детския отдел на Регионалната библиотека „Светослав Минков". Наскоро то стана предмет на обществен интерес.

В общинската администрация в Перник някой се беше досетил, че в библиотеката има творба на стария майстор. Темата била разисквана и на високо ниво, за да се открие богатството. Оказало се, че картината си стои едва ли не незабележима там където й е мястото - в детския отдел на библиотеката, а не е загубена, както се предполагало.

Проблем обаче има и той е заради постоянните течове в крилото, където се намират детските книги. По стената, на която е била картината, се стича вода при всеки дъжд. Така е в повечето кабинети от тази страна на Двореца на културата в Перник- не само в стаите, които ползва библиотеката, но и в тези на общинския театър и в кабинета на директора на градската галерия.

Сега платното е преместено на друго място, където го виждат и възрастни клиенти на библиотеката. Нуждата от ремонт на покрива си остава, защото според хората, които работят в крилото като завали, даже по ел. инсталацията избива влага.

Ремонт на сградата трябваше да се прави със средства от проект по програмата „Красива България", но проектът не мина. Това не значи, че с малко средства течовете не могат да се спрат докато дойдат по-добри времена. Не само заради картината на Златю Бояджиев.

А нея я помнят всички, които са били клиенти на детския отдел на библиотеката. Някога той беше на третия етаж в Двореца на културата. И щом се влезеше от врата на малката стая пред погледа се показваше магическият свят на стария майстор - едно старо дърво и веселата пързалка на Златю. По-грамотните деца знаеха, че това е „лявата ръка" на художника. Това вероятно са им разказвали баби, които ги съпровождат или учителки по рисуване, които преподаваха и уроци по история на изкуството.

Но четящите деца можеха да научат много и библиотекарките в онези години. Да си намеря търсена книжка или да си избера интересно четиво на мене са ми помагали Емилия Карталска, а след нея и Цонка Захариева - винаги усмихнати, винаги вежливи и готови да помогнат. После като поотраснала вече  съм ходила при книгите за възрастни, но сякаш по едно време платното на Златьо Бояджиев беше преместено и там - това не помня добре.

Картината е датирана от 1965г. Няма документи как е попаднала в пернишката библиотека, споделя сегашната й директорака Росица Симеонова. Смята се, че е подарена на библиотеката от самия автор. Тя е от втория период на художника. След прекаран през 1951г. тежък инсулт той започва да рисува с лявата си ръка, стилът му се променя по посока на гротескова образност, композициите включват много фигури и експресивна цветност.

Градската художествена галерия „Любен Гайдаров" в Перник притежава още три картини на Златю Бояджиев. Преди години в Малкия салон на Двореца на културата стоеше един „Косач", който мнозина си спомнят. След пожара в голямата зала платното беше прибрано и сега го показват само на тематични изложби. Към фонда принадлежат и едно платно „Старият Пловдив" и един „Егрек".

Снимки